ТРАДИЦИЯТА ЗАДЪЛЖАВА...

(3)

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Както всички свои предшественици, така и Радка Добрева, Сергей Тодоров, Кирил Ковачев, Христо Христов и Илия Панайотов създават условия за творчески размах в областта на музиката. Това знае най-добре музикалният редактор Радослав Данов (1953-1970), приобщил към музикалната стратегия на Радио Варна колеги, певци, инструменталисти и слушатели. Този съзидателен период, когато се култивира висок вкус както към класическата, така и към българската народна музика, е част от живота и на Димитър Стойков, Надежда Борисова, Арам Берберян-Датев и Марко Добрев.

“Завършил Държавната музикална академия в София, Радослав Данов още от първите си стъпки като музикант показва, че ще бъде един от многото влюбени в българския фолклор, че като диригент и композитор ще следва славния път на големия български композитор Филип Кутев. Фундаменталното дело на Данов се свързва първоначално с редакцията на Радио Варна. Тук той откри великолепни певици и певци на Източна България, които правят едни от най-хубавите си песни, аранжирани от него. Все в това време той изследва и записва стотици народни песни и инструментални мелодии от Източна България, които днес имат историческа стойност.” Високото признание е на проф. Кирил Стефанов и проф. д-р Николай Кауфман в предговор към книгата “Живот в ноти”, изд. Варна, 2000.

Сравнението с Филип Кутев сигурно най-много радва Радослав Данов, който по един неподправен начин съчетава вдъхновението на талантливия композитор с перспективното мислене, подредеността и водаческите умения на лидера.

“Музикалният редактор Радослав Данов бе създал стройна организация за целия творчески процес. Всяка седмица правехме записи на известни, по-малко известни и нови певици, певци и инструменталисти, народни хорове и самодейци. Последната редакция бе дело на Радослав Данов, който прослушваше песните, хорàта, следеше за тяхната автентичност и оригиналност, за мелодичността им, определяше фолклорната област, от която произхождат, като обръщаше внимание и на текста на песните. Когато материалът отговаряше на изискванията, Данов го даваше за нотиране на ръководителя на оркестъра Тодор Боянов, който пък бе неповторим нотописец. Така нотираното фолклорно произведение се предоставяше за хармонизация и оркестрация на известни композитори и чак след това се пристъпваше към запис за радиото. По-нататък специална комисия от експерти прослушваше записа и даваше мнението си за качеството му. Само след одобрението на тази комисия записът можеше най-накрая да стигне до програмния отдел на радиото за излъчване.”

Редовете са от разказа на най-големия съмишленик на Радослав Данов, солист-акордеонист на Радио Варна (1955-1989) със записи в Златния фонд на Радио Варна, БНР и БНТ Димитър Стойков.

Възхищавам се на любовта на този човек към българския фолклор и българските корени, също на умението му да разказва за миналото с онази все по-рядко срещана етичност, която се стреми да отдаде всекиму дължимото. Защото делото наистина е общо. “Имам и много спомени, свързани с певиците и певците на Радио Варна, както тогава бе престижно да се наричат солистите, извоювали си привилегията изпълненията им да бъдат записани, да влязат във фонотеката на радиото и многократно да звучат в ефира. Многобройни записи направихме с народните певици и певци Стойна Делчева, Добра Савова, Соня Кънчева, Мария Димова, Надя Петрова, Милка Стойчева, Маринка Кирчева, Добринка Филипова, Васил Андров, Йордан Герджиков, Атанас Панайотов, Магда Пушкарова, Георги Германов, Кольо Кавриков, Тома Янчев, Иван Георгиев. Има още много имена, сигурно не бих могъл да изброя всичките. Не бих искал да забравя и десетките изтъкнати инструменталисти - акордеонистите Иван Стоянов, Стоян Ганолов, гъдуларите, кавалджиите и т.н.” Традицията да се записва народна музика в Радио Варна, създадена от Радослав Данов, подемат и със същата всеотдайност поддържат до 1989 г. Недялко Станев и Ангел Истатков.

Както за пореден път се установява в тази биографична студия, Радио Варна следва неотклонно два успешни модела в развитието си - приемственост и максимална откритост. Разбира се, обществеността може да се приобщи към радиоделата, само ако те наистина я вълнуват. И когато това се случи, то не може да става дума за нещо друго освен за обществена мисия. Днес, когато към Радио Варна вече работи Обществен съвет в ролята си на коректив и двигател на управленски и творчески идеи, не е необходимо да търсим непременно пример в чуждестранните обществени електронни медии, защото си имаме своя пример, при това още от началото на 50-те години. “За да отговорим на всички професионални изисквания и да получим максимална подкрепа от варненската музикална общественост, сформирахме към редакцията Художествен съвет, в който участваха Емил Главанаков - директор на Варненската филхармония, Йордан Каранов - музиколог и бивш директор на Радио Варна, Мирчо Мирчев - директор на Варненската опера, и Петър Райчев - директор на Музикалното училище. С тях редовно обсъждахме музикалната програма на Радио Варна и всичко, което можеше да я обогати и направи още по-интересна.” Идеята за Художествения (Обществения) съвет, събрал на доброволни начала музикални професионалисти от най-висок ранг, е на Радослав Данов.

“Не би било преувеличено да се каже, че Радио Варна по наше време бе в центъра на музикалния живот. То следеше абсолютно всичко, свързано с музикалните събития във Варна и в по-голямата си част - в цяла Източна България. Предавахме на живо и записвахме не само концертите на Варненския симфоничен оркестър, но и спектаклите на Държавната опера. После обработвахме и описвахме по установения ред записите, за да влязат те в звуковия фонд на радиото”, допълва музикалната редакторка Надя Борисова (1956-1986). Нейните спомени ни срещат в тази книга с Дмитрий Шостакович, Елена Николай, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров. Тъжната аналогия е ”...че за разлика от сега, музикалната култура по онова време бе на изключителна висота и това се отнасяше както до солистите, ансамблите, спектаклите, така и до музикалния вкус на аудиторията. Свидетелство за това даваха и многото писма, които получавахме в Радио Варна. Слушателите споделяха с нас впечатленията си от различни музикални събития, следяха ревностно нашите музикални рубрики, искаха да чуят определени произведения. Ние се стараехме да удовлетворим техните изисквания и цялото това общуване бе много приятно. То ни създаваше усещане за пълноценност.”

От позицията на завършен музикант и композитор, чиито произведения се свирят по света, Арам Берберян-Датев - музикален редактор и тонрежисьор в Радио Варна (1965-1978) обобщава: “Целият този период, свързан с Радио Варна, бе за мен изключително ползотворен. Аз обогатих професионалните си познания благодарение на експериментите в звукозаписното студио, монтажната работа в тонкабината и прослушването на огромно количество звукозаписи за проверка на качеството и обработка. И тук ще си позволя да наблегна върху приноса - моя и на колегата Демиров - за обогатяването на музикалния фонд на Радио Варна със записи на концерти, цели оперни спектекли, всичко от ММФ “Варненско лято”, Майските хорови конкурси, гостуващи чужди симфонични оркестри, гастроли на известни оперни певци, известни диригенти, джазови концерти на чужди големи оркестрови състави и т.н.”

За да достигне максималното си въздействие върху радиоаудиторията, музиката се нуждае от доброто ниво на техниката. Това изискване придобива все по-голямо значение, когато радиото от “тотално живо” се превръща в “тотален запис”. Същото е и днес, когато според логиката на случая и сюжета се използват и двата варианта, но задължително подплатени с дигитални технологии. Едно бързо връщане назад във времето ще покаже какво внушително развитие е претърпяла радиотехниката.

Хачо Бояджиев, известният телевизионен режисьор и генерален директор на БНТ (1993-1995), току-що започва медийната си кариера от Радио Варна като сътрудник. Годината е 1947-ма, а съботното му дежурство, съвместно с техника Борислав Пиперков, протича емоционално. (Вж. повече).

“След като мина онази част от програмата, която Радио Варна подготвяше самостоятелно - някъде докъм 7,00 ч вечерта, трябваше да включим Радио София и да препредаваме тамошната програма до 22,30 ч Музикалният редактор Цветанов ни беше оставил 5-6 големи грамофонни плочи на 33 оборота с класическа музика - за всеки случай, ако стане нещо с радиофоничния канал И не щеш ли, радиофоничният канал, който минаваше през Велико Търново, се повреди. Ние разполагахме със стар лампов апарат, марка “Blaupunkt”, 6+1 лампа. Започнахме да се настройваме на Радио София, но връзката беше толкова лоша, че в ефира се чуваха само гръмотевици. Разбрахме, че няма да можем да препредаваме Радио София и минахме на резервния вариант - плочи. Те обаче бяха с времетраене около час и половина, така че до 22,30 ч ни оставаше горе-долу още толкова. С какво да запълним оставащото време? Напразно търсих Каранов, Цветанов, нямаше го и шефът на новините Ковачев, който току-що беше дошъл в Радио Варна от Областния комитет на партията. И тогава питам Борислав: “Абе, Бориславе, имаш ли един микрофон с дълъг кабел, ей така да го прехвърлим през улицата до бар “Астория” и да включим Лени Вълкова?” Борислав се съгласи, съгласи се и Овчаров, така че прехвърлихме един голям “Neumann” и за около час излъчвахме джаз с Лени Вълкова директно от бар “Астория”. Изобретателността на бъдещия голям режисьор проличава както в този случай, така и няколко месеца по-късно, когато Хачо Бояджиев сътрудничи на Радио Варна от Нови пазар. “Правех разни репортажи, които записвах на магнетофон и изпращах в Радио Варна, за да ги включат в новините... При това - понеже не разполагах с микрофон - направих едно изобретение и измислих как да използвам телефонни уредби за целта. Настроих три говорителчета за обратна връзка, поставих ги на музикални столчета и готово. Нямаше микрофони по онова време.” Както и магнетофони впрочем. Когато пък се появяват, са доста тежички - техникът Симеон Симеонов-Монката споменава (Радиоархив в Музея за история на Варна) 70 кг, Хачо Бояджиев - 50 кг, а синът на Ангел Петров, Ивайло Петров възстановява от бащините си разкази 15-килограмови “преносими” магнетофони. И говорителката Атанаска Белчева си спомня очевидно първия подобен магнетофон, в който се заплита косата й и който “прилича на щайга”.

Вече е 1952-ра “Минават доста години, докато трофейните немски магнетофони от по петнадесет килограма са заменени от малко по-леките “репортери”. Сега е още началото на новото Радио Варна, на новите рубрики, на репортажите от безкрайните блокове и “...за да му запишеш гласа, момче, занеси това тежко нещо ей оттатък блока, при огъня. Сега иде ред на нощните смени! След това - още един ден пред монтажната маса - въртиш наляво-надясно лентата, режеш-слепваш, режеш-слепваш... и така се ражда един 5-минутен радиорепортаж!” (Отново Ивайло Петров).

Но нищо не остава същото, а техниката обикновено се променя по-бързо от хората. Принципно съображение. Ето ви например едно любопитно доказателство в снимки за развитието на превозните средства на Радио Варна. Липсват за съжаление първите 3 велосипеда, от които, след амортизацията им, Петър Герчев успява да сглоби един “стоманен кон” и тази сръчност много му помага, защото няма достъп до мотора, “...военно производство ВМW... тъй като... на него се возеха утвърдените вече журналисти”. (Вж. повече).

През 1955 г. влиза в експлоатация радиопредавателният център в местността Боровец, където монтират един СВ-предавател “Тесла” - 30 kW, и един КВ-предавател, също “Тесла” - 18/30 кW. Прибавят още два КВ-предавателя по 80 kW за радиовръзки и специални предаватели през 1959 г., като по-късно усилват мощността им до 150 kW.

През 1959 г. следващите технически нововъведения са на ход. Първата жена радиотехник в Радио Варна Лили Герджикова (1959-1988) обрисува детайлно ситуацията в студиото (Вж. повече).

“Всички записи на текст и музика бяха на 76 оборота на см/сек. Тъкмо тогава се появиха и първите записи на 38 см/сек, които спестяваха магнетофонни ленти и предлагаха по-високо качество на записа. Един ден музикалният редактор включи музика с новите обороти, без да го отбележи в сценария, а и никой не забеляза, че копчето за регулиране на оборотите не е превъртяно. Песента тръгна на бързи обороти...” Бърборино-ефектът е чаровен за слушателя, но не особено приятен за хората в радиото, защото води до разследвания и обяснения кой как и защо го е допуснал. После историята се помни и разказва, както прави в тази радиобиография и Лили Герджикова.

“През периода, докато наличният музикален фонд се презаписваше от 76 см/сек на 38 см/сек, оборотите задължително се отбелязваха в сценария с червено мастило. Същото правило бе валидно и за надписите върху обложката на магнетофонните ленти. Недоразуменията от такъв характер произлизаха донякъде и от двойния статут на техниците - в техническо отношение бяхме подчинени на пощите, а в програмно - на радиото. Неудобството бе преодоляно през 1964 г., когато Радио Варна премина на подчинение на Комитета за култура, с което ние станахме служители на Радио Варна.” Към техническия персонал се присъединяват колегите от звукозаписното студио, назначават се нови хора и настъпва онзи най-благодатен за записи период, който вече ни представи Арам Берберян-Датев. Невероятно звучи разказът на Лили Герджикова как сама обслужва смесителния пунлт, магнетофоните и техническото включване от цели 6 репортерски пункта по време на визитата на първия космонавт Юрий Гагарин във Варна. Тя се справя блестящо, а случаят става повод първоначално само такива сложни предавания, след това блоковите и накрая всички предавания и записи да бъдат обслужвани от технически екип в състав от трима души - тонрежисьор на пулт, тоноператор и при нужда отделно техник за комутациите, както и за техническа връзка с външни обекти.

Апаратурата се модернизира с ново комутационно табло в техническата апаратна и нови смесителни пултове, броят на магнетофоните в емисионното студио се увеличава. Прехода от този към следващия, по-модерен етап в техническо и технологично отношение ръководят инж. Никола Трифонов и инж. Камен Тодоров (1971-1981). Той идва в Радио Варна от ДП “Радиостанции и телевизия” - радиопредаватели Варна, предприятието, което стопанисва и предавателя на Радио Варна. През 1968 г. двамата инженери участват в преместването на 10-киловатовия радиопредавател, който излъчва програма “Христо Ботев” на Националното радио и програмата на Радио Варна от площадката до стадион “Ю. Гагарин” (дн. стадион “Варна”) в местността Боровец, където се намират и другите предаватели на предприятието. В Радио Варна през 1971 г. “техниката... е ...само лампова, демодирана вече за това време. Току-що беше отминало времето на “репортажните магнетофони”, носени от двама души, но не беше дошло още времето на вече навлязлата масово в София транзисторна техника. Микрофоните бяха с размерите на детска глава. Все още се използваха грамофонни плочи, от които музиката се прехвърляше на магнитен носител.” Усилията по техническото и технологичното обновление си струват (вж. повече), защото техническото поддържане, обслужването на записите и излъчването на програмата се подобряват, редакциите получават нови радиокасетофони, полско производство. Техническият персонал минава през курсове за специализация, създава се звено “Студиа и апаратни”, ръководено от инж. Людмила Хаджиева, и звено “Външни записи и предавания” с ръководител инж. Стоян Чешмеджиев, а звеното “Техническо поддържане” поема голяма част от повредите, които по-рано се отстраняват в София. “Така постепенно техниката се превръщаше в основно изразно средство, а техниците - в активен участник в творческия процес за изготвяне и излъчване на програми“, обобщава инж. Камен Тодоров. “Мислейки си за развитието на техниката в радиото, стигам до извода: при едно само поколение инженери и техници радиото премина от лампова, през транзисторна и интегрална техника до съвременните компютри. И това в период от някакви си двайсетина години. Когато учех в Техническия университет в София, ни бяха отделени само 5 часа за усвояване на транзисторите, всичко останало беше лампи. Само за 3-4 години изучаваното премина в историята.”

Подкрепя тези разсъждения на инж. Камен Тодоров и Добринка Томова - тонтехник, звукооператор, монтажист и дежурен в комутационно-разпределителна апаратна в Радио Варна (1967-1998).

“Няма да е пресилено, ако кажа, че пред очите ми радиотехнологията се промени до неузнаваемост. Буквално се смениха епохи в техниката. Да вземем за пример звуконосителите на музиката - най-напред всичко беше на грамофонни плочи, после на магнетофонни ленти, след това на компактдискове, а сега и на компютър.” Докато в студиото на съвременното радио може да работи само един човек (one man show), то през 70-те и 80-те години на миналия век са били най-малко четирима - говорител или водещ, звукорежисьор, звукооператор и музикален оформител, с редактора на предаването - петима. Още от Добринка Томова: “Като звукооператор на директен ефир съм преживяла може би най-напрегнатите моменти в професията си, защото при живото излъчване всеки проблем веднага се забелязва. Случвало се е магнетофон да откаже и да се повреди, точно когато трябва от него да се пусне запис. Лентата е заредена, но не тръгва. А говорителят вече е обявил, че записът ще прозвучи. Това бяха наистина инфарктни моменти, защото нямахме право на пауза в ефира, по-голяма от 4 секунди. Тогава се налагаше светкавично да преместваме лентата на друг магнетофон. Случвало се е обаче в такъв момент и целите ленти да се развият. Това ставаше, тъй като лентите бяха навити не около познатите на всички ролки, а около метални рингове, които се наричаха “керни” (от немското същ. “Kern” - ядро - б.а.). Те се отличаваха от обикновените ролки по това, че имаха само кръгла сърцевина без “спици”, които да придържат лентата.” В звукозаписа и монтажа обаче “...човек се научава на най-големите тънкости в професията. В монтажното студио подготвяхме и монтирахме всички репортажи, анкети и интервюта за програмата. Обикновено суровите записи се правеха на портативна техника - малки ролкови магнетофони, а по-късно и на касетофони. От тях записът се прехвърляше на големите студийни магнетофони. Най-напред се монтираше с механично рязане и залепяне на лентата. По-късно, към края на 80-те години, се премина на монтаж без рязане. Ненужните части от суровия материал се отстраняваха при презаписа. След това дойде и ерата на компютърния монтаж. В това отношение напредъкът на техниката сякаш е най-очевиден. Това, което днес се прави за секунди на компютъра, преди отнемаше часове, а в много случаи беше и невъзможно да се направи... И ако в монтажа обработвахме отделни репортажи или интервюта, то в звукозаписа подготвяхме цели предавания. Както споменах, дълги години почти цялата програма беше на запис. Записвахме поздравителни концерти, детски, морски и хумористични предавания, радиопиеси, реклами, очерци. Работеше се много прецизно. Прието беше, че за 1 час полезен запис може да се изразходват 3 часа работно време. Подобни темпове днес са нереални”, като че ли без тъга по миналото казва Добринка Томова.

Доби, както си я знаем, наистина можеше да поправи и най-лошия журналистически запис, да “повтори” дори манифестация (вж. повече). С нея в Четвърто студио “свещенодействаха” още Румяна Лазарова и Венелина Ганева - другите две “вълшебници на монтажа”. Определението принадлежи на най-галантния и артистичен мъж в Радио Варна - Владимир Апрелев, който непрекъснато разказва - или по-скоро разиграва пред омагьосания си слушател - някаква безкрайна, но непременно забавна история с драматичен сюжет, където щедро се пилеят асоциации и задължително думи на руски, немски и още няколко езика. Сигурна съм, че никой не е в състояние да преразкаже нито една от историите на този човек, който - като никой друг - умее да гледа на живота с добронамереност и чувство за хумор.

Оставям ви сами да разберете как Владимир Апрелев - говорител на български и руски език и VIP-репортер на Радио Варна (1956-1988) “взема гласа” на Хрушчов, Кастро, Терешкова и други официални гости, как прилага “психични атаки” и какви ли не други ходове, за да преодолее охраната и да надхитри в крайна сметка прословутия генерал Гръбчев, началник на Управлението за безопасност и охрана (УБО) към Министерския съвет. Разказът може да служи и като наръчник за амбициозни репортери.

Ако Владимир Апрелев предлага колорит в излишък, то баланс във великолепния говорителски екип на Радио Варна внасят дамите. Константина Пеева (1958-1990) притежава чувство за отговорност, което е единица мярка за професионализъм. “Четяхме специална литература от Мара Георгиева, Борислав Бояджиев, проф. Андрейчин. Режисьорът от Драматичния театър във Варна Борис Шарков работеше с всеки от говорителите поотделно. Трите тежки тълковни речника ни бяха винаги под ръка. Никога не забравяхме, че единственото средство за въздействие върху слушателите, с което разполагаме, е словото. Приятният глас, майсторството, личното обаяние са ни помагали да предадем това, което авторът на даден материал е искал да каже. Задължително трябваше звучащата реч да бъде естествена, разговорна. За да постигнем това, правехме стотици упражнения за правилното звучене на гласни и съгласни. Работехме всекидневно върху диафрагмено-ребреното дишане, стараехме се да почувстваме логиката в изречението, да поставим правилно логическото ударение, да постигнем правилна интонация, да спазваме мелодиката на българската реч. През моите 32 радиогодини съм правила непрекъснато упражнения за разширяване на диапазона на гласа - нещо, което се изисква и от оперните артисти. Тези всекидневни занимания по поддържане на говорния апарат ме съпътстваха през целия ми професионален живот, независимо дали съм на работа, у дома или в отпуск.“

Говорителското всекидневие среща Ганчо Минчев в дългогодишната му кариера в Радио Варна (1950-1992) с различни хора, но го разтърсва, както пише той (вж. тук), единствено запознанството с Юрий Гагарин. “В репортажа вложих всичко, на което съм способен. Гласът ми за първи път започна да вибрира от вълнение - текст и импровизация се сляха в едно! Още по-вълнуващо бе интервюто, което направих с него. И друг път съм слушал думи на признание от слушатели, но сега те се оказаха стотици. Писателят Никола Радев, който работеше тогава в Радио Варна, а по-късно стана председател на Съюза на българските писатели, обобщи: ”Не съм слушал по радио по-вълнуващо нещо!”

От говорителите на български език преминавам сега към преводач-говорителите, редакторите и въобще авторите на програмата на чужди езици, още повече че на мястото на събитието виждаме отново вездесъщия Владимир Апрелев (без генерал Гръбчев). Чуждите езици, както вече знаете, в Радио Варна са на почит от 1935 г., когато за пръв път в България се говори за радиопредавания на чужд език. Бързо припомням, че през 1936 г. се излъчват новини и съобщения на немски и френски език, през 1937 г. се изнасят 80 сказки на френски, немски, чешки и полски език, през 1947 г. започват предавания на турски език, които след доста години преминават към Радио София. Идеята за предавания на чужди езици се развива в различни варианти през годините, като логично езиците се вплитат в програмни модули, насочени към летовниците - включително и българските летовници като адресат на подобни предавания. Радио Варна занимава чуждестранните гости с концерти, сказки и съобщения, а българската аудитория редовно научава мненията на чужденците за пребиваването им на българския черноморски бряг. Програмирането на този диалог не е следствие от задълбочени проучвания на аудиторията, но напълно отговаря на нейните очаквания. А стилът на общуване между езиците, по-късно между двете програми на Радио Варна остава и занапред непринуден и зареден с творчески хрумвания. През 1958 г. например обичайните хвалебствия за лятната почивка на море се балансират от критични нотки в практикувания и днес от българите и българските медии развлекателен стил - сатира, скеч или както там решите. Изкушавам се да направя една фриволна PR-презентация на курортния речник на познати думи от 1958 г.:

Къде - Радио Варна
Кога - 1958-ма Лято. Събота. 18,30-19,00 ч. Всяка събота
Какво - “Курортен речник на познати думи”. Рубрика
От кого - Яким Михов, Иван Гочев
За кого - “За вас, летовници”
Жанр - Забавен
Смисъл - Ретро (някъде) и социален, може би дори актуален

А сега преминавам към цитата от съответния архивен фонд, който си направих труда да препиша дословно, както прочее изисква заниманието и с най-малката историческа подробност, нали така.

КУРОРТЕН РАДИОРЕЧНИК НА ПОЗНАТИ ДУМИ
с единствената благородна задача да ви ориентираме в курортната обстановка и с обещание да не излизаме от речниковия стил - тоест да бъдем кратки

А.

АВТОБУС - Вид транспортно средство, с което се достига до курортните комплекси и красивите околности. Служи като съставна част в изреченията: ”Още ли го няма автобуса?” или “Дълго ли ще чакаме автобус?”

АЛАДЖА МАНАСТИР - Прекрасно място за отдих и туризъм, известно с това, че пътят дотам е в ремонт.

Б.

БРЯГ - Ивицата, където морето се съединява със сушата. На брега има пясък, а на него - хора, които лежат и понякога се къпят в морето. Брегът служи още, за да се хвърля там всичко, което не ви е необходимо.

БИРА - Вид алкохолно питие, което служи за разговор между гражданите и сервитьорите, например: “Защо ми сервирате топла бира?” или “Вече половин час чакам да ми донесете една бира?”

В.

ВИЛА - Сграда на брега на морето с всички удобства за летуване. Вилите се номерират, за да може летовникът, като слезе с куфарите от автобуса, да попита: ”Къде е вила номер 3?” След като тръгне в указаната посока, той намира вила номер 5, после номер 1 и най-сетне, изпотен порядъчно след едночасово бродене из околността с куфар в ръка, случайно се озовава пред търсената вила с номер 3.

ВИСОКОГОВОРИТЕЛ - Съвсем позната дума. Служи да свири и говори високо, като не оставя на мира почиващите.

Г.

ГОСТ - Човек, който пристига с влака, автобуса или самолета във Варна и трябва да си извади курортна карта. Докато се сдобие с нея, човек се изпотява неколкократно, но това помага на по-добрата му аклиматизация към високите летни температури.

ГАРАЖ - Място, където се гарират превозните средства, да речем гаража на “Балкантурист”. Оставяш си мотора под дърветата, плащаш и отиваш да се къпеш или да пиеш бира. Завалява дъжд. Ти се скриваш на сушина, а моторът, заедно с багажа върху него, остава да се мокри на открития паркинг.

Д.

ДЪЖД - Непредвидено курортно явление, което има за задача да намокри пясъка по плажовете. Служи още като съставна част на изречението: ”Ако и утре вали дъжд, си заминавам.”

Е.

ЕВРОПА - Европейска стока, европейска мода. Например - чула наша Марийка за европейската мода, прекръстила се Мими, направила си опашка, обула налъми, нахлузила тесни панталони до коленете и станала европейка ...от горната махала.

ЕДИНСТВЕН - Единствен е Аркадий Райкин, единствено е Черно море, единствена по хубост е Варна и единствен в нея е магазинът за оптически услуги.

Ж.

ЖЕНА - Жените биват два вида: омъжени и неомъжени. Омъжените пък от своя страна се делят на две: със и без деца. Тия, които са с деца, също са два вида: едните ходят на плаж с децата си, другите - без. От своя страна, тия, които ходят на плаж с децата си, също се делят на два вида: едните губят децата си на плажа, другите не ги губят. И тия, които губят децата си на плажа, вече не се делят на нищо, защото винаги намират отрочетата си чрез радиоуредбата.

ЖИЛИЩЕ - Жилищна площ или квартира се нарича мястото, където варненци живеят през зимата, защото през лятото жилищата им са пълни с гости. В най-добрия случай - Вие, жената и децата сте на тавана, може и на лозето, а в жилището Ви се разполагат 7 курортисти върху 5 легла за по 10 лв. на вечер.

З.

ЗИМА - Годишно време, съвсем, ама съвсем неудобно за служебна командировка до Черноморието.

ЗАКРИТИЕ - Място на плажовете, където трябва нещо да се съблече, за да се облече бански костюм. Закрития се правят от камъш, за да може едни да се събличат, а други да надничат какво събличат и как го обличат първите.

И.

“Имате ли?“ - въпрос, който се задава сутрин в сладкарница “София” на ул. “6 септември” във Варна. Той означава: “Имате ли нещо за закуска?” На този въпрос там отговарят “Нямаме”, без да се срамуват, че в непосредствено съседство се намира баничарница, опашката за която закрива входа на сладкарницата.

ИЗТЪРСВАМ - Глагол, който участва по избор в следните изречения: “Изтърсвам килими от балкона”, “Изтърсвам боклук на улицата” или - още по-добре - “Изтърсвам всичко, каквото ми попадне, на улицата”.

К.

КИФЛА - Вид тестено произведение за закуска, което се продава в изсушено и твърдо състояние с цел да се изпробва здравината на зъбите на летовниците.

КЕЛНЕР - Сервитьор. Келнерите биват 3 вида: добри, мудни и математици. На добрите - вярвайте, на мудните - подвиквайте по-често, а на математиците - проверявайте знанията по математика.

Р.

РУЧБАН - Железобетонно съоръжение на централните бани, по което летовници се спускат на шейни с колелца, за да цопнат накрая във водата. Ручбанът служи още да пази сянка на плажа и е централно място за устройване на срещи, например: “Чакай ме утре в 10 при ручбана!”

РЕСТО - Българска дума, родена във Франция - 5, 25, 85 стотинки или 1, 2 или 3 лв. които - според корена на думата - трябва да се върнат на клиента от келнера, продавача на лимонада и прочие продавачи, които притежават блага усмивка, придружена с извинението: “Нямам да Ви върна.”

С.

СКУКА - За разлика от т. нар. културен отдих скука означава липса на мероприятия, които да създават смях по плажовете и в почивните станции.

СТАР - Стара е Земята, стари са бабите и дядовците, но още по-стари са филмите, които се прожектират в разгара на курорта във Варна.

Т.

ТКЗС - Съвсем позната дума. Както е позната и картината, когато камион докарва за ден-два кооператори на разходка до морето. После картината се превръща в скрита картинка. Тя скрива липсата на всякакви улеснения за подобен род курортисти.

Т въобще е богата буква. С нея започват думите ТОТО, ТИРАЖ, ТЛЪСТА в смисъл на ПЕЧАЛБА, също и ТЮХ в смисъл на ЯЗЪК.

У.

УНИВЕРСАЛЕН - Универсални биват магазините и гларусите (мъже, които прекарват цялото лято на плажа, за да удовлетворят апетитите си към другия пол). Универсалните магазини имат щандове за коприна, вълнени платове, копчета и пр., също както гларусите - щандове в сърцето си за русокоси и чернокоси, полякини, чехкини, германки, софиянки и пр.

УПРАВИТЕЛ - Човек, който управлява или урежда - някого или нещо. Добре е да го имаш за приятел.

Ф.

ФЛАНЕЛКА - Текстилен артикул в най-различен десен и вид. Има предназначение да краси горната част на тялото. Един от видовете се нарича морска фланелка. Освен синьо-белите си шарки, тя има качеството да се изчерпва от варненските магазини през лятото. Тогава предприемчиви индивиди прескачат до съседни сухоземни градове, купуват си оттам евтините морски фланелки и ги продават на варненския плаж като сувенир. По 50 лв. броя дори!?

Х.

ХАРАКТЕРНО - Характерно за Черно море е това, че след 200 м дълбочина няма никакъв живот. Характерна за плажовете през лятото е мърсотията. Характерно за Колодрума е това, че осветлението не работи дори когато морската столица посреща състезателите от колоездачната обиколка на България.

Ц.

ЦВЕТЕ - Позната ароматична, красива дума. Служи за всичко при всички случаи в живота, също за украса на лятна Варна.

Известен е например следният цветен диалог:

Цвете мило, цвете красно,
кой те тука посади?
А цветето отвърнало:
Мен ме посадиха, друже мой,
градинарите от “Паркстрой”.
Цвете мило, цвете красно,
кой те къса тъй ужасно?

Тук цветето не могло да отговори, защото трудно се намира рима за хулиган, затова свело тичинки, изпуснало една ароматна въздишка и сложило точка на диалога.

Ч.

ЧИСТОТА - Съвсем позната дума, на която е омръзнало да участва в лозунги като: “Пазете чистота! Чистотата е белег за култура!”

Ш.

ШИРОКО - Широко е морето, на някои обаче - кой знае защо - е само до коленете.

Щ.

ЩАСТИЕ - Щастие се нарича споделената обич. Щастие е също да хванеш в неделя автобуса за Златни пясъци и да се върнеш оттам пак с него.

Ю.

ЮГ - На юг отлитат прелетните птички през зимата, защото там е топло. Югът е характерен също и с южните си плодове - лимони, нарове, портокали и др. Наричаме ги още вносни плодове. У нас се намират само по Нова година.

Я.

ЯЯЯ! - Възторжено междуметие, възторжено възклицание, употребявано предимно през лятото от българи и чужденци, които се любуват на слънцето, морето, пясъка, курортите и най-вече на своето присъствие сред цялата тази красота.

Край на цитата. Естествено, не намерих данни този Курортен речник на познати думи да е превеждан на чужди езици...

Междувременно, с изграждането на курортните комплекси Дружба и Златни пясъци, идеята за специализирани предавания на чужди езици става все по-актуална, както научаваме от Кирил Ковачев (Радиоархив в Музея за история на Варна). И продължаваме със спомените на инж. Николай Ковачев, когото познаваме от предишното повествование като началник на Радиопредавателен център - Варна, и Началник на ДП “Радиостанции и телевизия” - Варна (1959-1993) от Програмата на чужди езици за летовниците по Българското Черноморие през 1961 г. “Тази програма се излъчваше от стария двукиловатов предавател “Стандарт”, който се наложи да пренастроим да работи на друга честота. Програмата беше само новини на няколко езика и продължаваше един час дневно. Тя се изготвяше от служители на “Балкантурист” в някакво служебно помещение на един хотел в Златни пясъци и се записваше на магнетофонна лента с обикновен битов магнетофон. След това служител на “Балкантурист” с мотоциклет донасяше в радиопредавателя записаните новини на ролки. На входа на предавателя бе поставен също един магнетофон “Смарагд”, с който подавахме към предавателя записаните новини. Този начин на излъчване на програмите за летовниците беше ползван само през първата година. От следващата година програмата вече се изготвяше професионално в студиото на Радио Варна и се излъчваше от 30 kW предавател “Тесла” в местността Боровец. Той беше резервен за излъчване програмите на Радио Варна, а също сутрин предаваше кратка програма на турски език.”

През месеците юни, юли и август на 1965 г. Владимир Апрелев (говорител на руски, немски и български език в периода 1956-1988 г.) чете в обедните часове - предполага се най-слушаемите от туристите - прогноза за времето и кратки съобщения. Прави го - забележете - на два езика - руски и немски. Концепцията за извеждане в ефир на специализирана програма за летовниците на няколко чужди езика разработва Кирил Ковачев - главен редактор и ръководител на Радио Варна (февруари 1962 - март 1967), за чийто творчески размах и независимо мислене вече стана дума в тази радиобиография. И така - на 01.06.1966 г. Радио Варна проговаря за пръв път на 6 езика - руски, английски, френски, немски, полски и чешки, с което се поставя началото на уникалната - не само за българското радио - традиция на Програмата за чуждестранните гости на българското черноморско крайбрежие.

За нейното утвърждаване като специфична и специализирана програма на българското радио за популяризирането на страната като туристическа дестинация и единствената втора програма на регионална радиостанция в България основна заслуга, след Кирил Ковачев, имат Николай Драганов, за когото вече стана дума по-рано, и Николай Желязков - изключителен професионалист с две висши образования, един от онези рядко срещани ръководители, които са признати като формални и неформални лидери в екипа.

Програмната схема включва по вертикала: новини от 8 ч до 9 ч с музикален интервал между отделните езици (в някои години се излъчва и на унгарски език, общо стават 8 чужди езика), публицистичен материал за важни туристически обекти от 9 до 10, “Музикална палитра” на всички езици, осведомителен бюлетин на всички езици и поздравителен концерт на един от езиците, редувани в хоризонталната програмна схема до събота. Тази програмна схема се допълва с жанра интервю през следващата година, осъществява се от един редактор и шестима преводач-говорители, обхваща периода от май до септември и така продължава до 1971 г. Тогава се въвеждат промени - времетраенето на програмата нараства от 5 на 6 часа, сезонът за излъчване също се удължава и обхваща традиционно ваканционните месеци от началото на май до края на октомври.

Програмната структура придобива нов облик - информационни бюлетини има на всеки кръгъл час, като през първите три часа се изреждат всички езици по двойки: руски с английски, немски с полски и френски с чешки език. Вторият осведомителен бюлетин следва същия ред. Журналистическите материали, издържани в различни жанрове - от беседата, кореспонденцията, репортажа до интервюто - се групират на два езика по средата на всеки час. Този вариант претърпява още една промяна, като всеки час се разделя на половинки, съответно по една за всеки език. Така постепенно се оформят предаванията на отделни езици и програмата навлиза в третия етап от развитието си - диференциация по езици, който отчита конкретния адресат на медийното послание. Промените в организационната структура - образуване на 6 езикови редакции с по един редактор и един преводач-говорител, обособяване на централна редакция на български език и отделен ръководител на програмата с ранг на заместник-главен редактор - също подпомагат профилирането и професионализацията на журналистическите и управленските усилия в тази единствена по рода си българска радиопрограма.

Поетата посока на развитие продължава в четвърти етап, когато през 1975 г. чуждите езици към Радио Варна получават статут на Главна редакция “Предавания за чуждестранните гости на българското черноморско крайбрежие” - в различните години с главен и един или двама заместник-главни редактори, с отговорни редактори и, в пълния смисъл на думата, интернационален екип, както и с повече възможности за привличане на нови автори. Общите рубрики “България отблизо”, “Туристически маршрути”, “Познавате ли България”, “За вас, деца”, “Вие питате - ние отговаряме”, “С микрофон сред вас” се разнообразяват със специализирани рубрики, реклами, поздравителни концерти и блокови предавания на всяка редакция. Времетраенето и периодът на излъчване се удължават с различни по продължителност програмни отрязъци в следобедните и вечерните часове. Настъпва най-благодатният период за усъвършенстване на програмния продукт чрез журналистическа специализация, обмяна на опит, хора, съвместни предавания с радиостанциите в Москва, Одеса, Берлин, Рощок, Прага, Варшава, Острава, Кошице, френско-португалската радиостанция Алфа радио, аналогичната програма “Ваканца” в Румъния (тя работи с два, рядко с три езика) и Програмата за чужбина на Българското радио.

Естественото профилиране на езиковите предавания според манталитета и радиокултурата на различните публики върви паралелно с наблюдението и осмислянето на културологичните процеси в отделните национални идентичности като цяло и на достиженията в радиожурналистиката в частност на няколко, при това толкова различни в обществено-политическото си развитие страни. Вървейки по този път, Радио Варна създава една уникална радиошкола по толерантност, способност за вникване в другостта и възприемане на най-доброто от нея, а крайният резултат е оформянето на собствен стил. Такъв стил Програмата за чужди езици на Радио Варна притежава - подчертано радиофоничен, в духа на най-добрите образци в радиоанимацията. Това е български, и в същото време (изпреварващо) европейски стил в ценностния смисъл на културната политика на Европейския съюз днес.

Основният недостатък на програмата обаче, макар и обусловен от времевите ограничения на ваканцията, както и от липсата на радиоапарати във всички хотели, е обратната връзка. “Проблем беше информираността на летовниците за програмата, която се излъчваше на техните езици. Не разполагахме със средствата за подобаваща реклама и затова разчитахме главно на разбирането и отзивчивостта на ръководствата на туристическите комплекси, рекламните им отдели и представителствата на чуждестранните туристически фирми. Всички редакции се стараеха да осъществяват обратната връзка с туристите и летовниците, доколкото това е възможно сред непрекъснато сменящата се слушателска аудитория. Обратната връзка идваше и чрез многото интервюта, репортажи, анкети и други активни материали, които се правеха от редакторите и сътрудниците на чуждите редакции.

“Напрежението по време на излъчването на програмата бе твърде голямо. За броени минути трябваше да се превеждат информационните бюлетини, 6 часа да се води програма пред открит микрофон, постоянно да се пътува до различни обекти в Североизточна България и по Черноморието, за да се осигури разнообразието от гласове и мнения за максимална достоверност и актуално звучене на програмата” - разказ на главния редактор Донка Бърдарова. Тя идва в Радио Варна през 1972 г. като заместник на главния редактор Илия Панайотов, главен редактор на Програмата на български език на Радио Варна, а през 1984 г. заема мястото на Иван Тодоров, доктор на икономическите науки, в Програмата на чужди езици, където остава до 1990 г. Иван Тодоров е последователно главен редактор на Програмата за чуждестранните гости на българското черноморско крайбрежие (1975-1983), главен редактор “Информация и публицистика” на Радио-телевизионния център - Варна (1983-1987), и главен редактор на Радио Варна (1987-1991). Иван Тодоров и Донка Бърдарова имат безспорен принос към този интересен период в развитието на Районната радиостанция - Варна, когато тя - единствена в системата на националната радиомрежа - обособява две самостоятелни свои програми - на български език и на 6 чужди езика. Размяната между двамата ръководители на първите постове в двете програми в Радио Варна вероятно носи смисъла на общуването, което пренася необходимия опит за движението на институцията напред.

Можем да се доверим на верния поглед върху развитието и традициите на Радио Варна и на Николай Димитров - журналиста, писателя, високоуважавания ръководител, свързан и с двете български електронни медии, както във Варна, така и в София, за дългия период от 1963 г. до 1990 г. В спомените си той се връща към “...динамичната и постоянно обогатяваща се програмна схема, безпрецедентни по брой и качество за районните радиостанции директни предавания от проявите на Международния музикален фестивал “Варненско лято”, фестивала “Златният Орфей”, от спортни и други събития, радиотеатрални постановки и нови предавания, появили се на бял свят във Варна преди София - това само по себе си изключваше всякакво повърхностно отношение, аматьорски импровизации и тъй често срещания в наши дни полупрофесионализъм.

Един от най-силно проповядваните професионални култове в Радио Варна беше този към българския език. Безкомпромисната езикова взискателност се проявяваше, както в езиковата подготовка на всички текстове, така и в тяхното изпълнение пред микрофона. Смея да твърдя, че езиковата култура дори на музикалните редактори беше далеч по-висока, отколкото днес на много самоуверени журналисти от нароилите се всевъзможни радиостанции. Често най-вярното мерило за достоверност, беше езикът на говорителите. Хората се стремяха да говорят така, както говореха Ганчо Минчев, Константина Пеева, Дора Добрева, Владимир Апрелев...”.

В края на 60-те и през 70-те години Програмата на български език на Радио Варна се подготвя с малки различия от редакция “Информация” и от редакциите “Икономическа”, “Обществено-политическа”, “Културна”, “Морска”, “Музикална” и “Рекламна”. Дневно се излъчва 6-часова собствена програма с прекъсвания, като през останалото време се препредава Радио София, подготвят се много предавания с регионално и национално значение, които се излъчват в националния ефир от столицата, а Георги Свещников се утвърждава сред колегите си от страната като един от най-активните кореспонденти на Българското радио. Основните програмни отрязъци са от 6 до 8 ч на български език и от 8 до 14 ч следва основната част от програмата на чужди езици, в ранните следобедни часове звучат поздравителни концерти или рекламни предавания. Правят се записи и излъчването на програма на български език се възобновява отново в късните следобедни часове - обикновено от 17 ч до обобщителния за деня бюлетин, приеман от Радио София. Оттам нататък Радио Варна отново предава на чужди езици, като програмното време следва различна за всеки сезон логика. Журналистите подготвят предаванията си, като вмъкват популярните “вложки” или МЛ-та (от магнетофонна лента), които осигуряват живото присъствие на хората в радиото. Подробности за времето и по-специално за традицията на едно от най-морските предавания на Радио Варна “На синия фронт”, което след Николай Драганов и Петър Льочев поема Атанас Стоев, ви очакват тук. Както “На синия фронт”, така и всичко друго минава през параф, музикалните оформители избират подходящата музика, след което предаванията се записват и отново се прослушват от ръководителите на програмата. Тромавата процедура е наложена върху всички подразделения на българското радио, на което “отгоре” се гледа предимно като на пропаганден институт, но “...свежи идеи не липсват”, както разказва Донка Бърдарова: “Програмните схеми за всяка година се изготвяха и приемаха от редколегията след дълги и понякога бурни заседания. Всяка редакция се стараеше да отстоява своите предложения за нови насоки, акценти, предавания. Илия Панайотов в качеството си на главен редактор... даваше превес на икономическата проблематика. Стараех се да балансирам и с помощта на завеждащите редакциите и редакторите разширявах обсега на тематиката, за да бъде отразено цялото многообразие на живия живот, събитията и процесите във Варна и Североизточна България, която сигналът на Радио Варна покриваше. С нови теми и идеи обогатявахме предаванията с културна насоченост, с младежка и обществено-политическа проблематика, публицистичните предавания като “Хора от челните редици”, “Приморски булевард”, “Дом, семейство, бит”, поддържахме минути за поезия и белетристика, музикални и хумористични предавания. И до днес се вълнувам, спомняйки си разговорите, интервютата, които взех от Елисавета Багряна, Дора Габе, Павел Матев, Невена Коканова, Таня Масалитинова, Славка Славова, Наум Шопов, Георги Черкелов, Катя Зехирева, Йорданка Кузманова, Искра Радева и още много творци. По-късно ги издадох в отделна книга.

Продължава отново Николай Димитров: “Постоянно участие в радиопрограмите имаха актьорите Яким Михов, Илия Пенев, Катя Динева, Борис Луканов, Грациела Бъчварова, Стефан Самсиев, Данаил Мишев и много други. Незаличима диря в аналите на радиото оставиха като сътрудници и щатни служители отишлите си от нас писатели Петър Алипиев, Иван Троянски, Димитър Стойчев, Петър Казаларски. Голям е приносът на Атанас Мочуров-Сломер, Тихомир Йорданов, Петър Льочев, на композитора Арам Берберян, на редакторите Иван Тодоров и Иван Ставрев, на музикалните редактори Надежда Борисова, Марко Добрев, Пенка Манева, Кънчо Мошев, Ангел Истатков.”

В такова състояние на развитие сварва двете програми на Радио Варна Указът на Президиума на Народното събрание от 18.06.1972 г., по силата на който се създава Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет. Това е първата “сватба”, по израза на инж. Камен Тодоров, между радиото и телевизията в България, сериозно предизвикателство и важен исторически момент. На Радио Варна се дава невероятната възможност да направи първите си телевизионни стъпки, като по този начин вдъхне живот на най-новата, втора електронна медия във Варна.

“Има нещо забележително и дълбоко символично в това, че през 1972 г. първите стъпки на варненската телевизия започнаха тук - в Голямото студио на Радио Варна, нарочно преоборудвано за целта. Поради липса на подготвени кадри ръководството на радиото се превърна и в ръководство на телевизията. Първите редактори в новосъздадената медия бяха радиожурналистите Боян Върбанов (ръководител на звеното), Стефан Янев и Друмка Христова. Така Радио Варна, както и цялото българско радио, след толкова паметни начинания в електронната журналистика, в духовния и обществено-политическия живот, стана родоначалник на варненския Радио-телевизионен център, като му преля от своята кръв за пълноценно съществуване години напред” - дълбоко преживяна оценка на Николай Димитров - директор на РТЦ - Варна.

И така - времето пренася хората на радиото в телевизията. Дора Добрева (1962-1997) прекрасно стои на телевизионния екран и е безупречна с професионализма и премерената си строгост, внушаваща доверие у аудиторията. Тя и говорителят Здравко Георгиев са перфектната двойка при откриване на първото извънстолично студио - телевизионното студио във Варна - на 09.09.1972 г. В това първо телевизионно включване от Варна Дора Добрева и Здравко Георгиев представят в информационната емисия “По света и у нас” моменти от манифестациите във Варна, Бургас, Добрич и Шумен.

На 12.04.1973 г. Районната радиостанция - Варна, и новооткритото Телевизионно студио във Варна се обединяват в Радио-телевизионен център - Варна, с директор Койчо Аврамов (юни 1973 - декември 1978). (Вж. разказа на инж. Камен Тодоров).

Въпреки затрудненията от всякакво естество - техника, хора и сграден фонд, през следващите три години Радио Варна подготвя и излъчва радио- и телевизионни програми на български и чужди езици. С решение 206 на Бюрото на Министерския съвет от 31.12.1976 г. се прекратява дейността на Радио-телевизионния център - Варна, от 01.04.1977 г. и двете медии се разделят като Районна радиостанция - Варна, и Телевизионен център - Варна.

През 1984 г. отново пролетният месец април събира за втори път радиото и телевизията във Варна като РТЦ (Радио-телевизионен център), който оглавява Николай Димитров (август 1983 - март 1990). Обособяват се три основни звена - главна редакция “Информация и публицистика” и главна редакция “ЛИК”, а Програмата на чужди езици запазва своя статут на самостоятелна главна редакция. Участниците в управленските радио-телевизионни експерименти са единодушни в изводите си. Иван Тодоров: “Аз бях преназначен за главен редактор на информацията и публицистиката. На практика трябваше да ръководя повече от две трети от общата дейност на РТЦ и поне два-три пъти всеки ден да преодолявам 5-километровото разстояние между сградите на радиото и телевизията. И това беше най-малкото от безбройните затруднения, които създаваше тази нова организация.” Инж. Камен Тодоров: “Неколкократните “сватби” и “разводи” на радиото и телевизията... доведоха до негативи и за двете институции. Но дори и заедно, ние винаги сме действали като две различни предприятия. Дори техническата дирекция беше разделена на два съвсем самостоятелни отдела, без технологична връзка помежду си. Лично моето убеждение беше, че макар и заедно, всичко трябва да се прави така, че със затварянето само на една врата да можем безболезнено да се разделяме. Това е логично.”

Експериментът радио+телевизия се оказва неудачен за българската практика, но това се отнася предимно до обединяването им в единна организационна и управленска структура. Защото привнесеният опит от другата медия остава, пък и в творчески план общите предизвикателства пред радиото и телевизията не са изчерпани. Но не са и традиция.

А за нас тъкмо тя е важна. И затова прехвърлям мост от тази към втората книга за традициите на Радио Варна с едно от физиономичните му предавания “Черноморско утро”. Не може да не си спомняте неуморимия новатор и създател на нови предавания Георги Великов - автор на дълголетното спортно предаване “По писти, басейни, стадиони” и основател на лекоатлетическата щафетна обиколка на Радио Варна на Трети март. Отново той разчупва с лекота стереотипа, като предлага неделната сутрешна програма на Радио Варна от 6 до 8 ч да излезе от анонимността и да се нарече “Черноморско утро”. Това не е заглавие на отделно тематично предаване или рубрика, а много важен пръв опит - още през 1966 г. - за персонификация на един цял информационно-музикален програмен модул, независимо от това, че персонификацията най-напред се отнася само до името. Името е адекватно програмирано за началото на деня, с ведростта и географската си идентификация допада на слушателите и логично се пренася от неделния ден по цялата хоризонтална схема през седмицата. Георги Великов ръководи първата редакция “Черноморско утро”, през която в следващите почти 3 десетилетия преминават всички говорители и поколения от най-добрите журналисти на Радио Варна. Традицията не просто продължава, а се надгражда, като в средата на 80-те години Жени Стоянова превръща “Черноморско утро” в първото истински персонифицирано предаване на Радио Варна. Утрото звучи всеки делничен ден с различен глас, но единен стил - амбициозният и отстояващ позициите си екип прави живо и умно радио, подхваща горещи теми, прилага модерни журналистически похвати. Как водещите на “Черноморско утро” използват персонификацията като ключ към доверието на аудиторията, как “Един час от следобеда” с Димитър Вълчев прераства “В средата на седмицата”, как Радио Варна единствено (и досега) от регионалните радиостанции на БНР отстоява своя собствена 24-часова програма и как (първо от тях) се разделя с аналоговата, за да влезе в дигиталната ера -

очаквайте
продължението на
“Традицията задължава...”
с “Традицията е модерна”!

Междувременно включваме директно студиото на Радио Варна, откъдето ще чуем РАЗКАЗИ НА ЖИВО.

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.