|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗКАЗИ НА ЖИВО Виолета Тончева Прекрасното чувство от срещата с Шостакович Надежда Борисова, След завършване на Консерваторията започнах работа през януари 1956 г. в Радио Варна, където заварих музикалния редактор Радослав Данов. Дотогова той сам се е справял с всичко, отнасящо се до музикалното оформление и цялата разностранна музикална дейност на радиостанцията. Впоследствие при нас дойде Лидия Душек, която по-късно основа известния хор при Дома на корабостроителя и вписа името си в българската музикална история като един от най-добрите хорови диригенти. След нея музикалната редакция разшири състава си с Тамара Велинова, Ангел Истатков, Кънчо Мошев, Пенка Манева и т.н. Но в началото бяхме само ние тримата. Радослав бе много взискателен към предаванията и записите, които правехме, и това създаваше у нас чувство за отговорност. То вървеше заедно с ентусиазма ни, който бе неизчерпаем, особено покрай душата на редакцията - Лидия. Подготвяхме различни музикални рубрики, като използвахме предимно грамофонните плочи в дискотеката на Радио Варна, чийто фонд непрекъснато попълвахме. По това време вече се бяха появили и първите магнетофонни ленти с музикални записи. Ние също правехме записи. Дори Радослав и Лидия записаха и мен самата няколко пъти - нали бях завършила пеене в академията. Литературният редактор Иван Троянски, станал по-късно известен писател и преводач от руски и литовски език, използваше тези мои записи в младежките предавания, за които отговаряше. Не би било преувеличено да се каже, че Радио Варна по наше време бе в центъра на музикалния живот. То следеше абсолютно всичко, свързано с музикалните събития във Варна и в по-голямата си част - в цяла Източна България. Предавахме на живо и записвахме не само концертите на Варненския симфоничен оркестър, но и спектаклите на Държавната опера. После обработвахме и описвахме по установения ред записите, за да влязат те в звуковия фонд на радиото. Спомням си с вълнение за авторския клавирен концерт на Дмитрий Шостакович със струнния квартет “Бетовен” на 20.01.1958 г. на сцената на Варненската опера. И досега се чудя - каква е била младежката ми самонадеяност, за да се изправя с цялата си неопитност срещу този музикален гений. Задавах му въпросите си в гримьорната на операта, а той благосклонно ми отговаряше и се държеше като съвсем обикновен човек. Не мога да възстановя вече разговора ни, но прекрасното чувство от тази среща е останало у мен завинаги. Предавахме отново на живо, а говорителят Ганчо Минчев прочете текста, написан от мен, който въвеждаше слушателите в атмосферата на концерта. Подобни изживявания имах и при срещите си с големите български оперни изпълнители Елена Николай, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров. При това те гастролираха неведнъж във Варна. През 1961 г. Елена Николай идва дори два пъти от Италия само заради варненските си концерти. Тук трябва да изтъкна, че за разлика от сега музикалната култура по онова време бе на изключителна висота и това се отнасяше както до солистите, ансамблите, спектаклите, така и до музикалния вкус на аудиторията. Свидетелство за това даваха и многото писма, които получавахме в Радио Варна. Слушателите споделяха с нас впечатленията си от различни музикални събития, следяха ревностно нашите музикални рубрики, искаха да чуят определени произведения. Ние се стараехме да удовлетворим техните изисквания и цялото това общуване бе много приятно. То ни създаваше усещане за пълноценност. Декември 2003
© Виолета Тончева Други публикации: |