РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Напрежението в това, първо по рода си, предаване беше огромно

Лили Герджикова,
първата жена радиотехник в Радио Варна, 1959-1988

Завърших Телеграфо-пощенския институт в София. В първия ми работен ден в Радио Варна ме посрещна инж. Светлана Димитрова, отговаряща за студиото. По това време ефирното студио на Радио Варна беше на подчинение на Министерството на съобщенията, отдел “Радиостанции” с началник, инж. Костадин Костов и заместник-началник, инж. Николай Ковачев. Основната работа на студиото беше да излъчва самостоятелната програма на Радио Варна и да препредава програмата на Радио София, която се транслираше по телефонен кабел София-Варна. Качеството на излъчването търпеше критика с чести прекъсвания, шумове, изкривяване на сигнала и други нарушения. Дежурните техници трябваше да следят за качеството на звука, като бяхме задължени да слушаме програмата на доста високи децибели, за да усетим навреме влошаване на качеството. При такива случаи веднага прекъсвахме програмата и излъчвахме музика от студиото, като за целта разполагахме с по няколко записа от различни жанрове. Разбира се, имаше и дежурен говорител, който обявяваше с каква музика продължаваме. Като резервен вариант използвахме един качествен радиоприемник, с който по ефир хващахме програмата на Радио София и след усилване през смесителния пулт я изпращахме за излъчване в предавателя на Радио Варна.

Всички записи на текст и музика бяха на 76 оборота на см/сек. Тъкмо тогава се появиха и първите записи на 38 см/сек, които спестяваха магнетофонни ленти и предлагаха по-високо качество на записа. По този повод, както обикновено става при различни нововъведения, си спомням следната случка. Един ден музикалният редактор включи музика с новите обороти, без да го отбележи в сценария, а и никой не забеляза, че копчето за регулиране на оборотите не е превъртяно. Песента тръгна на бързи обороти, дежурният говорител Ганчо Минчев веднага предложи на музикалната редакторка да спрем излъчването и да се извиним на слушателите. Редакторката обаче, току-що назначена, държеше да не се нарушава предварителният сценарий и докато двамата спореха, лентата се извъртя в стил “Бърборино”. Последвалите разисквания за това чия е вината доведоха до едно ново решение на ръководството, което предотврати подобни гафове в бъдеще. През периода, докато наличният музикален фонд се презаписваше от 76 см/сек на 38 см/сек, оборотите задължително се отбелязваха в сценария с червено мастило. Същото правило бе валидно и за надписите върху обложката на магнетофонните ленти.

Недоразуменията от такъв характер произлизаха донякъде и от двойния статут на техниците - в техническо отношение бяхме подчинени на пощите, а в програмно - на радиото. Неудобството бе преодоляно през 1964 г., когато Радио Варна премина на подчинение на Комитета за култура, с което ние станахме служители на Радио Варна. Не след дълго настъпиха редица промени - към техническия персонал освен техниците се причислиха и колегите от звукозаписното студио, бяха назначени и нови колеги. Всички участвахме в подготовката и излъчването на радиопрограмата, правехме записи на симфонични концерти, оперни спектакли и др. Спомням си как известният в цял свят Святослав Рихтер репетираше на нашия роял в Голямото студио и трябваше да се пази тишина. Един от колегите, който поначало си беше гласовит, не се съобрази с изискването и отнесе наказание. Аз пък получих отговорната задача да запиша, при това съвсем сама, концерта на Рихтер в Македонския дом. Не беше никак лесно, защото част от слушателите, кой знае по чие хрумване, бяха разположени на сцената, недалеч от рояла и изпълнителя. Независимо от всички тези трудности, записът стана много добър и влезе в Златния фонд на Радио Варна.

Предавахме на живо и много спортни събития - футболни, баскетболни, волейболни мачове, спартакиади, световното първенство по художествена гимнастика и т.н. Много внушително беше откриването на Двореца на културата и спорта, както и откриването на магистралния път за Златни пясъци. Сложно в техническо отношение беше отразяването на посещението във Варна на първия космонавт Юрий Гагарин. Трябваше да се включим от цели 6 (шест) репортерски пункта по пътя от летището до резиденция Евксиноград. Аз бях сама в студиото и обслужвах смесителния пулт, магнетофоните и техническото включване от репортерските пунктове. Техниката по това време не разполагаше с големи възможности и трябваше, след всяко репортерско включване да установявам предварителна връзка със следващия пункт, да си направя уговорки с репортера за предстоящото включване, като същевременно пускам и зареждам лентите с музика на магнетофоните. Напрежението в това, първо по рода си, предаване беше огромно, но - слава Богу! - всичко мина нормално. Пропуснахме включването само от един пункт, и то защото не остана време, тъй като кортежът се придвижи много бързо от центъра на града до ресторант “Севастопол”. Бях щастлива, че се справих толкова добре. Сега си мисля, че в онези, в техническо отношение пионерски години, ентусиазмът е бил най-големият ни двигател и помощник. По-късно, когато подобни сложни предавания зачестиха, вече ги провеждаха трима души - тонрежисьор на пулт, звукорежисьор и отделно техник за комутациите, както и за техническа връзка с външни обекти. Доставиха нова модерна апаратура. В техническата апаратна бе инсталирано ново комутационно табло, позволяващо включване от няколко обекта едновременно, като изградените връзки гарантираха сигурност и добро качество. Получихме нови смесителни пултове с много възможности. Да се работи с тях, представляваше истинско удоволствие - предварително правехме свързването, изпробвахме всичко и за самото предаване просто ни оставаше да натиснем съответното копче за който искаш външен обект. Броят на магнетофоните се увеличи два-три пъти, докато в началото работехме само с два - на единия се въртеше музиката, която се излъчва в момента, а на другия се зареждаше следващата мелодия. Това създаваше определени трудности. Спомням си един концерт по желание, рубриката се наричаше “Слънце, море, музика” и включваше естрадни песни. “Жената на моя приятел” на Том Джоунс. В студиото бяхме говорителят Ганчо Минчев и аз. Ганчо въвеждаше всяка песен поотделно, но в един момент прескочи една песен и обяви Том Джоунс по-рано. За да избегнем гафа, реших веднага да върна току-що заредената лента и бързо да заредя “Жената на моя приятел”. Ганчо забелязва суетнята ми, поглежда в сценария, разбира, че е сбъркал и - без да се съобрази, че в бързината около лентите аз не съм имала време да изключа микрофона - натиска бутона за вътрешен разговор и ми се извинява: “Лили, аз май сбърках.” Тази фраза, разбира се, се излъчва в ефир и я чуват всички слушатели... И така - аз исках да го спася от грешката и никой да не разбере, но стана по-лошо - той сам си призна пред всички слушатели.

Ставаха такива недоразумения, защото най-напред съществуваше практиката програмата да се води от един човек. Принципът беше да са двама - тонрежисьор на пулта и тонтехник на магнетофоните, но това изискване се пренебрегваше, защото още нямахме тонрежисьори. По-късно, когато схемата на предаванията се промени и навлязоха блоковите предавания, наситени с много музика, кратки репортажи, изказвания, включване на репортери от мястото на събитието, обаждане по телефона и пр., се разбра, че е непосилно един човек сам да обслужва програмата, особено сутрешните блокове. В Радио Варна бе назначен първият тонрежисьор - Димитър Демирев, но той най-напред се занимаваше само със запис и обработка на музика. Така се стигна до един случай, когато колега се затрудни да работи едновременно на смесителния пулт и на магнетофоните - нещо, което доведе до промяна в сценария и неспазване на музикалното оформление. Тогава се взе решение по-сложните сутрешни програми да се водят от тонрежисьор и тонтехник, а по-леките програмни отрязъци следобед - само от тонтехник. На следващия етап, когато цялата програма започна да се излъчва на живо, а говорителите отстъпиха мястото пред микрофона на журналистите, бяха назначени още тонрежисьори. Вече не се водеше програма и дори не се записваше нищо без тонрежисьор. Радио Варна се излъчваше по всички правила и звучеше на добро професионално ниво. После дойде ерата на компютрите и компактдисковете и всичко стана съвсем различно.

Ноември 2003
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.