РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Назад през годините

Донка Бърдарова,
заместник-главен и главен редактор в Радио Варна,
Програма на български език и Програма за чуждестранните гости на българското черноморско крайбрежие, 1972-1990

В Радио Варна постъпих на работа като заместник-главен редактор на Програмата на български език през есента на 1972 г. Адаптацията ми премина сравнително леко и бързо. Отговарях за работата на културната, обществено-политическата, морската и музикалната редакция. Икономическата проблематика и информацията се наблюдаваха от главния редактор Илия Панайотов.

Програмните схеми за всяка година се изготвяха и приемаха от редколегията след дълги и понякога бурни заседания. Всяка редакция се стараеше да отстоява своите предложения за нови насоки, акценти, предавания. Илия Панайотов в качеството си на главен редактор, по-късно и директор (след неговото назначаване за директор през 1979 г. аз станах главен редактор) даваше превес на икономическата проблематика. Стараех се да балансирам и с помощта на завеждащите редакциите и редакторите разширявах обсега на тематиката, за да бъде отразено цялото многообразие на живия живот, събитията и процесите във Варна и Североизточна България, която сигналът на Радио Варна покриваше. С нови теми и идеи обогатявахме предаванията с културна насоченост, с младежка и обществено-политическа проблематика, публицистичните предавания като “Хора от челните редици”, “Приморски булевард”, “Дом, семейство, бит”, поддържахме минути за поезия и белетристика, музикални и хумористични предавания.

И сега, когато пиша тези редове, с най-топли чувства и благодарност си спомням колегите, с които работех. Съзнателно не изброявам имената им, за да не пропусна някого. Мисля, че това, което ни свързваше, бе любовта към радиото, уважението към слушателите и желанието на всеки да даде най-доброто от себе си.

Най-голямата ми болка беше, че всички предавания предварително се записваха. Нищо, освен информационните бюлетини, не се излъчваше на живо. За работещите днес в радиото това сигурно изглежда като анахронизъм. В същото време в Радио София Божана Димитрова вече провеждаше всеки петък своя жив диалог със слушателите “Разговор с вас”. Искаше ми се и при нас да бъде така. След много настояване и уговорки - успях! Прощъпалникът ни на живо се казваше “Един час от следобеда”. По-късно удължихме времетраенето му, излезе на микрофон и “В средата на седмицата”, което се излъчваше всеки четвъртък. И двете предавания, които водеше журналистът Димитър Вълчев, имаха широк отзвук. След тях вече беше по-лесно да се преборим и за други. Последваха ги, водени на живо от говорители или журналисти, младежки, културни, икономически, обществено-политически, музикални предавания.

Защо беше толкова силен отпорът за излъчване на програма на живо? Не толкова заради подготовката на журналистите за свободно общуване с аудиторията, колкото заради страха да не се допусне някаква идеологическа грешка. Радиото беше своеобразен идеологически институт, пряко наблюдаван и ръководен от партийните органи. Няма да забравя един тъжно-комичен случай. За всички големи национални празници подготвяхме и записвахме празнични блокове. Музикалните оформители (много добри професионалисти) подбираха подходяща, според текстовите материали, различна по жанр музика. Но това не се харесваше. Предложиха ни, дори настояваха за музикално оформление да използваме предимно масови песни.

Моя и на редакторите грижа бе разширяването на кръга на сътрудниците и кореспондентите, чрез които получавахме актуална информация за всичко значимо, което става и в най-отдалечените части на региона. С такава цел провеждахме редовни срещи с кореспондентите. Обратната връзка със слушателската аудитория също стоеше непрекъснато на нашето внимание. Осъществявахме я чрез различни форми.

Работата в Радио Варна ми носеше творческо удовлетворение не само като ръководител, но и с възможността за лична творческа изява. Срещнах се и написах очерци за едни от най-интересните личности през тези години. В бележки, кореспонденции, отзиви, есета отразих важни теми и събития. И до днес се вълнувам, спомняйки си разговорите, интервютата, които взех от Елисавета Багряна, Дора Габе, Павел Матев, Невена Коканова, Таня Масалитинова, Славка Славова, Наум Шопов, Георги Черкелов, Катя Зехирева, Йорданка Кузманова, Искра Радева и още много творци. По-късно ги издадох в отделна книга.

През 1984 г. бях назначена за главен редактор на Програмата за чуждестранните гости на българското Черноморие или - както я наричахме по-кратко - Програмата на чужди езици, а нейният тогавашен главен редактор Иван Тодоров дойде на моето място в българската програма на радиото. Това стана по предложение на ръководството на Радио-телевизионния център, в чиято система вече беше Радио Варна. Не искам да коментирам целесъобразността на тази рокада.

И в новата програма не беше трудно да се ориентирам. Тя имаше точно определена структура, утвърдена програмна концепция и добри традиции. Никога не съм страдала от манията, че с мен трябва да се слага ново начало, което да отрича предходното. В шестте езикови редакции - немска, английска, френска, руска, чешка и полска - работеха колеги, много добре владеещи съответните езици. Главното ми внимание и грижа бяха в няколко посоки: да се подготвят всяка година от централната редакция нови, интересни комуникативни материали, чрез които чуждестранните летовници да се запознават с историята, природните забележителности, бита, социалното дело, културата на нашата страна. На програмни съвети и редколегии се обсъждаха новите рубрики и тематичният им обхват. Програмата обхващаше всекидневно по 6 часа и се излъчваше от 1 май до 12 октомври или до по-късна дата, в зависимост от благоприятното време за туризъм и продължителността на курортния сезон. Непрекъснато предлагахме да се удължи програмното време и - въпреки че не срещахме разбиране в Комитета за телевизия и радио - в някои години успявахме да извоюваме допълнителни вечерни програмни часове.

Постоянно на вниманието ни стоеше връзката с ръководствата на туристическите комплекси по българското Черноморие. Периодично провеждахме срещи с тях. Успяхме да привлечем за нашата кауза и зимните курорти Пампорово и Боровец. Проблем беше информираността на летовниците за програмата, която се излъчваше на техните езици. Не разполагахме със средствата за подобаваща реклама и затова разчитахме главно на разбирането и отзивчивостта на ръководствата на туристическите комплекси, рекламните им отдели и представителствата на чуждестранните туристически фирми.

Всички редакции се стараеха да осъществяват обратната връзка с туристите и летовниците, доколкото това е възможно сред непрекъснато сменящата се слушателска аудитория. Обратната връзка идваше и чрез многото интервюта, репортажи, анкети и други активни материали, които се правеха от редакторите и сътрудниците на чуждите редакции.

Напрежението по време на излъчването на програмата бе твърде голямо. За броени минути трябваше да се превеждат информационните бюлетини, 6 часа да се води програма пред открит микрофон, постоянно да се пътува до различни обекти в Североизточна България и по Черноморието, за да се осигури разнообразието от гласове и мнения за максимална достоверност и актуално звучене на програмата. Стремях се да не създавам допълнително напрежение, а напротив - доколкото е възможно да съдействам за една спокойна и колегиална атмосфера. Дано да съм успявала. Екипът на програмата бе много добър. Той се проявяваше и в изпълнението на професионално-творчески задачи в свободните часове и дни.

Тук искам непременно да отворя малка скоба за впечатленията и отзивите на чуждестранните гости за България. Те високо оценяваха редица социални придобивки като безплатно образование и здравеопазване, учудваха се на възможността да се разхождат до късно без страх от престъпници. Разбира се, не ни спестяваха и критиките си за недостатъци в туристическото обслужване.

Пенсионирах се на 01.04.1990 г.

Така виждам днес, от дистанцията на времето, годините, прекарани в Радио Варна. Виждам, че е относително точно. Защото, както казва Екзюпери в “Малкия принц”, най-същественото е невидимо за очите. Най-същественото е останало там някъде като мечта, амбиция, подтик, чувство, нещо желано и недокрай осъществено...

Декември 2003
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.