РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Нотите на една съдба

Проф. д-р Арам Берберян-Датев,
музикален редактор и тонрежисьор в Радио Варна, 1965-1978

Когато в мислите си се връщам назад, през изминатия от мен 78-годишен житейски път, осмислен с 59 години музикална и творческа дейност, си спомням с благодарност началото. То ме научи на една безкомпромисна всеотдайност към музикалното изкуство, която се превърна в мой житейски принцип. Това начало в творческата ми биография Нейко Нейков е пресъздал в книгата си “Нотите на една съдба“ (изд. “БАРС АГЕНЦИЯ” - Варна, 2000 г.) по следния начин:

”...това НАЧАЛО има само едно музикално-творческо направление, едно измерение, една зелена улица на възможностите за кореняк-варненеца и настоящ български композитор, а именно - решаващата роля на Радио Варна. През 1945 г. тогавашният директор на Радио Варна, музиковед и вокален педагог Йордан Каранов предоставя на Арам Берберян възможност за изява на музикалните му заложби и пианистични качества в новосъздадената рубрика на радиото “Концерт на млади сили“.

И така творческо-музикалното летоброене на един отдаден на музиката живот започва с клавирния дебют на Арам пред микрофона на Радио Варна на 15.05.1945 г. Радиото се е помещавало тогава в сградата на централната поща, на втория етаж. Тази и последвалите други изяви изиграват определяща роля в оформянето и развитието на Арам като музикален творец, надарен с многостранни музикално-естетически качества. Като диригент, пианист, педагог, хор-майстор, аранжор той е верен последовател и приемник на традициите в школата на Панчо Владигеров, а международните признания, отличия, титли и награди, с които е удостоен през последните, повече от 20 години, от 1982 г. до днес, са доказателство за всичко казано дотук. Награди за това, което е създал, предимно тук, на родна земя и след това в чужбина. И винаги верен на земята, в която се е родил и израсъл, верен на Варна, морето и родния бряг.”

След мислите на литератора Нейко Нейков е редно да допълня, че Йордан Каранов следеше всичките ми обществени изяви, отделяше време за събеседване и даване на напътствия, доизясняване на някои музикално-професионални детайли. Винаги с бащинска загриженост и висок морал, честен, почтен и безкрайно толерантен, той държеше вратите на Радио Варна широко отворени за мен, а малкият черен концертен роял винаги бе на мое разположение. Обичах да свиря на него и по-късно, когато бях привлечен на работа в Радио Варна. Роялът бе поддържан от музикалния оформител в музикалната редакция и мой добър приятел Кънчо Мошев. Започнах работа като музикален редактор в Радио Варна през 1965 г. по покана на директора Кирил Ковачев и отговорния редактор на музикалната редакция фолклориста Радослав Данов. Отговарях за забавната и танцовата музика, а по-късно, когато Ангел Истатков завеждаше Музикалната редакция, станах тонрежисьор. С колегата Димитър Демиров водехме програмата на новоизградената Редакция за предавания на чужди езици, участвахме и в създаването на Телевизионния център - Варна. Освен това извършвахме и твърде разнообразна и обемна звукозаписна работа. Не пропускахме нито едно от важните обществени и особено музикални събития в града.

След като напуснах Радио Варна, запазих добрите си взаимоотношения с колегите. Творческите ни срещи продължиха по време на мои концерти или студийни записи, а при нужда не отказвах да заместя някого на тонрежисьорския пулт.

Целият този период, свързан с Радио Варна, бе за мен изключително ползотворен. Аз обогатих професионалните си познания благодарение на експериментите в звукозаписното студио, монтажната работа в тонкабината и прослушването на огромно количество звукозаписи за проверка на качеството и обработка. И тук ще си позволя да наблегна върху приноса - моя и на колегата Демиров - за обогатяването на музикалния фонд на Радио Варна със записи на концерти, цели оперни спектакли, всичко от ММФ “Варненско лято”, Майските хорови конкурси, гостуващи чужди симфонични оркестри, гастроли на известни оперни певци, известни диригенти, джазови концерти на чужди големи оркестрови състави и т.н.

Един любопитен факт оттогава. Американската музика бе окачествена като упадъчна и Митническата служба задържаше всички внасяни от нашите моряци грамофонни плочи с подобна музика. Двамата с Демиров бяхме натоварени да проверяваме конфискуваната музика и да презаписваме по наша преценка онова, което считаме за високохудожествено и ценно. По този начин във фонотеката на Радио Варна влязоха шедьоври на американската класика и стойностна джазова музика - най-вече Гершуин с оригинални авторски изпълнения, операта “Порги и Бес”, други творби на Дюк Елингтън, Каунт Бейзи, Ерол Гарнър и много други елитни записи от американски джазови фестивали, спиричуъли, латиноамериканска музика и още Ела Фитцджералд, Сара Воон, Арета Франклин.

Да не забравим и огромното количество записи на произведения от български композитори, също почти цялото мое творчество, допълнително записи на гостувания на елитни наши диригенти и техните интерпретации на световна и българска музика.

През 1992 г. Централното берлинско радио пожела да има архив на мои произведения. Аз се обърнах с молба към отговорния редактор по това време Енчо Чакъров и той възложи на тонрежисьора Тодор Кръстев да извърши съответните презаписи. Получиха се две големи тави, както наричахме големите радиоленти. Днес те са в архива на Берлинското радио. Преработени са и заедно с по-нови записи на мои произведения звучат в Германия. С преработките разполагат и две германски телевизии. Оригиналите са запазени като документален архив и се съхраняват там.

В този смисъл изразявам личната си благодарност към сегашния директор на Радио Варна г-н Енчо Чакъров за подкрепата през 1992 г.

И накрая ще ми позволите един послеслов!

Времето, прекарано в Радио Варна ми откри нови хоризонти и създаде предпоставки за израстването ми като творец, който оформи композиционната си техника, изгради собствен почерк и оригинално творческо мислене, усъвършенства стиловото извайване в звуково-интонационната постройка на оркестровата палитра на произведенията.

Така, както са ме възпитавали да мисля и моите учители!

Февруари 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.