РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

За едно само поколение радиото премина от лампова, през транзисторна и интегрална техника до съвременните компютри

инж. Камен Тодоров,
началник-смяна в ДП “Радиостанции и телевизии”, 1968-1971,
зав. студио, началник на Техническия отдел в Радио Варна, 1971-1981,
зам.-директор по техническите въпроси в Телевизионния център - Варна, 1981-1992

След завършването на ВМЕИ в София започнах работа по разпределение в ДП “Радиостанции и телевизия” - радиопредаватели Варна, предприятието, което стопанисваше и предавателя на Радио Варна. Няколко месеца по-късно започна преместването на 10-киловатовия радиопредавател, който излъчваше програма “Христо Ботев” на Националното радио и програмата на Радио Варна от площадката до стадион “Ю. Гагарин” в местността Боровец, където бяха останалите предаватели на предприятието. Участвах в преместването, но бях още съвсем “зелен” инженер и моята работа се свеждаше до изпълнението на отделни задачи, поставени от ръководството.

От този период на живота ми има една интересна случка, оставила трайна следа в спомените ми. През 1968 г. току-що бях станал ръководител на техничeската смяна. При едно нощно дежурство предавателят, излъчващ Радио Варна, спря да работи. Оказа се, че е изгорял захранващият трансформатор - едно твърде обемно съоръжение. Неговата подмяна би отнела най-малко няколко часа, а дори и няколко дни, защото - доколкото си спомням - резерва нямахме.

Другият средновълнов предавател излъчваше националната програма и не можеше да се използва. Десетина минути по-късно телефонът вече звънеше и от специалните органи се интересуваха защо Радио Варна не работи и за колко време ще бъде отстранена повредата. Обикновено в смените имаше по един опитен техник, но тази вечер той отсъстваше и цялата непосредствена отговорност лягаше на неукрепналите ми тогава инженерски плещи. Анализирайки ситуацията, стигнах до извода, че може да се използва повреденият трансформатор, като кабелите се включат към един от допълнителните изводи за “+” 5 или “-“5 %, които се използват за регулиране на напрежението. Разликата от няколко процента не би повлияла съществено върху качеството на работа на предавателя. Това беше свързано с известен риск, като при грешка можеше да се предизвика взрив на напълнената с масло машина и това да доведе до тежки последствия. Посъветвах се с инж. Никола Трифонов - прекия ми началник, и решихме да действаме, като много внимаваме. Направих прецизни измервания и - мечка страх, мен не страх - включих захранването. В момента нямаше по-приятна музика за ушите ми от тихото жужене, характерно за нормално работещия трансформатор.

През 1971 г. преминах на работа като ръководител на техниката в Радио Варна. След 3-месечно чакане и молби най-после ми разрешиха освобождаването и на 19.06.1971 г. започнах новата си работа. Така се сбъдна желанието ми, защото още като студент бях специализирал нискочестотна (студийна) техника. Директор тогава беше Илия Панайотов, на когото бях изключително благодарен за търпението, което прояви, въпреки тежката ситуация в техническия отдел при моето забавено освобождаване от старата ми работа.

Дълго техниката е била без титулярен ръководител. Многоуважаваният от всички инж. Асен Иванов беше вече починал след продължително боледуване. Неговата заместничка инж. Людмила Хаджиева бе в отпуск по майчинство и отделът се ръководеше от Симеон Симеонов - техник с голям опит, но все пак без пълномощията на титуляр. Изключително съм благодарен за доброто отношение към мен на техниците Стефан Колинкоев, Лиляна Герджикова, Йордан Йотов и на всички останали.

Техниката беше стара, извадена от употреба в Радио София, само лампова, демодирана вече за това време. Току-що беше отминало времето на “репортажните магнетофони”, носени от двама души, но не беше дошло още времето на вече навлязлата масово в София транзистор на техника. Микрофоните бяха с размерите на детска глава. Все още се използваха грамофонни плочи, от които музиката се прехвърляше на магнитен носител. Особено не достигаха репортажните магнетофони. Липсваха условия за качествено извършване на външни записи. Техническият персонал нямаше подобаващ авторитет и се приемаше като обслужващ персонал, а не като пълноправен участник в творческия процес. Всичко това определи задачите, които си поставихме с колегите. Успяхме да подобрим техническото поддържане, обслужването на записите и излъчването на програмата, като сформирахме съответните звена. Със средства на тогавашния Окръжен съвет закупихме от магазинната мрежа полски радиокасетофони, които макар и не съвсем подходящи за работата, която искахме да вършим с тях, закрепиха положението. Успяхме да осигурим поне по един репортерски магнетофон на редакция.

През 1972 г., въпреки огромните затруднения, които изпитваше, Радио Варна успя да задели технически персонал, журналисти и звукорежисьори за новосъздадения Телевизионен център.

Особено голяма бе кризата с липсата на достатъчно помещения за работата на техниката и редакциите. Опитвахме се да решим проблема с някои околни сгради, но това създаваше затруднения в технологичния процес. Бяхме разпръснати в сградата на входа на Морската градина, в сладкарницата, която се намираше на мястото на Фестивалния и конгресен център, в близката сграда на Института за усъвършенстване на учителите. Моите основни усилия бяха пренасочени към укрепването и развитието на Телевизионния център като техническа база и като технологичен процес, непознати дотогава във Варна.

Трудно изпълнима задача беше и проектирането, и строителството на нов радиодом. Аз лично съм участвал в изготвянето на два проекта и един заварих вече готов. За съжаление до строителство на сграда за Радио Варна тогава не се стигна. Или нямаше план в Българско радио, или нямаше строителна организация във Варна. Познавам колеги, на които целият им трудов стаж премина в проектирането на радио-, телевизионен и радио-телевизионен център за Варна.

Не беше достатъчна подкрепата на ръководителите на града и окръга. Все се мислеше, че и без нашата активна намеса Варна не може да остане без тези съвременни институции. Затова се стигна до факта, че в това отношение бяхме значително изпреварени от други градове. Това ние посрещахме с голяма болка и недоволство, които не криехме и това ни носеше съответните, много важни тогава, партийни наказания.

Неколкократните “сватби” и “разводи” на радиото и телевизията също доведоха до негативи и за двете институции. Но дори и заедно, ние винаги сме действали като две различни предприятия. Дори техническата дирекция беше разделена на два съвсем самостоятелни отдела, без технологична връзка помежду си. Лично моето убеждение беше, че макар и заедно, всичко трябва да се прави така, че със затварянето само на една врата да можем безболезнено да се разделяме. Това е логично.

Постепенно започна осъвременяването на техниката. Получиха се модерни репортажни магнетофони. Монтирахме в сутеренната част ревербератор, което подобри значително качеството на музикалните записи.

Мислейки си за развитието на техниката в радиото, стигам до извода: при едно само поколение инженери и техници радиото премина от лампова, през транзисторна и интегрална техника до съвременните компютри.

И това в период от някакви си двайсетина години. Когато учех в Техническия университет в София, ни бяха отделени само 5 часа за усвояване на транзисторите, всичко останало беше лампи. Само за 3 - 4 години изучаваното премина в историята.

И така в Радио Варна започна специализация на техническия персонал, което за времето си беше решаващо за качествена работа. Създадохме звено “Студиа и апаратни”, ръководено от инж. Людмила Хаджиева. Със своя опит, познания и изключителна етичност и тактичност тя подхождаше балансирано при изпълнението на задачите. Звеното “Външни записи и предавания” се ръководеше от инж. Стоян Чешмеджиев. Умелото му общуване с началниците от София помогна за получаването на нови звукозаписни коли и за повишаване авторитета на Радио Варна.

За да отговорим на програмните изисквания, понякога се налагаше да надхвърляме възможностите на техниката. Спомням си, че отлично впечатление оставихме у колегите от Белгийското радио, които осъществиха директно предаване от едно от нашите студиа. Всичко вървеше толкова гладко и безпроблемно, че се наложи те да инсценират прекъсване на сигнала, за да могат слушателите им да повярват, че предаването е директно.

Добри впечатления оставяха екипите на Радио Варна при отразяването на многобройните спортни, културни и обществени прояви с национален и международен характер. Много работехме и съвместно с колегите от Радио София.

Голяма част от повредите, които по- рано се отстраняваха в Радио София, бяха поети от звеното “Техническо поддържане” на Радио Варна. Във времето, когато радиото и телевизията се разделяха, а и когато бяхме заедно, Техническият отдел се ръководеше от инж. Никола Трифонов - моя пръв началник в радиопредавателите. За моя радост той споделяше концепциите ми за развитие на техниката и доусъвършенства това, което аз и тези преди мене бяхме започнали. А и успешно съумяваше да удържа “неудържимите” и да подтиква “консервативните” в интерес на радиопрограмите. Така постепенно техниката се превръщаше в основно изразно средство, а техниците - в активен участник в творческия процес за изготвяне и излъчване на програми.

Когато някой млад колега прочете сега написаното от мен, ще си помисли може би, че тогава са ни вълнували незначителни проблеми. От дистанцията на годините обаче аз се убеждавам, че това беше един безкрайно необходим етап, за да може Радио Варна, а защо не и всички нароили се по-късно радиостанции, да бъдат това, което са днес. Нашият опит в преодоляването на мудната и тромава система не може да не е бил полезен.

Февруари 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.