Димитър Горсов е роден през 1939 г. в с. Долна Липница, обл. Великотърновска. Стихове започва да пише като гимназист. Оттогава датират и първите му публикации в сп. "Родна реч", Радио София и др. По-късно е обнародвал свои стихове във вестниците "Пулс", "Литературен фронт", "Народна младеж", в списанията "Септември", "Пламък", "Тракия", в алманасите "Море", "Струма", "Простори" и в други национални и регионални издания. Автор е на стихосбирките: "Като дъх и ласка" (1971), "Всичко на света" (1975), "Крехка вечност" (1981), "Черните бардове" (1994), "Мигове като градини" (2000), "Кафез за феникси" (2001), "Ранени притежания" (2003), "Ронливи повеи" (2004), "С лице в мравуняка" (2006), "Праг" (2007). За първата си книга "Като дъх и ласка" е получил "Награда за поезия и музика" (1972, гр. Дългопол). Два пъти е удостояван със "Специална награда за поезия" на конкурса "Пеньо Пенев" (гр. Севлиево). Дълги години е работил като редактор в литературно-художествения алманах "Зорница" (гр. Габрово). Член е на Съюза на българските писатели.

Стихове
  Времето ще ни даде трагичен срок...
  Затвори се мигът... От него тягостната острота на самотата ни остана...
  Под крясък на синигери, под вятър, който вехне...
  Ти, бабо...
  Когато тръгвах
  Нямаше ни, а горяха вече зверски небесата...
  Черните бардове
  Когато в шумата зарових крак, дочух последен стон от лятото...
  Преминавам от отсъствие в отсъствие...
  Среднощ долавям ехо от могилите...

  Дойдох да кажа думите, които ме терзаеха...
  Тук тътени от всички щормове обхождат достолепието...
  Нищо не ме питай! - аз съм гроб студен и вечен...
  Подозрителна е...
  Избродих живота си, гледах...
  На хоризонта и в сърцето ми лежиш ти, залез...
  Случва се...
  В каква земя узряхте...
  Старинни, тихи, с кръв скрепени писмена...
  С това слънце безжалостно - змийско кълбо в небесата ми...
   Този дом е мил кът и далечна арена на детството...
   Прахът в праха свисти
   ...И тогава съзрях, че след сетния кораб е алена вече следата...
   Има някъде мълчания, които се разминаха с мълчанието ни...
   Не съм готов за този свят - от мен все в битки свлича кожи той...
   Река на времето ми, мен ли или случващото се отнесе ти?...
   Мое старо...
   С тези ръце мъртви птици съм носил...
   Люти априлски цъфтежи в ноздрите...
   Стихотворението
   Сенокос
   Мигове като градини
   Звезди
   В тези равнини вече няма вълшебства...
   Вятърът

* * *
Критика за Димитър Горсов

© Електронно издателство
LiterNet, 2001-2018