СТИХОТВОРЕНИЕТО

Не! - грабливи пръсти няма никога да го обсебят - то е тъкан на душата,
то е дълго време от въпроси, троен огън в триединството,
то е тънка перушина под кървящи клюнове,
то е лампа в светове, които самотите ни обсаждат
то е гной от глозгана кост,
глад в бърлогите,
и тягостен ек от ръмженето
на нищо непроменящите ветрове...

Робството
и изходът от робството
е то ....

Всичко е
това стихотворение!..

Слепият го търси омагьосан, за да просветли очите си;
лудият го плисва като пикоч в кратер и се хили срещу Бога си;
хромият го сдипля в китка от петунии и тръгва да сроди
блясъка й с недостъпната игра на дъждовете и дъгите....

Станал съм поет,
за да го възвестя
отпреди идването му;
бог-творец да съм на тази буря,
на това разтваряне в безкрайното,
на това летене-нелетене, под което
въздухът е кал, калта е въздух,
а живеенето - горък отклик
на трагичните ви нужди...

Ваше е - като звезда -
това стихотворение!...

Приютете го
и ще го имате -

думите му
ще са волност за езика ви,
ритъмът му
ще е пътят на сърцето ви;
святостта му
ще е лоно на живота ви!...

© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2011, № 8 (141)