Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
На Георги Черняков
Затвори се мигът... От него тягостната острота на самотата ни остана,
остана твърдостта на камъка, готова да отваря рани,
и метеорната следа - след отминаващите ангели...
Затвори се мигът над побеляващите ни коси.
Прихлупи дирите ни и нозете подкоси.
И ни свали от кръста си, без да ни възкреси...
За дебнещите ни отвсякъде - ще бъдем утре спомен.
На изменилите ни ще простим - и те ще бъдат спомен.
А спящите мълчат - те не оставят спомен...
Ако в безгрижие сме тънали - мигът е отмъстил.
Ако сме стъпкали предчувствията си - мигът е отмъстил.
Ако предателски сме се изплъзнали - мигът е отмъстил.
И всичко недозряващо в мига отстъпва към друг миг.
И всичко обещано, ни оттласква към друг миг.
И всичко сриващо се всъщност е друг миг...
Затвори се мигът - и туй е краят.
Да молиш и да искаш - туй е краят.
На святост и на пошлост - туй е краят...
Затвори се мигът... Излязохме
през едни врати, през други влязохме...
И пак - светци и Януси! - между възход и казън сме...
© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.09.2018, № 9 (226)
Други публикации:
Димитър Горсов. Тишини и сенки. София: 2015.
|