Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Среднощ долавям ехо от могилите -
топи се синята им тишина под пълнолунието
и ветровете боледуват...
И страх от воя им в душата ми пролазва пак.
Пак тягостни поверия - юзди на времето - изопват
незащитената ми самота.
И пак под всяка стъпка корени димят, и влагата по тях
е лепкава от кървите, пролети в битките за тия ширини -
от древни дни...
Но тук не помни никой вече бойните квадриги,
ни яростта на легионите, ни траурните им орли, които ръфаха
сърцата им след пораженията...
Спокойно пее утринен петел. Бледнее пълнолунието.
И дремят дрипавите ветрища... И само аз,
долавящият ехо от могилите, все още бдя,
недоразбрал
защо ме дири то,
защо обхожда с тътен кръгозорите
...и галопира в мен!?
© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.09.2018, № 9 (226)
Други публикации:
Димитър Горсов. Тишини и сенки. София: 2015.
|