Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Старинни, тихи, с кръв скрепени писмена
ме утешават: имало ни е,
за да ни има пак!
Но днес какво крепи енигмата?... В душата ми е пусто...
Заточен съм в единството на всичките единства - този миг!
И всичко извън него е мираж -
не ме тешат
ни скиптрите, ни алабастровите сводове, ни мъдростта
на мъртвите владетели... Покорен съм
на крехка мярка: вдишване, издишване - и нищо героично! -
вдишване, издишване... Отвъд това -
венец от бели върхове,
присъствия обични в отбранимо битие
и думи,
сродни на ония - в тихите ни писмена,
с кръв везани
под блясъците на пожарите!...
© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2017, № 12 (217)
|