|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОБРИНКА КОРЧЕВА e-mail : dkorcheva@abv.bg Добринка Корчева е родена на 3 май 1969 г. в София. Прекарала е първите седем години от живота си в Бургас, родния град на майка й. Завинаги "се заразява" от неговата неповторима атмосфера и, разбира се, от отстоящото само на някакви си 500 м море. Иначе е свързана с морето и по друга родова линия - родителите на баща й, потомци на старинните полски и руски фамилии Лешчински и Пирогови, са от Одеса. Затова ги водели "белогвардейци", въпреки че пристигнали в България съвсем малки. Възпитаничка е на Френската езикова гимназия в София и на СУ "Св. Климент Охридски" - специалност славянска филология. Научните, литературните и културните й интереси са свързани с "изследването на Русия като цивилизация". Превела е много статии на руски дисиденти, емигранти, правозащитници, културолози и литературоведи, както и стихове на Бродски, Манделщам и Поплавски, разкази от Набоков и романа му "Камера обскура", откъси от романи на Вл. Сорокин и Б. Поплавски. Автор е на много статии и изследвания за О. Манделщам, М. Цветаева, Д. Хармс и групата "Обериу", А. Солженицин, Вл. Набоков, Е. Лимонов, Вл. Сорокин, Е. Харитонов, Б. Поплавски..., публикувани в Панорама, Век 21, Демокрация, Изток-Изток, Факел, Литературен форум, Литературен вестник, Демократически преглед. Нейни стихове са поместени във Век 21, Мост, Глас, Литературен форум, Литературен вестник, унгарското списание "Култура", превеждани са на унгарски и френски език. Автор е на две стихосбирки - "Ловци на кехлибар" - награда "Южна пролет" за 1992 г., и "Скитски скафандър", отличена с наградата на фондация "Лео Толстой" /Париж/. Съавтор е на пиесите "Сърцата на петимата" /сп. Театър/ и "Вазов в редицата на Фабоначи" /сп. Страница/. Работила е като журналист и редактор във в. Демокрация и в. Век 21. Била е консултант в сп. Факел. В момента е главен секретар на Асоциация "България-Русия за демокрация" и директор на Центъра за изследване на Русия "Андрей Сахаров". Завършва третата си книга с изследвания за руската постмодерна и алтернативна култура и дисертацията си за "посмъртната съдба" на рано починалия в Париж руски писател-емигрант Борис Поплавски. Съосновател и секретар на неформалния дисидентски интелектуален "Кръг 39" /1987 г./, организирал през 1990 г. в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" изложбата "Българският самиздат". В края на 90-те години става член на постмодерната формация "Рамбо 13". Живее в София, придвижва се с Рено-турбо, връстник като слизане от конвейера на 10 ноември 1989 г., от време на време ползва и велосипед. Редовно сърфира /почти живее!/ в Рунета. Притежателка на доста яка колекция самиздатска литература. Девизът й е: "Ще демократизирам Русия" - начинание трудно, а на моменти направо утопично, но "няма как..." /цитат май от "Антибиотика"/. ПОЕЗИЯ Павилионът
на маркизата ДРАМАТУРГИЯ Вазов в редицата на Фибоначи (съавтори: Лъчезар Лозанов, Васил Прасков) ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА Bin
Yo и българският баладичен йероглиф Yo КУЛТУРОЛОГИЯ Д/и/евиациите в руската култура GAY & LESBIAN STUDIES Gay, славяне! Война: трансгресия: трансагресия ПРЕВОДИ Голдщейн, Александър
LiterNet, 2002-2004 |