КЪДЕТО СЕ ОТКРИВА ИСТИНАТА, СЕ СКРИВА ИЗКУСТВОТО

Добринка Корчева

web

Озарена грядущими веками
Ты с ними шла, как к жертвеннику Авель.
Ты вдалеке смешалась с облаками,
А я взошел на траурный корабль.

Б. Поплавский

Борис Юлианович Поплавски е роден на 24 май 1903 г. в Москва. Баща му, Юлиан Игнатиевич, произхожда от старинен полско-литовско-украински род. Завършва Московската консерватория, бил е превъзходен цигулар и близък приятел на П. Чайковски. Поплавски-старши имал комерчески способности и бил видна фигура в търговско-промишлените кръгове на Москва. Майката на поета, София Валентиновна Кохманска, е далечна роднина на Елена Блаватска и поклонничка на теософията и окултизма. Дълбоката религиозност, присъща на Б. Поплавски още от детските му години, се усложнява по-късно и с увлечение по теософията - без съмнение под влияние на майката, жена с властен и силен характер. До 1917 г. Поплавски учи в престижния френски лицей в Москва.

Не по-малко силно е и влиянието на сестра му Наталия, авангардна поетеса, добре позната в кръговете на литературната бохема. През 1917 г. в Москва била публикувана стихосбирката й "Стихове на зелената дама". Няколко години по-късно Наталия Поплавска умира от свръхдоза в Шанхай.

През лятото на 1918 г. Поплавски заминава заедно с баща си в Южна Русия. Настроението му, както и на всички от неговия кръг след убийството на царското семейство и болшевишките гонения срещу църквата, религията и духовенството, било апокалиптично. През есента на 1918 г. той пише в Харков едно от първите си зрели произведения - неиздадената "Ода за смъртта на Негово Величество Императора", публикувана за пръв път в сп. "Литературное обозрение" през 1996 г., където се вещае идването на Архангела и настъпването на Съдния ден.

Литературният дебют на Поплавски е през зимата на 1919 г. в Ялта. Там той чете няколко стихотворения на сбирка на Чеховия литературен кръжок. През март обаче семейството на поета завинаги напуска Русия. Известно време Поплавски живее с баща си на остров Принкипо в Мраморно море (там десетилетие по-късно ще намери убежище Троцки), после двамата се преселват в Константинопол, където поетът започва сериозно да изучава отците на църквата, запазвайки при това интереса си към теософията и окултизма. В Константинопол Поплавски посещава лекциите на ученика на Гурджиев - Пьотър Успенски, участва в създаването на теософското общество "Звезда на Изтока" и в написването на неговия манифест, прави първите си опити да медитира. Заедно с приятеля си - поета Владимир Дукелски, организира и Цех на поетите.

В "Дневниците" на поета от константинополския период са се запазили много бележки за заниманията му с живопис. Той рисува акварели и се готви сериозно за кариерата на художник. През 1921 г. Поплавски се заселва в Париж, където семейството най-после се събира (пристигат майка му и брат му Всеволод), но само няколко месеца по-късно заминава за Берлин, където учи живопис. В писмо до Ю. Иваск от 1930 г. поетът описва някогашната си среща в немската столица с Пастернак и Шкловски, които "поощрили" поетичните му опити. Когато през 1923 г. се връща в Париж, той вече не е толкова уверен в призванието си на художник. (Трудно е да се даде правилна оценка за художническата дарба на Поплавски, тъй като колекцията му от рисунки с туш, от акварели и картини с маслени бои изчезва скоро след смъртта му.) Изследователите смятат, че по всяка вероятност той слага кръст на кариерата си на художник през 1924 г. и се отдава изцяло на поезията и религиозната философия, въпреки че до края на живота си остава свързан с кръговете на руските художници и скулптори във Франция - дружи с М. Ларионов и жена му Н. Гончарова, с К. Терешкович, И. Пуни, А. Минчин, И. Зданевич, участва в групови изложби, помества в алманах "Числа" няколко статии за живописта. "Поезията се изгражда от музика, философия и живопис, тоест от свързването на ритъм, символ и образ", пише в "Дневниците" си Поплавски. Един от големите литературни критици и историци на руската емиграция - Глеб Струве, дори смята, че поетичният свят на Поплавски е сътворен с "незаконни средства", заимствани от "чуждо изкуство" - живописта. Стиховете на Поплавски и приживе непрекъснато са сравнявани с картините на Марк Шагал.

През 1928 г. в кн.2 на парижкото списание "Воля России" за пръв път са публикувани няколко стихотворения на Поплавски, посрещнати с голям интерес в средите на руската литературна емиграция. "Най-голямото откритие, което може да се направи в списанието, пише Г. Адамович, най-надареният човек и безспорно най-силният глас - това е Борис Поплавски. От него трябва да очакваме много..."

Поплавски съзира във възникването на емиграцията нещо подобно на повторно сътворение на света. В статията си "О мистической атмосфере молодой литературы в эмиграции" той нарича емигрантите "бедни рицари", които обаче са "озарени" и "отвъд болката". Това според него е идеалният модел на парижката мистична школа. "Емиграцията е трагичен бедняшки рай за поетите, за мечтателите и романтиците", завършва статията си Поплавски.

Тези млади писатели мистици са се събирали на Монпарнас - в кафенетата "Селект", "Наполи" и "Ротонд", и разговаряли до зори за съдбата на Русия, за революцията, за Пруст, Джойс и Лоурънс, за безсмъртието на душата, за Бога... Н. Оцуп пише, че Монпарнас им изглеждал като "мистичен пъп на земята, където се съединявали адът, земята и небето".

Поетът е един от най-активните участници в кръжока "Зелената лампа", създаден през 1927 г. по инициатива на Дм. Мережковски и 3. Гипиус с цел да бъде своего рода "инкубатор на идеи и разновидност на тайните общества". Поплавски чете доклади и стихове, участва редовно в дискусиите и неговите остри по съдържание и парадоксални по форма забележки се запомняли веднага. Парижките вестници "Возрождение" и "Последние новости" често публикували бележки за "менталните шоута" на Поплавски по време на сбирките на "Зелената лампа".

През 1931 г. излиза първата му стихосбирка "Флаги" (названието й идва от едноименното стихотворение, връх в поетичното творчество на Поплавски). Унищожителна рецензия за книгата публикува Владимир Набоков. (Двадесет години по-късно той ревизира отношението си към Поплавски и пише в "Други брегове", че никога няма да си прости тази злобна рецензия.)

Най-цялостно и определено личността на Поплавски намира отражение в двата му романа - "Аполлон Безобразов" и "Домой с небес". Персонажите им, както признава той, са изцяло измислени. Някои от тях обаче имат реални прототипи. Изследователите смятат, че прототип на Таня от "Домой с небес" е Наталия Ивановна Столярова (1912-1984 г.), която е изиграла голяма роля в живота на Поплавски. Той - мистикът, суровият аскет, имал намерение рязко да промени посоката на живота си, като се ожени за Н. Столярова. Въпреки нищетата Поплавски не е искал "да служи" никъде, тъй като поставял над всичко абсолютната си творческа свобода и духовната си независимост. В този случай обаче е бил готов да си намери постоянна работа, дори и като шофьор. И затова решението на Н. Столярова да замине в СССР се оказало толкова неочаквано и страшно за него. Много години след кончината на поета и непосредствено преди своята смърт Н. Столярова си спомня: "За последен път се видяхме с Борис Поплавски в първите дни на декември 1934 г., когато откарвах багажа си на гарата. Този път той бе сдържан, а аз плачех в таксито. Каза ми: "Когато Бог иска да накаже някого, му отнема разума." С други думи, не трябва да заминавам. Вероятно беше прав. Утешаваше се с мечтите, че ще се върна след година и "тогава ще решим къде ще живеем"; аз също вярвах в това. Допускаше, че може и той да пристигне и да работи като ретушор. Друг път, докато ме разубеждаваше, с удивителна точност предсказа съдбата ми." (В СССР Н. Столярова е репресирана и изпратена в лагер. А. Солженицин описва съдбата й в "Архипелаг ГУЛАГ". През 60-те години с нейна помощ ръкописът на "Архипелага" се озовава на Запад, където е публикуван.) През 1981 г. Н. Столярова разказва на московския изследовател на живота и творчеството на Поплавски Александър Богословски: "Той наистина бе княз на Монпарнас, въпреки че нямаше голяма ораторска дарба. Монологизираше, беше нетърпим в споровете, но веднага обезоръжаваше със своя хумор, с остроумието и добротата си. Научи ме да уважавам хората просто така и не само защото са направили нещо добро, ала и за това, което са искали, но не са могли да сторят. Може би това предварително уважение, органичната му доброта при целия му егоцентризъм, прелестната му усмивка играеха голяма роля в неговото обаяние, което се признаваше от всички около нас."

Въпреки че повечето от руските литератори емигранти са споделяли мнението на Г. Адамович, че "Поплавски е типично дете на емиграцията, при това от най-добрите й деца, човек, който сякаш се е заблудил между небето и земята, който се опитва да намери смисъла на живота и не се бои от тези опити", но, така или иначе, когато през 1935 г. по инициатива на И. Бунин в Париж се създава Обществото на поетите, писателите и философите "Кръг", Поплавски не попада в него. Това било удар за поета.

Тези удари били много през последната година от живота му и следвали един след друг. "Когато всичко се затваря, когато всички врати се захлопват, животът угнетено се съсредоточава в Бога, но ако и Бог не те приеме?" - пише в "Дневниците" си той.

...

Няма да преразказвам версията за последните часове на Поплавски, която е твърде битово-медицинска в писанията на повечето от изследователите. Ще се огранича само с това, че под влияние на сестра си поетът започва своите "наркопътешествия по ръба на нощта" още като юноша. Странно звучат думите на познавачите на творчеството му, че "Поплавски цял живот се е борил с този недъг", тъй като най-очарователното видение, пронизващо късните му стихове, е следното: корабът на живота отплува; той седи в лодката, а срещу него са застанали Смъртта и Безумието

...

От друга страна, нима е толкова важен и "твърд" фактът, че тленните останки на Поплавски са пренесени през 1948 г. от гробището "Иври" в прочутото руско гробище "Сент Жьонвиев де Боа" в околностите на Париж? Този "пре-нос" е само намек за началото на (trip-литературата в руски вариант; на съвременната руска словесност й предстои да върви по този ръб на нощта, без да се страхува, че не ще успее да навакса пропуснатото. Предстои връщането - пре-връщане на "Поплавски-trip"; това само по себе си е достатъчно възбуждащо. Ще се окаже ли Поплавски авторът на "Роман с кокаин" и на статиите в 'Тел Кел" и "Кайе дю Синема", подписани с култовите инициали А. Б.? Защо от дълбините на небитието изниква "почерковата "сянка" на Морис Бланшо? И в кой от двата случая изчезването/заличаване е по-насъщно? Как мистичният "руски" конструкт завладява западния структурализъм от 60-те и началото на 70-те години? Без инициация разгадката е невъзможна и това не е апел към "литературата на съществованието", а към "несъществуващата литература".

© Добринка Корчева, 1999
© Издателство LiterNet, 26. 05. 2003
=============================
Публикация в: Литературен форум, бр. 29, 5-11.Х.1999 г.