|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАВИЛИОНЪТ НА МАРКИЗАТА
web
Има една проста проста история
за една жена
която имала къща, къща
но пред нея нямало нямала
ни пейка, ни куче, ни куче
затуй жената често в парка седяла
канубис с поглед садила садила
край нея прехвърчали чайки и котки
и рошави, рошави дилъри
на брашно, гъсеници, наводнения
седяла догоре наведена
сс и поемала и поемала дълго
пътя неделен, следобеден, уличен
жената го дишала вдишвала бързо
сякаш лепило на танкове
сякаш подметки
а после кръгла и дъбова
кръгла и дъбова
в къщата къщата се побирала
в леглото от рози с перачни печати
тя чело в стената на вятъра блъскала
после кръгла и дъбова кръгла и дъбова
се точела цялата нямост от клетките
и само фазанът фазанът с канарчето
в кафез завещан от ст'инкачичодядои'еля
дюдюкал до късно до късно
напълно откъснат
от своята тъкан и къщна материя
ха насочете го право в пунктира
щом мислите жерав че иска да бъде
или поне жеравче, жеравче
в леглото, леглото ти, малка Юкико,
дето си кършила, кършила, скършвала
салфетките подли на хирошимите
А стопанката охка, охка, та пъшка
скоро ще дойде съмване-стъмване
стъмване-съмване
и за - зор - зор - зор- яване
© Добринка Корчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.03.2004, № 3 (52)
|