КЪМИНГ АУТ, ИЛИ СМЕХЪТ НА ЯРОСЛАВНА

web

"ний сме морета, смесили водите си, ония весели вълни,
които една връз друга се премятат и намокрят,
ний се въртяхме и въртяхме, додето пак намерим своя дом,
ний двама, додето се отърсим от всичко освен от свободата,
от всичко освен от радостта"
                    Уолт Уитман, "Ний двама колко дълго бяхме разделени"

"Красиви са спящите, тъй както лежат разсъблечени,
те текат, хванати ръка за ръка, над земята от изток на запад,
тъй както лежат разсъблечени, азиатецът и
африканецът ръка за ръка, европеецът и
американецът ръка за ръка"
                    Уолт Уитман, "Спящите"

Както си седяхме на брега
на Пасадена
Карлински Саймън, аз и Ярослав Могутин,
мотаеше се някъде из вълнолома и Роберто
Филипини, съпругът негов,
ала не, не беше всичко, беше
ти, която с грешка мога да опиша
"Ma Chat"
оставаше естествено
безшумна диря от водата
и не се озъртах от свещената умора
на тялото обичах тялото си
да обичах го
на другия пасифик на деня
край Пасадена
какво изтръгнало бе то от мен от тях
ще каже ли нощта хотелска
или ще го премълчи отново
и нямаше целувки нито в хоризонта
нито в края
опитвах се да плача докато прониква
в мен отчаяният и добър пасифик
опитвах се да плача че исках да препусна
из светлинните светилища на Фриско
и плачех и се мятах като изтърсаче
защото исках страшната умора
да ме повали най-сетне но не стана
защото тялото ми беше оцеляло
десетки други го познаха в сумрака
на Пасадена
как дивно множеството се брои за първо
повече какво
тук сестрите изтезавали са Руди
аз държах главите им дълбоко във водата
брегът бе пълен пълен пълен
не знаех и не можех да избирам
изворът на Пасадена в мен клокочи
как бясно се боях от устните ви
и от нищо друго
знаех повече от месец няма да отпусне
супермаркетът на Уитман и на бога
можеше да ги пропусна но от мен да мине
дан на някоя традиция
/в оня свят мълвях теодицея/
с какво ме татуирате не питам
малко раче ла... на елинската буква
акцентът ми е толкова безшумен
че повече той нищо няма да ви свърши
и колко пъти рухвах да не рухна
защото нямаше умора и не можеше да има
и множеството първо ме създаде
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

"губки не надо дуть..."
прошката е окачена над вратата
няма своето лице да трия в нея
отречение престолно от онези Fucking Buddies
няма няма няма просто повей
от извора на Пасадена опит
Останало е нещичко в бутилката виновна
най-после дом, най-после - стряха -
не мога да отключа ръцете ми треперят
ще мога ли пасифик да побягна
къде е лодката къде е светлосинята сланина
на някога любимите родини
република Сало и сухата долинност
за какво ми е бутилката пияна
поврага не е останала и четвъртинка
колко много тактове изляни
в оня свят дори не подозирах
че дрехите ще бъдат изгорени
че тялото си ще заключа мълно
в хоровата глеч на Пасадена
преди отново в дрехите да ме нахлузиш
преди да озвереем от сълзите
преди по лъснатия под да мина
към тебе и единствено към тебе
и нищо не си казваме различно
повече от туй което всички двойки по земята
успяват да си спомнят после после
ще търсим сайтове имперски харти
не вярваш в доказателствата и сега сме
не по-различни и разлъчни от зверчета
мойтакръветвоя твойтакръвемоя
всяка част от тялото аидно жертвам
но сега сега ти разговаряш със Роберто
и някой радва се край нашата постеля
опрял глава той на ръба е и се смее дивно
като фавъна на Маларме но казва
че бяхме с теб добре въоръжени
че време е оръжията да оставим за секунди
че кашерът дими като окото
на онези ясни саламандри
саламантри край брега на съхнещия еп heureuh пасифик
а Ярослав надига четвъртинката виновна
2x5 5x2 1x10 - смехът поваля ме защото виждам
как Ярослав се смее като Ярославна
и сълзите гроздови на фавна
са заспали в тъмните виноградини
en passant и au passant
и ти заспиващо посягаш връхлитането да посрещнеш
не на кашера от пица не на саламантрите и тъй нататък
а на синкавата длан на томчето
с жилките на Ardis Publishers
край езерото за което много знаем
край мичиганското намигване на Пасадена
и то разбира се е Игор
Игор словото и полка -
Игор знам ще бъде
полкът отведнъж спечелил е войната
съгласие изтръгнато за първи път безстрашно
но време е за сън разстила се пасификът остава
на фавъна от грозда за обяд да има
и прашна прашка от бедрата мраморни
от челото до рамото - такава пропаст
началото е ти мълвиш

а после после после ще те имам