|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЛАГО, РОДНО
web
Момък решил бе да се самотласне
през самопрозорец
Държана във ръка е рамката
главата е държана в нея
гьдел по петите имаш ли младежо
попитах го ей тъй да стане разговорка
той се изсмя обаче без да се обърне
бе втренчен нейде в ехото скалисто на повея. Но можех и да бъркам.
О рекох си че в твоя чест ще пална и цигара
старчески разтърсих дроби хър искрици леки
червилото на филтъра не ме възбуждаше до гилзи
до изстъп и до ярост и до яд и половина
фасът чужд отдавна не ми върши работа
а в този случай - дума да не става
повторих си разкърших рамене отново
скалпелът димящ се вряза във петата
Ахил да бе веднага щеше да припадне
на майката земя да се свлече
към татко си 3ефир да полети веднага
Ала - не би.
Гледката оставаше рамкирана в желаното
желание което
младостта отмята като бедуинско наметало
с царствен жест в пустинята
на реактивните камили
но не по скорост а по време
на водача и водата - производни
от дробите стоически на общия ни пясък
летежът ти е кацане камилско
ръцете ще те поднесат на пустош друга
В единството си папиросата не ми изменя
само тя и също
самите може би самити
скочи младежо поотупай се небързо
преди прахта във тлен да се е мариновала
в небетшекер да се е взахарила
стъклен въздух се прокашля
посмучи с въртене очно
от едното полушарие до второто
на своите страни
небето
не бе то.
Бет-шекер.
Не бе шекер
небетшекер
© Добринка Корчева, 2002
© Издателство LiterNet,
14. 11. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|