web

На Пепеляшка-Circae

Съдовете във миячницата се завръщат
през вътрешности чужди
плитколянно
назад - към пристана
И никаква сирена няма да тръби прозявно
когато някой ден на мазната им палуба
ще се намериш
Остава само вятър да наежи хоризонта
останалото не е твоя грижа
Ще бъдеш ти далеч оттук
от фара на дървото за което
     връзваш
велосипеда-куче и го спъваш
     да си трае
а то присяда меко зъркели върти
     да не пропусне
твоя вход и твоя изход
Тъй всеки ден тъй всяка нощ
     фортуната
отвързваш и поета си от нея
Успяваш да поспиш
додето шините астрални
/1,2,3 ДОМ ∆ на Марс, щ Венера/
лавират сред безпътни знаци
до къщата опитомена
в клоните на крушата - дивачка
Лунариумът на възглавето от сънките тръни
Дори не вярваш че съм тук до тебе
и като сипкава мелодия сферично
се разхождам в носоглътката полека
все по-лека
и сънилниците наши ще се слеят
Останалото е преписано във книгата която
на перваза кацнала разлиствам с гръб
към безпризорния прозорец
Той упорито бродеше из стаите
той скачаше опипом като сляпа баба
той искаше да се вдъни във мрака
но страниците виждам че неонстват
тъй всеки ден Тъй всяка нощ
От плътта на името ти някой е изрязал
една антична кост
и тази буква първа
от пръсти бели и от устни черни удряна на камък
в стърнища от опали
в рубините на торфа
в ахатите на льоса
в леговища от изумруди
е гладка като лигавица на змия гърмяща
а непредвидимата й цев е метната навечно
през рамото на бракониерката-фортуна
Но пак останало е много:
     лице дединско
     чехълче от морков
     червейчета от принуда по грунта на страните
     нокти стегнати от някаква възбрана
     и леко пневматични колене
     неразличими като свещ във восък
Край нас огъва се море от бели звуци
Чайките кълват нахут
Обкичват се с гирлянди от колбаси
Наздравици си вдигат със токайско
в което /пак/ удавила си цялата солница
без да искаш без да чувстваш
На палубата мазна и разтръбена едва-едва
не шета твоето изчезване
Накуцват
шишкави пингвини с кухненски престилки
лапите полусварени от потопа крият
когато се здрависват със салатиерата
а палавите пръсти на стареещи аспержи
се вмъкват във ръкава ми
засядат гърлото не стигат
не могат да го стиснат
както искам аз както 3нам и Мога
Но с теб сме там и корабът дънува
Тъйвсекидентъйвсяканощ
Отровни острови
набърчили са лабиринтния брезент на моя повик
Пладнуват аргонавтите до някой скален къс
Екзекутират фаса с ток
до плювалницата черна на морето
Опитват се в копторите на бледия пелин да се цамбурнат
Отведнъж заспиват със ръка на мачтата златиста
насочвана от дърлещи се божества
в правотата на полупознатия светилник
Събуждат се с огризката на ябълка в брадата
Вече
колосват гънещото се море от бели звуци
Цвърчат тиганите със хлебна тор
до утрешния посев
Крадешком пингвините топят по залък от крилото
и в своите токсида
са хилядократ по-бели
от всички и от нас:
астрованти във лунариума трънен
аргонавти тръскани за рамото от божествата
защото вече време е за нещотатство
защото корабът лунува ли лунува
Тъйвсеки ден Тъйвсяканощ
3атварям
вкочанените очи на книгата
Повдигам нежния й труп нагоре и нагоре
Как братоводен въздухът е как съгласно
липсващите букви и присъстващите
застават редом до твърдта
за първи път отказала се да жигосва
Сънилниците могат да почакат
Могат и да се преструват на сърдити
Могат да мълчат да се извръщат да нехаят
Могат да държат очите си изпружени за всичко
Сега е все едно Сега е все едно
Пружината на спиците астрални
раздипля се в обратна тяга
Миячницата е обелена от сквернотата
Покълва ябълката и без шията расте
гърлено на аргонавтите в брадите
Токсидото се вее равнолепно
по опъна златист на мачтата безводна
Тъй всеки ден Тъй всяка нощ
Проточват се нагоре
разточително трите дървета
Надве-натри запомнени са. В края.
И вече с ужаса на щавени от неотдръпнатата сол пингвини
задавена от островните пари
онемяло различавам:
крушата дивачка
как пили своя ток да прободе сърдечно фаса
а черния плювалник на морето
към нея тътрят уморени сънки
и книжните им зеници угасват шумно
Сънилниците клоните си свесват
Флаговете от растителност ближат земята
Повдига се обаче мазната палуба
и парата отпусната от тебе и за тебе
те разтваря и с усмивка се катериш
Тубата на тялото ти окривява знаци
странни и нестройни несретни и случайни
Темпер слузна           Акварелна лой
тъй всеки нощ           тъй всяка ден
     Неонства
несполучливият ала все пак получен
     паралелоромбопирамидокубопипед
PARALELOROMBOPIRAMIDOKUBOPIPED