web | Мнения и съмнения

(Тъй като читателят може да запита дали на западноевропейските и американските изследвачи не е отдадено прекомерно голямо внимание за сметка на славянските, бързам да обясня: диспропорцията, ако изобщо я има, е плод единствено на доброто желание да бъдат представени изследвания, които са трудно достъпни в България.)

1. R. A. Maguaire, Gogol from the Twebtieth Century, Princeton, 1976, р. 45. [обратно]

2. R. Wellek, The Attack on Literature and other Essays, 1982, р. 124. [обратно]

3. Предизвикателството в названието на статията на Ейхенбаум, последвано от названия от рода на "Как е направен "Дон Кихот" на Сервантес" (В. Шкловски) или "Как се правят стихове" (Маяковски) се оказва естествена съставна част от възгледите в ОПОЯЗ и около него. Стародавната опозиция между poeta vates (поет по вдъхновение) и poeta doctus (поет по обучение) придобива още една (този път твърде оригинална и продуктивна за изкуството на XX век отсянка) - категорията poeta faber. Що се отнася до Маяковски, по-подходящо за трактата му би било заглавието "Как трябва да се четат стиховете на Вл. Маяковски и защо не трябва да се четат поетите, които не пишат като него". Под маската на жанра "биография литерария", на изследването по психология на литературното творчество или по стихознание се крие манифестен паратекст, който се отличава от подобните нему само по степента на нарцисичност и агресивност. [обратно]

4. За подчертания интерес на руския ОПОЯЗ към творчеството на Гогол осведомено се говори в: R. A. Maguire, "The Formalists on Gogol". In: Russian Formalism: a Retrospective Glance. A Festschrift in Honour of V. Erlich, Ann Arbour, 1985. [обратно]

5. Вж. Я. Горожанский. "Библиографический указатель литературы о Ник. Вас. Гоголе 1829 - 1882", Москва, 1883. [обратно]

6. В писмо до Погодин, април 1842. [обратно]

7. V. Nabokov, Gogol (1944) Oxford, 1971, p. 92. [обратно]

8. Вж. например И. Е. Мандельштам, "О характере Гоголевского стиля", Хельсингсфоре, 1902. [обратно]

9. В. Розанов, "О Гоголе" (без година и място), стр. 13, 17. [обратно]

10. Д. С. Мережковский, "Гоголь и черт", Спб, 1906. [обратно]

11. Д. С. Мережковский, "Гоголь", Спб, 1911, стр. 9. [обратно]

12. А. Терц, "В тени Гоголя", Париж, 1975. [обратно]

13. V. Nabokov, op. cit., p. 77. [обратно]

* Нарастващият интерес към творчеството на Гогол по света не се нрави на някои руски литературоведи - инак много чувствителни по въпроса "световното значение на руската литература". В посмъртното възраждане на интереса към някой писател "има нещо изкуствено", оплаква се виден руски англицист и добавя: "Има го и в гоголевския "бум", който сега протича и в Англия. Сегашното избухване на интереса към Гогол носи предимно така наречения "институтски" характер, то почва отгоре, от изследвачите, чиято методология просто боледува от изкуственост и ги води към тенденциозно насилени преоценки." Този бдителен литературовед има свое обяснение и на безспорния факт, че в края на XIX в. интересът към Гогол в Англия видимо се усилва, а в 1909 г., годишнината от рождението му предизвиква неочаквано силен за английските обичаи шум. Ето и обяснението му: "Както се знае, от края на миналия век престолонаследник, а от 1910 г. английски крал става родственик на руския император." (Н. К. Гей (ред.), "Гоголь и мировая литература." Москва, 1988, стр. 24-25.) Дали някой от Гоголевите герои не е вдъхновил тези проникновения? И кой ли? Дали Собакевич? Или Коробочка? Или направо Держиморда? [обратно]

14. J. M. Holquist, "The Devil Mufti", PMLA, Oct. 1967. Ann Shukman, "Gogol's The Nose or the Devil in Works", In: J. Grayson (ed.), Nikolay Gogol. Text and Context, London, 1989. [обратно]

15. L. B. Jennings, The Ludicrous Demon, University of California Press, 1963. [обратно]

16. А. Слонимский, "Техника комического у Гоголя", Петроград, 1923. [обратно]

17. Вж. например N. Grunther, "Das Groteske bei Gogol", Muenchen, 1968. [обратно]

18. М. Б. Храпченко, "Творчество Гоголя", Москва, 1956, стр. 234. [обратно]

19. Ю. Манн, "О гротеске в литературе", Москва, 1956, стр. 234. [обратно]

20. V. Erlich, Gogol, New Haven and London, 1967, p. 155. [обратно]

21. P. de Man, "Nietzche's Theory of Rhetoric", Symposium, 1974, Nr 28. [обратно]

22. E. Trahan (ed.), Gogol's "Overcoat" An Anthology of Critical Essays, Ardis, 1982, p. 3. [обратно]

** На Брюсовата беседа, колкото злополучна, толкова и симптоматична, се е случил и един българин, който в писмо до София от 18 май 1909 г. описва доста подробно какво е чул, видял и разбрал. Ето извадки от писмото: "Най-сетне излезе и един млад символист - поет, Валерий Брюсов - и дигна скандал и каза живо право слово. Всичко у Гоголя е хипербола и лъже той и себе си, и другите, и пошъл е той сам. Брюсовата реч беше една - хипербола. Публиката отряза опашката на Брюсовата реч, или по-добре той си подви опашката, защото се почна конски тропот, файтонджийски подсвирквания "долу! вън!", той смутолеви нещо и си седна. Аз бях един от малцината, които ръкопляскаха." [обратно]

23. Отпечатана под заглавие "Изпепеленият" в сп. "Везни", 1909. [обратно]

24. Вж. Н. Георгиев, "Лотман навършва седемдесет - как стана това". [обратно]

25. Б. Эйхенбаум, "О прозе", Ленинград, 1969 г., стр. 321. [обратно]

26. При цялата неразбория в понятийните граници между разказ и повест в българското литературознание приемам, че "Шинел" е разказ. Руската литературна традиция предпочита да нарича "Шинел" повест, но в това явно действа не толкова жанровото мислене на XX век, колкото положението в руския език и литература през XIX век. Срв.: П. И. Овчарова, "Жанропое своеобразие повести Гоголя "Шинель". В: "Поэтика реализма'', Куйбишев, 1985. [обратно]

27. S. Corngold, The Commentator's Dispair. The Interpretation of Kafka's Metamorphosis, Fort Washington - London, 1973. [обратно]

28. P. Thiergen, "Gogols "Mantel" und die Bergpredigt". In: Hans-Bernd Harder und Hans Rothe (Hrsg), "Gattungen in der slavischen Literaturen", Bohlen Verlag. Koeln und Wien, 1988. [обратно]

29. Среща се и у Гогол, при това в съчетание с други шивашки операции. За "Мъртви души" например Гогол казва следното: "съчинение, което е скроено добре, но ушито надве-натри, с бели конци" ("Н. В. Гоголь о литературе", Москва, 1952 г., с. 129). Глаголът "шия" се появява и в изследванията на В. Виноградов за Гогол и в дискусионен план - у В. Шкловски: "Произведението не се шие като шинел. Произведенията се правят, разгръщат се" (В. Шкловский, "Собрание сочинений", Москва, 1974 г., с. 477). [обратно]

30. Вж.P. Steiner, Russian Formalism. A. Metapoetics, Cornell University Press, 1984. [обратно]

31. Б. Томашевски в коментарите към "Гаврилиада" на А. С. Пушкин, Петроград, 1922, с. 59. [обратно]

32. "Ние смятаме с основание (?), че в произведението няма нищо случайно". (Ю. М. Лотман, "Структура художественного текста", Москва, 1970, с. 25). [обратно]

33. Ю. Тынянов, "Проблема стихотворного языка", (1924), Москва, 1965, с. 28. [обратно]

34. В терминологичния инструментариум на Лотман се срещат и образци на просвещенско-структуралистично кръвосмещение, например: "В основата на структурния анализ лежи възгледът за литературното произведение като органично цяло", Москва, 1972, с. 11. [обратно]

35. J. Mukazovsky, "O jazyce basnickem", Slovo a slovesnost, 1940, №6. [обратно]

36. R. Barthes, Poetique du recit, Seuil, 1977, p. 19. [обратно]

37. J. Mukazovsky, op. cit.; "Zamernost a nezamernost v umeni", (1943) In: J Mukarzovsky, Studie z estetiky, Praha, 1966, str. 100. [обратно]

38. M. Riffaterre, Semiotics of Poetry, Methuen,1980, p. 164. [обратно]

39. Ю. М. Лотман, "Структура художественого текста" с. 13, 33. [обратно]

40. P. Brooks, In: Tz. Todorov, Introduction of Poetics, The Harvester Press,1981, p. XI. [обратно]

41. W. Haubrichs(Hrsg), "Erzaehlforschung", 1. Goettingen, 1976, p. 36. [обратно]

42. J. Culler, Structuralist Poetics, London,1975, pp.170, 172. [обратно]

43."Системата е прокълнато пространство" ( Un systeme est un espace de damnation). [обратно]

44. О. Пирашвили, "Ктитерии завершенности в искусстве и теория "non finito", Тбилиси, 1973. [обратно]

45. A. Hauser, The Philosophy of Art History, London, 1959, p. 379. [обратно]

46. F. Lentricchia, After the New Criticism, Chicago, 1980, p. 159. [обратно]

47. Chr. Norris, Deconstruction: Theory and Practice, 1982, p. 2. [обратно]

48. P. de Man, Blindness and Insight, New York, 1971, p. 5. [обратно]

49. Само един прост пример: центристкият подход търси в съчетанието "звук - смисъл" организираща ценност - "звукът подкрепя и усилва смисъла". Звуковата организираност обаче има и обратен ефект - действа като "шум в канала", потиска и дезорганизира смисъла. [обратно]

50. Напр. M. Frank, "Was ist Neostrukturalismus", Suhrkamp, Frankfurt, 1984; T. McCarthy, Ideas and Illusions, Cambridge, Massachusetts,1991. [обратно]

51. J. Slawinski, "Dzielo. Jezyk. Tradicija", Warszawa,1974, s. 165. [обратно]

52. D. Cyzevsky, "Zur Komposition von Gogol`s Mantel", Zeitschrift fur Slavische Pilologie, 1937, XIV. [обратно]

53. R. Maguire, op. cit., p. VII. [обратно]

54. J. B. Woodward, The Symbolic Art of Gogol, Slavica, 1982, p. 90. [обратно]

55. R. Pease, The Enigma of Gogol, Cambridge, 1981, p. 142. [обратно]

56. И. Д. Ермилов, "Очерки по анализу творчества Н .В. Гоголя", Москва - Петербург, 1924. [обратно]

57. S. Karlinsky, The Sexual Labirinhth of N. Gogol, Harvard University Press, 1976. [обратно]

58. В. В. Гиппиус, "Гоголъ", Ленинград, 1924. [обратно]

59. H. McLean, "Gogol`s Retreat from Love", New York, 1958. [обратно]

60. K. Lahti, "Artificiality and Nature in Gogol`s "Dead Souls". In: S. Fusso, P. Meyer (eds.), Gogol. Logos and the Russian World, Evenston,Illinois, 1992. [обратно]

61. P. Meyer, "False Pretenders and the Spiritual City", In: S. Fusso, P. Meyer. op. cit. [обратно]

62. G. Shapiro, Nikolai Gogol and the Baroque Cultural Neritage, The Pennsilvania State University Press, 1993. [обратно]

63. J. Zeldin, Nikolai Gogol`s Quest for Beauty, The Regent Press of Kansas, Lawrence, 1978. [обратно]

64. Вж. К. Мочулъский, "Духовный путъ Гоголя", Пармок, 1934; В. Д. Носов, "Ключ к Гоголю", Лондон, 1985. [обратно]

65. H. Muchnic, The Unhappy Consciousness. Gogol, Poe, Baudelaire. Baltimore, 1967. [обратно]

66. Д. Чижевский, "О "Шинели" Гоголя", "Современные записки", Париж, 1938, №67. След като изнася беседата си на немски, Чижевски потърсва и издател на руски. Съветският съюз е за него, политическият емигрант, забранена земя и той изпраща ръкописа в Париж до авторитетното белоемигрантско списание "Съвременни записки". Там издават статията му и когато Чижевски я прочита, се хваща за главата. Пасажите, в които се говори за дявола и дяволското в "Шинел", са били цензурирани и преиначени от свободомислещите белоемигранти, както не биха го сторили и синодалните цензори в дореволюционна Русия. Това разказва Чижевски, един от хората, обречени винаги и сред всички да бъдат емигранти. [обратно]

67. H. Wissemann, "Zum Ideengehalt von Gogols "Mantel". Zeitschrift fur slavische Philologie. 1958, №26. [обратно]

68. D. Gerhard, "Gogol und Dostoevsky in ihrem kuenstlerische Verhaeltnis. Leipzig", 1941. [обратно]

69. P. Thiergen, op. cit., p. 407. [обратно]

70. J. Zeldin, op. cit., pp. 56 - 57. [обратно]

71. I. Bock, "Die Analyse der Handlungsstrukturen von Erzaehlwerken am Beispiel von N. V. Gogols "Die Nase" und "Der Mantel", Muenchen, 1982, 113. [обратно]

72. N. A. Nilson, "Zur Entstehungsgeschichte des Gogolschen "Mantels", Scandoslavica, 1956, 2. [обратно]

73. H. Gunther, op. cit., s. 188 ff. [обратно]

74. J. van der Eng, Le personnage de Bashmackin. Contributions to the Fourth International Congress of Slavistics. s' - Gravenhage, 1958. [обратно]

75. Fanger, The Creation of Nikolai Gogol, Harvard University Press, 1979, p. 155. [обратно]

76. W. W. Row, Through Gogol's Looking Glass, New York University Press, 1976, p. 6. [обратно]

77. F. C. Driessen, Gogol as a Short Story Writer, Mouton, 1965. [обратно]

78. K. D. Seeman, "Eine Heiligenlegende als Vorbild von Gogols "Mantel". Zeitschrift fur Slavische Philologie, 1965, 33. [обратно]

79. J. Schilinger, "Gogol's "The Overcoat" as a Travesty of Hagiography", The Slavic and East European Journal, 1972, 16. [обратно]

80. A. Hippisley, "Gogol's "The Overcoat": a Further Interpretation", SEEJ. 1976, vol. 20, №2. [обратно]

81. J. B. Woodward, op. cit., p. 89. Като сме го ударили на куриози, нека отбележим, че в Япония преправят руското име на героя в "Акаки Акакити", за да значи "Червено дърво, червено щастие". [обратно]

82. R. Tyrneva, "Nicolas Gogol, ecrivain et moraliste. These de doctorat. Aix", 1903. [обратно]

83. Вж. H. Stolze, "Die franzosische Gogol rezeption", Koeln - Wien, 1974. [обратно]

84. Напр. J. O. Mills, "Gogol's "Overcoat" Reconsidered", PMLA, 1974, №5; C. C. Bernheimer, "Cloaking the Self: the Literary Space of Gogol's "Overcoat", PMLA, 1975, №1. [обратно]

85. Подобни идеи, само че по-многословно, са изложени в предговора към книгата "Пропасти и мостове на междутекстовостта", Пловдив, 1999. [обратно]

86. В. В. Виноградов, "Проблема сказа в стилистике. Поэтика", Ленинград, 1926. Срв. J. R. Titunik, "Das Problem des Skaz" In: W. Haubrichs (Hrsg), "Erzaehloforshung" 2. Gottingen, 1977. [обратно]

87. Например в бележките на издателя към "Повестите на Белкин" на Пушкин: "Бихме желали да прибавм към тях едно макар и кратко жизнеописание на автора." [обратно]

88. K. Hamburger, "Der Logik der Dichtung", Stuttgart, 1957. [обратно]

89. W. C. Booth, The Rhetoric of Fiction, Chicago - London, 1961. [обратно]

90. На друго мнение е Ефраим Зихер в остроумния доклад под заглавие "Изпод носа на Гогол, или как Николай Василиевич се срещна с господин Тристрам Шенди" (Йерусалим, юни 1987). [обратно]

91. Освен от Стьрн изследвачите са търсили "влияние" и от творчеството на Е. Т. Хофман. Смятам, че в този случай по-плодотворно би било не съпоставянето по сходство, а по контраст. [обратно]

92. За разлика от предлагания тук подход други автори поставят деиктичността на "Шинел" в светлината на ейхенбаумовската разговорност - напр. - R. M. Waszink, "Such Things Happen in the World", Deixis in three short stories by N. V. Gogol, Rodopi, Amsterdam, 1988. [обратно]

93. Без да е рискувал да брои, Дж. Зелдин предлага следното осмисляне на явлението: "Липсата на определеност е липса на човечност." (цит. съч., стр. 55). [обратно]

94. Голямото насищане с неопределителност не е рядкост в тогавашната руска литература. Ето как в 1861 г. пише авторът, комуто се приписват думите "всички ние сме излезли изпод шинела на Гогол" (нека го видим в оригинала и с моя разредка): "Петербург, не знаю почему, для меня всегда казался какую-то тайною... Я как-то все боялся его... Какая-то странная мысль вдруг зашевелилась во мне. Я как-будто что-то понял... как-будто прозрел во что-то новое." (Ф. М. Достоевский, Петербургские сновидения в стихах и прозе). [обратно]

95. Акакий Акакиевич към шивача: "Ама вие сега, Петрович... то малко се е поизпрашило и като че ли сякаш е старо... в него има някакви парченца... тъй де, значи, таквоз... закърпи го някак там, че някак да послужи още." [обратно]

96. Ето образец и от неговата реч (из разказа му за капитан Копейкин): "Что вот-де, так и так, в некотором роде, так сказать, жизнию жертвовал, проливал кровь... Иу, как-то там, знаете, с обозами..." Тази комична и литературно условна логопатия е затруднила и преводач като Д. Подвързачов. [обратно]

97. Според Ренате Лахман спънатата, клоняща към безсловесност реч на Акакий Акакиевич е знак за неговия "най-нисък чиновнически ранг" (титулярният съветник наистина е заемал най-долното стъпало на "табелата" на Петър Велики). И понеже на немски е добре казано, ето оригиналът: "Ranglosigkeit als Sprachlosigkeit". (R. Lachmann, "Gedaechtnis und Literatur. Frankfurt", 1990, стр. 101). [обратно]

98. U. Eco, Lector in fabula, Milan, 1979. [обратно]

99. T. Todorov, "Introduction", Communications, 1968, №11. [обратно]

100. J. Culler, op. cit., p. 140. [обратно]

101. В многогласието на "Шинел" участва и "немска" линия. Петрович, "спорейки с жена си, я наричаше светска жена и немкиня", и обичаше, падне ли му случай, да каже нещо обидно за немците". Немец е и лекарят, който лекува Акакий Акакиевич и обещава "след ден и половина обезателен капут". [обратно]

102. F. Kermode, The Sense of an Ending, 1967, p. 23. [обратно]

103. V. Nabokov, op. cit., p. 62. [обратно]

104. M. et R. Hofman, Gogol, Paris, 1946, p. 161. [обратно]

105. Както вече бе посочено на друго място, "труден" и пак троен завършек има и повестта "Гераците". В контекста на "Гераците, така различен от "Шинел", тоя завършек поражда различни значения: мъчително удължаване на агонията на стария ред, маркирано нежелание на повествованието да се раздели с него. [обратно]

106. M. Frank, What is Neostructuralism?, Minneapolis, 1989, стр. 9. [обратно]

107. Вж. напр. трудовете на Аркадий Плотницки, между които: A. Plotnitsky, In the Shadow of Hegel, University Press of Florida, 1993. [обратно]

108. Какво настоящата статия се опита да не прави, може да се намери в книгата: Richard Harland, Superstructuralism. The Philosophy of Structuralism and Post-Structuralism, London and New York, 1989. [обратно]