ДОБРОМИР ТОНЕВ
=============================

Добромир Маринов Тонев е роден в Ямбол на 15.10.1955 г. Завършва средно образование в родния си град и българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски" през 1979 г. Участва в студентския литературен клуб "Гео Милев". Повече от двадесет години е редактор в ДИ "Христо Г. Данов" - Пловдив. Първата му стихосбирка "Белег от подкова" (1979) е посрещната възторжено от читателите и критиката, отличена е с национална награда за дебют, поетът е приет в СБП. Утвърждава се като самобитен лирик чрез стихосбирките "Нежна машина" (1984) - награда на СБП за поезия, "Свиждане със светлината" (1990), "Арго" (1994) - награда "Пловдив". Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански, немски език. Номиниран е в европейския конкурс за поезия - Рим, 1996. Превежда стиховете на Владимир Висоцки - "Нерв" (1984). Последните му творчески изяви са свързани с хумора и сатирата: "Под седлото на Пегаса" (1998) - поетически шаржове на известни пловдивчани, "Крахът на един кокошарник" (2000) - хумористична новела, "Голямата лудница" (2002) - лирически злободневки, издадени посмъртно. Посмъртно излиза и книгата с фрагменти "Обратната страна на иконата" (2001). Редактира множество книги, съставител е на сборници ("Поетически сборник" - 1998, "Антология на пловдивската любовна лирика" - 1996, "Друга вода" - 1998), журира национални литературни конкурси. Ръководи литературен клуб "Гео Милев", основава и ръководи Националната младежка поетична академия в Пловдив, днес носеща неговото име. Умира на 24.03.2001 г. в гр. Пловдив.

ПОЕЗИЯ

Стихове
   На какво се учудвам, не зная...
   Веднъж ли сме умирали от жажда...
   Да имаш покрив, а да нямаш дом...
   Ако животът е един антракт...
   Теза
   Един към друг, един до друг, а сякаш...
   От твоите модели, съвършенство...
   Отсъствието на жената - още топло...
   Балада за разведения скулптор
   Ако решиш да ме извадиш пак от нищото...
   Почти ода
   Глад
   Природата намеква свойта женственост...
   Бе в дочен панталон смъртта и с нож на кръста...
   Духът държа над тебе лък и стреля...

В превод на Мила Васов

Стихове
   Сезона стиже своје жуте границе...

* * *
Критика за Добромир Тонев