Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бе в дочен панталон смъртта и с нож на кръста.
Ах, влюбени гълъби пляскат с криле! Овации.
И вали перушина над агнето с алена вратовръзка,
провесено на разцъфтялата акация.
До всяка смърт ли стои една изкупителна
любов, която гарантира вечност?
Ченгелът - обърната въпросителна -
угасва в очите, пристигнал е отговор вече...
Не изпитах пред тази картина горест,
не изпитах екстаз от първобитната й хармония,
а чувството, че някой е избил прозорец
в стената на самата логика.
© Добромир Тонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.04.2001, № 4 (17)
Други публикации:
Добромир Тонев. Арго. София: Хр. Ботев,
1994.
|