Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
© Добромир Тонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.04.2001, № 4 (17)
Други публикации:
Добромир Тонев. Арго. София: Хр. Ботев,
1994.
|