ЙОВИЦА АЧИН
=============================

Йовица Ачин е роден през 1946 г. в Зренянин. Бил е редактор на периодичните издания “Студент”, “Книжевна реч” и “Дело”, както и сътрудник на сп.”Политика” и “НИН”. В момента е главен редактор на издателство "Рад". Своето пристрастие към френската и най-вече немската литература и философия показва чрез преводите си на Ницше, Фройд, Хьолдерлин, Бенджамин и Бубер. Под негова редакция са публикувани “Избрани съчинения на Маркиз дьо Сад”, а сам става автор на есеистичната книга “Апокалипсисът Сад” (1995). Плод на интереса му към темата за лагерите са два броя на сп. ”Дело” и “Поле”, антологията на Солженицин “Архипелаг Гулак”, както и книгата му “Гадаене по пепел” (1993) За критическите и литературните му занимания свидетелстват книгите “Политиката на паяка” (1978), “Чакъл и мъх” (1985), “Поетика на лудостта” (1986), “Поетика на лъжата” (1991), “Дългите сенки на късите сенки” (1991), “Да се унищожи след смъртта ми” (1993), както и последните му творби “Пеперуден съновник” (1993) и “Извънземни явления” (1999), откъдето са избрани предложените разкази. Йовица Ачин е най-автентичният мистификатор в съвременната сръбска проза. В неговото постмодернистично виждане автор и читател често си разменят местата, за да споделят една действителност на границата между живота и кошмара, моделирана от разглежданите религиозни, философски, литературни и паралитературни проблеми.