Тодор Стоянов Чонов е роден на 29.01.1945 г. в с. Рогош, Пловдивско. Завършва българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", следдипломна квалификация на тема "Особености на редактирането" в Института за повишение квалификацията на работещите в печата, Москва, СССР и "Управление на градове с население над 300 хиляди жители" по международната програма на Университета в Южна Каролина, САЩ. Бил е шофьор, машинист на пътно-строителни машини, фабричен работник, коректор, редактор, завеждащ редакция "Българска художествена литература" при Държавно издателство "Христо Г. Данов", управител на вестник "Глас" и кмет на район "Централен" - Пловдив. Учредител е на студентски литературен клуб "Гео Милев" - Пловдив и негов пръв председател от учредяването до края на следването си. Учредител (възстановител) на Радикалдемократическата партия - Пловдив и на сегашното Дружество на Пловдивските писатели и негов председател, както и председател на читалище "Христо Ботев - Пловдив. Носител е само на първи награди от всички литературни конкурси, в които е участвал, не са много участията му - 5-6 в първите години от включването му в актуалния литературен живот. Автор е на сборниците със стихове "Изпит" (1977), "Тревожен кръг" (1980), "Сълза" (1983) и "Ъгъл" (1988), удостоена с литературната награда "Пловдив". Членувал е в Дружеството на преводачите - Пловдив и в Съюза на българските писатели.

Стихове
  Не казвай нищо
  Гнезда
  Медея
  Катехизис
  Признание
  На Добромир
  Към поезията
  Писмо до царя
  Писмо до Надеждата
  Непобеден

© Електронно издателство
LiterNet, 2016