НА ДОБРОМИР

web

Казваше ми: "Пиша нова книга,
избери ми хубава хартия..."
Без дори окото ти да мигне,
си ме лъгал - като бургуджия.

И докато съм беснял и псувал
своята житейска нищета,
ти, подлецо, тайно си целувал
сладостните устни на смъртта.

Над България поляга тихо
непознат за никого сезон.
Няколко невероятни стиха
изпръхтяват като краден кон.

Тъпо ми е, някак непонятно...
В ТV-клуба - като крупие -
Набора Стоянчо акуратно
ми поднася трето питие.

Устните - напукани от жажда,
дланите - изгърбени в юмрук.
Нито водката ми се услажда,
нито ми се идва вече тук.

Сигурен съм, с някакъв светия
жулиш клечки горе цяла нощ.
Но на мен не ми минават тия,
нали помниш, че съм от Рогош.

Чувствам аз, че пада ми пердето
в тази дива, сива самота.
Чакай ме, ще дойда на небето
и ще ти вгорча дори смъртта.