Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИЗНАНИЕ
web
Стига съм гонил смаяни ветри.
Стига съм близал горещи рани.
Стига съм скитал пет за четири
по тия градски мегдани.
Стига съм киснал по разни клубове
със сервитьори надменни.
Стига съм карал булки хубави
да полудяват по мене.
Стига със тия глобални проблеми,
стига с мъглявото утре.
Стига с проклетите GSM-и,
скенери и компютри.
Стига със тия колосани ризи,
фракове и вратовръзки,
стига със тия досадни капризи
на префантосани гъски.
Искам да ида в моето село,
да вляза в бащини двори.
Искам чаровната Златка Вангелова
да ми запей-заговори.
Искам край оня извор да мина
в някоя заран красива -
да грабна тая пуста Калина,
дето вода налива.
Искам накрая два мига само:
да коленича сиротно
и да помоля прошка от мама,
че й зачерних живота.
© Тодор Чонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2016, № 12 (205)
|