|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХРИСТИНА МИЛЧЕВА-СЛАВЯНСКА Христина Милчева е родена на 12.05.1924 г. в Кюстендил. Детските й години са свързани с многократните премествания на семейството на бащата офицер по различни кътчета из страната. Завършва държавни и правни науки в СУ "Св. Кл. Охридски", но посвещава живота си на словото. Започва да работи като журналист на свободна практика. Сътрудничи на детски издания и най-вече на българското радио. Осъществява за първи път в практиката на българското радиоизлъчване директни репортажи от откриването на художествени изложби. Заедно с това упорито работи и усъвършенства познанията си в областта на възрожденските занаяти и изкуството на старите български майстори, плод на което е и първата й книга "За майсторите, цветорезците и зографите" (1967; 2011). Следват още две малки книжки от библиотеките "Бащино огнище" и "Малка туристическа библиотека" - "Банско" (1969) и "Плиска, Преслав" (1973). През 1982 г. излиза "Мадара - място на звездобройци" - историческа детско-юношеска повест, а през 1989 г. научно-художествената книга "Разговор за дърворезбата". Съставя, превежда и издава в чужбина под псевдоним две непубликуеми у нас по това време творби: "Weizenkorn" ("Житно зърно"), излязло през 1982 г. в Мюнхен на немски и "Тhe Grain of Wheat" ("Житно зърно") през 1989 г. в Лондон на английски. Това са малки енциклопедии за същността и идеите на Христовото духовно учение за Всемирното бяло братство на Учителя Петър Дънов. От 1991 г. възстановява известната елитарна философска библиотека през 30-те и 40-те години на миналия век "Безсмъртни мисли", с чийто редактор-стопанин Светослав Славянски, нейния съпруг, тя разделя в идейно и духовно единство живота и творчеството си през 70-те и 80-те г. на 20. век. Така се възражда издателство "Безсмъртни мисли", където авторката издава последните две свои произведения: детско-юношеската повест "Детството на Христос" (1996) и "Сандъкът от Терачина" (2001) - художествена монография за един малко известен паметник на старобългарското изкуство от 9. век. Умира в края на 2009 г. ЕСЕИСТИКА Статии СПОМЕНИ И МЕМОАРИ Спомени
LiterNet, 2017 |