Надежда Искрова е поет, носител на литературни награди, автор на проза и есеистика. Родена е в Копривщица, гражданка на България и Канада. Завършва италианска и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Нейни са стихосбирките "Вричане" (1988), "Думи, тъга и обич" (1998), с предговор от Христо Фотев, и "Мълчания от Надежда" (2016). Преводач е на енциклики от Йоан Павел II - "Uomo e donna lo creo` - Catechesi sull` amore umano" ("Мъж и жена го сътвори - Катехизис на човешката любов") (1993) със съставител Драгомир Петров. Предстои да излезе от печат новата й книга "Приказки от Рахел".

Стихове
  Живият живот
  Не научих притчите...
  Калиграфия
  Колкото
  Орлите
  Паметта е време
  Питам се
  Такава жена
  Ти

  Ахил
  Мисля си
  Прозирна
  Невеществена нива
  Ти
  Опит за автопортрет
  Небе за кораби
  Молитва
  Надвременно
  Сърцето на камъка
  Да остава
Триптих
  Първо лице единствено число
  Невинна, но след смъртта
  Прощавам

В превод на руски - Димитър Дянков

  Небо для кораблей
  Живая жизнь
  Не выучила притчи...
  Каллиграфия
  Сколько
  Орлы
  Память - это время
  Спрашиваю себя
  Такая женщина
  Ты

ЕСЕИСТИКА

Есета
  Спомени за Пикасо

© Електронно издателство
LiterNet, 2011-2016