Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОЗИРНА
web
Той иска
да съм тиха
като сянка от баобаб
в тънка чаша за чай -
тиха, като
Тихия океан -
в пръстен от брегове
в рамка от бисери.
Но аз съм
самото мълчание
самият въздух
самата буря
самата луда вода
И преливам
над себе си -
себе си преминавам,
за да остана неизменно
там, където съм.
Той иска да бъда
прилагателно нежна,
но аз съм
някаква тъмна глаголица
загубена
в себе си.
© Надежда Искрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2016, № 4 (197)
Други публикации:
Надежда Искрова. Мълчания от Надежда. София, 2016.
|