ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Бяха насядали в механа "Златният елен", на една от чийто стени кой знае защо имаше препарирана глиганска глава. Христо избра мястото, а останалите се съгласиха да дойдат, тъй като се намираше близо до Скай бара.

- Тука имам спомени - каза Танков, взирайки се в трофея над себе си.

Преди месец се беше напил на същата маса и бе предизвикал препарираното животно на бой. Възмутен от презрителното му мълчание, Танков започна да му удря шамари, докато главата падна върху масата. После трябваше да изръсят доста щедри бакшиши, за да успокояват келнерите.

- Те вашите спомени край нямат - не се стърпя да отбележи Христо.

Поръчаха шест ракии и салати. Млъкнаха, заслушани в цвиленето на тукашната атракция - певицата Ягода, която танцувайки диско изпълняваше "Сине, сине", песента, способна да разплаче всяка тъща.

- Ще кажеш ли все пак на какво дължим честта? - Гаджонов изчака да донесат поръчката и чак тогава наруши мълчанието.

- Нямай грижа! Между другото, вярно ли е, че обирът на "Мисота" е ваше дело?

- Ти какво, в ролята на настойник ли се вживяваш?

- Стига бе, Гаджон! - Танков направи помирително движение с ръка. - Няма какво да се лъжем - наши хора сме. И "Мисота" е наша.

- Наши хора, казваш - Христо погледна многозначително непознатия на масата.

- Това е Гъбата. Не се безпокой за него. И той е ...

- Наш човек.

- З-заедно оправихме "М-м..." - каза Дончо.

Христо го прекъсна с жест, да не се мъчи:

- Здравей, Гъбо.

- Здравей, Бек - Гъбата протегна ръка. - Приятно ми е да се запознаем.

Бяха му разказвали за руснаците и гледаше на Христо като на свръхчовек. И "свръхчовекът" усети това по блясъка в очите зад дебели пластмасови рамки и диоптри. Косата на Гъбата бе разположена на няколко островчета.

- Искаш ли работа, Гъбо? - продължи Христо.

- Зависи каква. Ако е кондуктор в градския транспорт - благодаря, не е за мен.

Урубмашев се изхили и махна за още една ракия. Беше се подкарал от сутринта, после сложи дебелата си приятелка да спи и се отзова на поканата на Беков.

- Не, няма да ти предлагам кондукторско място. Нито учителско. Какво си завършил, като стана дума?

- Гимназия. С отличен 5,64.

- Аз имах 5,88.

- Затова и си най-добрият! - Гъбата бе искрен.

- Н-н-най!.

Беков потупа Дончо по рамото:

- Всъщност наистина имах нужда от още един човек. Така че ако желаеш да се присъединиш към нас, си добре дошъл.

Гаджонов се намеси:

- Чакай, чакай! Кои нас? Откъде си сигурен, че ще хукнем, стига да ни махнеш? Да не мислиш, че сме забравили как ни заеба тогава?

- Стига бе, Гаджон! - Танков пак влезе в ролята си на помирител. - Нека каже каквото има човекът. Знаеш, че винаги е бил мозък в тия работи.

Беков ги изслуша недоволно. След това рече:

- Ще се присъедините, ако искате. Но имайте предвид, че това, което ви предлагам, е сериозно. Не е като да крадеш сандвичи.

Гаджонов разпери ръце:

- Е, добре, ще те изслушаме. Но не си мисли, че пак ще командваш, както си пожелаеш. Може и да се съгласим, но само при положение, че бъдем равнопоставени.

- Има демокрация - подкрепи го Дончо и се изненада, както винаги, когато казваше нещо, без да заекне.

- Добре. Каня ви като сътрудници. Делим всичко поравно - и риск, и пари, и слава. - Беков изгледа строго всички, един по един.

- А жените? - Гаджонов устоя на тежкия му поглед.

- Говоря за много сериозни неща. За три месеца ще си поделим около двайсет милиона. След това пито-платено.

- Двайсет милиона?! - Гъбата почти извика и млъкна сконфузено.

- И как ще стане тая работа? - попита Урумбашев, чиято второсигнална система се задейства при споменаването на сумата

- Валутни бюра - Христо огледа заведението с периферията на зрението си. - Проучил съм кои са най-лесните. Ще ви кажа, че това са пари на улицата. Просто вървиш по тротоара и ги събираш. Тук един милион, там още два...

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001