ПЕТНАДЕСЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

14,30 часа. Мъртвото време. Дилърът Митко Авакумов Маринов, собственик на бюро "Каро", знаеше, че едва ли преди 16 часа ще се появи клиент. Затова се чудеше как да проточи колкото се може по-дълго раздумката с колегите от улицата. Коста Костакиевски - Костакуртата и Васил Канарев също за никъде не бързаха:

- Извинявай, че вчера не можах да дойда, обаче чествахме рождения ден на Мадона и... - разправяше Костакиевски.

- Чакай, бе, Мадона не беше ли родена на 15 август? - Митко Маринов по цял ден решаваше кръстословици и попълваше тестове. Покрай тях бе научил рождения ден на холивудската Дева.

- На петнайсти де, на петнайсти! - енергично кимаше Костакуртата. - Ама, то като се почне, от едно малко за песента... Как беше... "Татко, не ме поучавай", непременно се стига до кило за филма "С легло в Мадона"... И така няколко дни...

- "В легло с Мадона" - Васил Канарев обичаше точността и чистите сметки.

Маринов се хилеше, вече посинял от напъна.

- Що бе? Невероятно ли ти се вижда? Лесно се прави. Взимаш едно легло, вкарваш го в Мадона и остава място за още няколко "мили другари". Костакуртата се замисли, опитвайки да си спомни изречение от "Дядовата ръкавичка".

Вратата бавно се отвори и отттам влязоха двама.

Не бяха клиенти.

Личеше им по качулките.

Бяха Христо Беков и Таньо Урумбашев.

Дошли да теглят пари.

С извадени пистолети.

- На пода! - гласът на Беков бе като на войн от "Петият елемент"

Поклонниците на Мадона коленичиха, заеха стойка "партер". В такава поза разстрелват китайците" - разсъди Митко Маринов и побърза да легне по очи. "Пак по-добре да подходят към мен по балкански" - рече си, макар вече да не му бе до смях.

И трите чекмеджета в бюрото на гишето се оказаха празни, ако не броим един позасъхнал "Биг Мак", който Урумбашев ядно залепи на стената.

А, за да намери някакво приложение на кутиите, захлупи с тях главите на сарафите:

- А сте мръднали, а съм ви гръмнал!

Шкафчето вля допълнителен ужас в душата на Маринов. "Така разстрелват у нас - с кутия на главата", бе го прочел във вестника малко след като въведоха мораториума върху смъртното наказание. Леко успокоение му вдъхна миризмата на "Биг Мак".

Огнеупорната каса не се поддаде на дърпане.

- Маамимичката ви ще... - Беков ритна собственика в бъбреците. - Я давай ключовете, педал гържав! В гъза си ли ги навря?

Не ги откри и в джобовете на панталона му.

- Във вътрешния джоб са! - измуча оня изпод кутията.

- Какво?! - Христо прасна с дръжката на пистолета по шперплата, покриващ главата на Маринов. Получи се хубав резонанс. - Моля?

- На сакото! От лявата страна! - дилърът не смееше да шавне. Имаше чувството, че още два такива удара и ще оглушее. Или направо ще умре.

Христо нямаше нагласата да оставя хората живи, при положение, че може да ги убие, но Македонеца изрично бе казал "Без мърша!"

Така че се задоволи с още един ритник, преди да провери в джоба. Ключовете наистина бяха вътре.

Урумбашев ги улови във въздуха и още от първия път налучка правилния. Пълнеше спортния сак с каквото има - левове, долари, марки, швейцарски франкове.

- Котьооо! - радваше се.

- Вместо да ми котьосваш, виж и тия двамата! - извика Христо, който пазеше налягалите.

Урумбашев уцели пълния джоб на Костакуртата пак от първия път. Имаше италиански лири.

- Еба ти жабарската валута!

Отвън се чу изсвирване на клаксон. Танков махаше нещо иззад витрината. Урумбашев напъха парите в сака.

- Лежете си спокойно! Ще ви наблюдавам! - бащински каза Беков на тръгване. - Само да сте мръднали...

И излязоха...

Маринов шавна чак десет минути по-късно. Надяваше се да чуе как потегля колата на гангстерите. Попречиха му размишленията, че парите не са всичко в тоя живот и че самият живот понякога е за предпочитане.

* * *

- Моето го вземи с три допълнителни захарчета - поръча Македонеца и се настани.

Христо се нареди на опашката. Бе около десет и половина сутринта - време, в което повечето хора се разсънват с кафе - и караваната беше претъпкана.

Намръщеният тип отпред, когото Христо мислено определи като "тъп темерут на средна възраст", си взе бирата и понесе килограмите си към компания в работнически ватенки. Три млади майки наобиколиха своя приятелка, застанала непосредствено пред Христо, и започнаха многословно да се обясняват. Стиснал зъби, той мобилизира цялото си търпение.

- Застудява - потрепера Македонеца, изсипвайки в малката пластмасова чаша четирите пакетчета. Кафето преля.

Христо се огледа критично, но не коментира времето.

- ...Макар че винаги е било така - упорстваше Македонеца. - В началото на септември застудява, но за седмица се оправя. Около средата на октомври задухват силни ветрове - пак за ден-два, после циганското лято стига чак до края на ноември. Виж, в края на ноември става лошо... Абе ти си щастливец! Бум този, бам онзи и после щракаш с пръсти. Пачанга!

- Що не го кажеш по-височко! - Младите майки до тях бяха потънали дълбоко в проблемите на Пепи, който викал на баща си "тя-тя".

- Не се безпокой, де! - Македонеца се разхили. - Ти да не се срамуваш нещо! - и го ощипа. - Говорих с Велинов...

С делово изражение на лицето бръкна в горния джоб на сакото си, извади пура, отхапа края й и шумно го изплю на пода. Щракна със запалката и пусна кръгче дим по посока на една от майките.

- Та доволен е. Казва, че вече имало известен ефект, но за да бъде психозата пълна, трябвало още мъничко. Продължаваме да залагаме на безкръвния вариант. Ще ти издам тайна: довечера очаквай гости. Подарък от Велинов. Повече не казвам. Слушай сега сериозно, че бягам. След три дни бюро "Тико". Държат го трима братя. Големи серсеми. Само гледай да не гръмнеш някого, че много ще се размирише. В краен случай ритник, лоша дума... Айде, чао!

Македонеца тръгна, минута по-късно го последва и Христо.

* * *

- Само с шума ще ви моля да внимавате, защото долу има един дядо, който е малко... - хазяйката се поколеба как да се изрази.

- Изкуфял? - помогна й Танков. Бабата наближаваше 75-те.

- Ами - отговори тя - ако някой нещо вдига много шум, оня му налива олово в ключалката. Мене нищо не ми е, аз си живея в Куклен, ама патроните си остават за ваша сметка.

- Не се безпокойте - кресна в ухото й Христо. - Ние сме от тихите.

- Вие къде учите?

- В университета. "Паисий Хилендарски".

- Да не е нещо музика?

- А не, не.

- Защото имах преди една цигуларка. Много хубаво дете, ама почне ли да свири, дядото вика полиция...

- Никой от нас не свири. Изобщо не се притеснявайте. Ако трябва, ще се погрижим за дядката.

Нанасянето приключи към три сутринта. Покъщнината бе изцяло от калашници, пушки помпи, патлаци, муниции и дори две полицейски униформи, с пагони, със стоп-палки, с всичко.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001