ТРИНАДЕСЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Вертолетът вдигна оглушителен шум, но се отлепи плавно от площадката. Христо се улови, че стиска облегалките, и ги пусна - за пръв път се качваше на подобна машина.

- Къде отиваме?

- Ще видиш. Обещавам, че ще ти е интересно. Някакви проблеми днеска?

- Не. Колко време ще пътуваме?

- Кратко. Много кратко.

Стъмваше се. Летяха към планината. Христо реши да не разпитва повече. Бойко също не продумваше.

Половин час след излитането в долния край на заобленото предно стъкло се видя ярка жълта точка. Насочваха се към нея.

Вертолетът се приземи и двамата изскочиха, придържайки инстинктивно косите си. След като прическите им заприличаха на Леми-Килмистъровата, пилотът, удовлетворен, също слезе.

Посрещна ги висок мъж с поглед, който не издаваше повече чувства от този на изсушена хамсия. Беше облечен в нещо, което в страните с традиции наричат "редингот". Христо би бил готов да се закълне, че е типичен английски иконом, ако не бяха пътували само 35 минути.

- Добър вечер, господа - каза "икономът" с толкова съвършен великотърновски акцент, че просто нямаше как да бъде сбъркан с българин.

- Good evening, Jenkings! How's your boss? - попита Бойко. Христо не бе го подозирал, че владее английски.

- Very well, sir! This way, please!

Слизайки от площадката, се озоваха на просторна алея, която, кой знае как, бе скрита от погледа им до последно. Въпреки че не се виждаше от въздуха, тя беше силно осветена от фенери с готически вид. От двете й страни бяха засадени кипариси (Христо се зарече да провери на каква максимална височина виреят), а стотина метра напред шуртеше изумително красив фонтан. По-късно Христо разбра, че е точно копие на "Треви" в Рим.

Сградата зад фонтана, изработена по подобие на двореца Шонбрун, съумяваше едновременно да изглежда огромна и все пак някак си да се вмества в тясното пространство между двата скалисти склона, които се катереха в тъмнината нагоре.

- Има три просторни етажа, издълбани в скалата - проговори Бойко, който крачеше до него.

- Грандиозно!

- Това са големите манги, за които ти разправях. При строежа са използвани нелегални типове от Камбоджа и Югозападна Африка. Когато ги върнали по родните места, те така и не знаели къде са работили две години.

- И кой се радва на всичко това?

- Скоро ще разбереш.

Човекът, който имаше привилегията да живее тук, се показа от триметровата врата. От двете й страни имаше лакеи в яркочервени ливреи.

- Господа, изключително се радвам да ви видя! - каза той. Беше среден на ръст, с посребрена коса и топчесто мандаринско коремче.

- Как сте, г-н Велинов? - пое ръката му Бойко. - Как е очарователната ви съпруга?

- Слава богу, добре. А вие сигурно сте господин Беков? Радвам се да се запознаем, много съм чувал за вас.

- Аз също се радвам. Впечатлен съм от...

- Вилата ми? Елате, ще ви я покажа. Някои я намират прекалено помпозна, но, за бога, така е винаги в нашата страна поискаш ли да живееш луксозно, веднага те изкарват парвеню. Макар че... кой ли у нас не е.

Бойко пусна тих почтителен смях.

Огромната зала, в която се озоваха, се огряваше от пет полилея, всеки от тях тежеше най-малко триста кила. Светлината от свещоподобните им крушки мяташе сенки по стенописите над тях.

- Ранна готика. Компилация от няколко катедрали - обясни Велинов. - Нарисува ги един много перспективен италиански художник. Моля, заповядайте, оттук!

Влязоха в дълга трапезария със свещници по масата, която можеше да поеме цялата хорова капела "Светослав Обретенов" за столуване.

- Нека първо вечеряме, после ще говорим за бизнес - подкани домакинът.

* * *

Велинов перфектно играеше ролята си на любезен домакин. Докато ядяха леката супа с някакво екзотично име, той проговори само два пъти - първия, за да разкаже историята на китайския супник, и втория, да похвали вкусовите качества на неговото съдържание.

След като вдигнаха празните чинии, двамата прислужници внесоха основното ястие.

- Обърнете внимание на виното! - препоръча домакинът. - Купих го от аукцион в "Сотби". Андалуско, от 1878 година. Спокойно можете да се обзаложите, че глътка от него струва повече от годишния доход на среден служител в бюджетната сфера.

- Предпочитам да не научавам цената - вметна Македонеца.

Виното имаше цвят на турско кафе и гъстота на зехтин.

- Да пием за запознанството ни! - вдигна чаша Велинов.

Христо отпи предпазливо глътка, както бе виждал да правят ценителите. Не разбираше кой знае колко от вино, но бе очевидно, че това, което пиеше, е изключително. Македонеца изказа одобрението си с доволно ръмжене и рече:

- Признавам, че винаги сте успявали да ме изненадате.

Христо отчете факта, че продължава да говори на вие. Велинов доста държеше на етикецията.

- В това се крие тайната на успеха - отговори домакинът. - Винаги да си в състояние да изненадаш другия. Да бъдеш с едни гърди напред. Животът е нещо много крехко, за секунда притваряш очи и като ги отвориш, разбираш, че всичко е рухнало. Като говорим за изненади, виждате ли картината над вратата?

Беше ловна сцена. Две натруфени английски дендита препускаха след хрътките си. Дивеч не се виждаше.

- Оригинална, на Гейнсбъро. От същия аукцион.

Македонеца направи учтива гримаса, въпреки че познанията му по живопис се изчерпваха с рисуване на мустачки и вампирски зъбки по репродукции на Джокондата.

- Трудно е да си позволиш подобен стандарт в тия диви балкански места - изказа се все пак.

- Но не е невъзможно, както виждате.

Едва сега Христо усети, че самодоволството, което Велинов излъчваше, го дразни.

- Предпочитате английския начин на живот - включи се в разговора той.

- Как така?

- Английски иконом, Томас Гейнсбъро...

- Виждам, че разбирате от изкуство. Значи оценявате фалша на всичко наоколо. Аз самият също го съзнавам. Но, от друга страна, е най-доброто, което мога да направя. За предпочитане е пред това, да си устроя сарай.

Млъкнаха, докато се нахранят. Накрая прислугата донесе коняк и кафе. Велинов извади пури, но Христо отказа.

- Вече можем да поговорим делово - започна домакинът.

* * *

- Страната ни открай време е включена в международна организация с доста разнообразна дейност. - Велинов постави ръце на масата. - Аз съм й координатор, защото имам контакти с други нейни функционери. Системата е опростена до такова съвършенство, че на практика е престанала да съществува. Хората, за които ви говоря, са изключително важни и повече от изключително богати. За сравнение ще ви кажа, че аз приличам на Малката кибритопродавачка, поставен до колегата от Русия. Източник на доходите е... хм... да речем, Пътят на коприната, разбирате какво искам да кажа.

- Стар като света - вмъкна Македонеца.

- От известно време се опитвам да засиля дейността на нашата секция. Нашето влияние в определени среди прави страната добро място за определени финансови операции.

За целта е необходимо обаче да имаме пълен контрол върху обменните бюра.

- Тук е и твоята част - Македонеца се обърна към Христо.

- Този контрол се осъществява предимно по доброволен начин, тъй като парите, които подвластните ни бюра - ще го кажа с жаргона - изпират, са повече от националния брутен продукт. Тук-там обаче се появява проблем... - Велинов замълча и гледаше Христо в очите.

Той кимна:

- Справял съм се с подобни проблеми.

- Това ми е изключително добре известно. Всъщност вие сте се справяли успешно и с някои лично мои проблеми, за което ви благодаря. Мога да ви уверя, че сте един от малкото хора, които са виждали тази вила. Забелязвате, че целият персонал е от чужденци. Никой от тях не знае къде всъщност се намира, нито ще го разбере, след като времето му изтече. Просто се качва на хеликоптера и заминава... Дори... хм, очарователната, както Бойко я нарече, очарователната ми съпруга не подозира за това място.

- Благодаря за доверието - каза Христо.

- Няма засега да говорим за възнаграждението ви. Бъдете сигурен, че то ще ви удовлетвори.

- Само кажете откъде да започна.

- Бойко ще има тази грижа. Ще ви съобщи в най-скоро време.

Македонеца се намеси:

- Има още една подробност. Както г-н Велинов отбеляза, имаме принципното съгласие от някои среди. Те обаче държат да остане нещо и за тях.

- И тъй като сме далеч от мисълта да ви предлагаме да бъдете камикадзе - взе думата Велинов отново, - бихме предпочели да работите в екип.

- С кого?

- Надявахме се вие да имате идея. Трябва да бъдат незначитени хора, които лесно бихме пожертвали. Пълно е с такива.

- Сещам се за едни "другари" - каза Христо.

- Чудесно! - Велинов се надигна. - А сега моля да ме извините, чувствам се доста уморен. Вие се забавлявайте - допийте коняка. Приготвил съм ви сюрприз, който - погледна часовника си - всеки момент трябва да долети от Париж. Приятно прекарване!

+ + +

Веднага щом Велинов излезе, Христо махна на иконома да го отведе в стаята му. Виното, коняка, а и кафето го приспиваха.

Леглото бе огромно, покрито със сатен. От отворените прозорци се чуваше ромолене, като от фонтан. Съблече се, залитайки на два пъти, нареди дрехите си на облегалката, както можа, пъхна се под завивката и заспа за минути.

В съня му се появи циганката Ганка с истинско име Гюлергюн, старата шоколадова фея, която преди 10 години бе помогнала на Христо, Дончо, Гаджонов, Танков и Урумбашев в тяхното сексуално "прохождане". Христо се почеса по носа. Присъни му се миризма на гранясало олио, която се разнасяше из цялата стая: бликаше от сатена, от фонтана, капеше и от ученическата работа на Шагал, увесена на стената. Ганка, полегнала до него, се усмихваше през шахматно извадените си зъби и възкликваше радостно при вида на половия му пакет:

- Амуджаааа!

Христо изхърка гръмко и се събуди, разтърквайки очи и слепоочия.

Усети нечие присъствие. Първата му мисъл бе, че е въоръжен. Спомни си къде се намира. Надигна се в леглото.

Бе жена. Лицето й не можеше да се види в мрака, но личеше, че е стройна.

Коженото й палто театрално се смъкна на пода. Отдолу не носеше нищо.

Приближи се на пръсти до леглото, вдигна леко завивката и се намести.

Стегнатото й тяло миришеше на балсам.

Христо на секундата се въоръжи с ерекция, макар тутакси да проумя целия фалш. Понечи да обърне новодошлата по гръб, обаче бе спрян с тъй нежен жест, че се отказа.

- No, mon cher! - гласът й бе грапав. Христо отчете, че излиза от дълбоко гърло.

Момичето се смъкна надолу и ловко му надяна презерватив. Христо стори два безсмислени опита да го махне, но все бе спиран.

В следващия момент той осъзна същността на истинската френска любов и колко тя се различава от несръчните "кавали", които му въртяха от време на време. Миг по-късно свърши.

"Сигурно това е изненадата, за която говореше Велинов: курва, долетяла от Париж" - рече си Христо, докато гледаше как жената прави възелче на презерватива и го прибира някъде.

- Дай - промълви, тихо, но с твърд тон.

Проститутката плахо протегна длан с гумичката в нея:

- Prenez-le! - гласът й като че ли се бе променил, станал бе "по-плитък".

- Силвупле! - измърмори Беков, грабна презерватива и го зафучи през прозореца по посока фонтана, точно копие на "Треви" в Рим. Сети се нещо, засмя се и добави:

- Мерси боку!

Не получил отговор, подхвана грубо французойката, обърна я по лице, улови слабите й китки с тренираната си десница и, без да слуша неразбираемите й анти-СПИН призиви, я обруга.

Втория път тя не се съпротивляваше.

Когато Христо се събуди, видя, че момичето си е отишло.

По-късно щеше да установи, че му е оставила само лек трихомонас.

* * *

Христо се спусна по стотината стъпала на фронталното стълбище, докато Велинов плевеше розите в градината си.

Наля си кафе от кокетна порцеланова каничка и седна на някакъв шезлонг. Велинов довърши лехата, остави мотиката и дойде.

- Държа сам да се занимавам с цветята си - каза. - Нищо не въздейства по-релаксиращо от градинарството. Жалко, че още е много рано, за да ги видите цъфнали! Сортът се нарича "Мавританска есен" и е сред най-редките в света.

- Надявам се да ги видя.

- Ще ви поканя специално. Добре ли спахте?

- Прекрасно! И изненадата беше чудесна.

- Нали? Може да сметнете, че робувам на стереотипи, но продължавам да твърдя, че французойките обладават класа, непостижима дори за най-елитните нашенски.

- Заминаха ли си?

- Естествено. Още по тъмно сутринта. Никой не си тръгва оттук по светло.

- Значи сме затворници.

- Само до довечера. Надявам се няма да ви досадя особено. В малка страна като нашата е изключително трудно да си осигуриш уединение, вие ще ме разберете правилно.

И Бойко се спусна по стълбите.

- Охаа! - каза все още под влияние на спомена от нощните си изпълнения. - Тая смучеше като коф-помпа.

- Никаква романтика - отбеляза огорчено Велинов. - Само груб македонски цинизъм.

- Ще ми дадете ли телефона, на който да си поръчам втори тур?

- Не можете да си го позволите.

- Толкова ли е скъпо?

- Това не са обикновени жени, а дами и не идват да те чукат, а да правят любов. А любовта могат да си я позволят само най-богатите.

Несъзнателно, през джоба на панталоните си, Христо се почесваше.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001