|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРКО РИСТИЧ Марко Ристич (1902-1984) е основният идеолог на сръбския сюрреализъм от междувоенния период. Той е значим поет и есеист, с големи заслуги за ориентацията на сръбската поезия към това най-продуктивно течение на авангардизма. Неговата първа стихосбирка "От щастие и от сън" ("Од среће и од сна", 1926) бележи трайната посока на неговите поетически и естетически търсения. За Ристич най-висшето изкуство е поезията, която трябва да се проявява независимо от жанра. Тази своя естетическа максима реализира и в антиромана "Без мяра" ("Без мере", 1928). Съосновател е на първото модерно списание със сюрреалистична ориентация "Путеви" (1922; бълг. "Пътища") и на сп. "Сведочанства" (1924; бълг. "Свидетелства"), които продължават да "узаконяват" сюрреализма в Сърбия. Марко Ристич организира през 1930 г. белградската сюрреалистична група и заедно с Александар Вучо и Душан Матич издава алманаха "Невъзможното" ("Немогуће"), който утвърждава сюрреализма като доминиращо течение в сръбския междувоенен авангардизъм. Създава и редактира най-значимото сюрреалистично списание в Белград - "Надреализам данас и овде" ("Сюрреализмът днес и тук", 1931-1932). Той е автор и съавтор на редица есета, които имат функцията на програмни манифести на сюрреализма, както и на редица литературнокритически и естетически разработки. Участва активно във френската сюрреалистична периодика. По време на войната е арестуван, а от 1945 до 1951 г. е посланик на Югославия в Париж. Независимо от активните си политически ангажименти, той продължава да твори. Значимо явление на следвоенния сюрреализъм в Сърбия е стихосбирката му "Nox microcosmica" (1956), както и редица есета и статии, между които "За ежедневниците, за континуитета, за сюрреализма и за вятъра" ("O dnevnicima, o kontinuitetu, o nadrealizmu i o vetru", 1963) (Ж. Чолакова). ПОЕЗИЯ В превод на Моника Янева Поеми Стихове
LiterNet, 2005-2006 |