ФИЛИАЛ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

web

Скръбни дни на някакъв живо-мъртъв олицетворен истински анахронизъм
Миналото е все още тук
Като камък
Като кръст
Като дъвка
Миналото е лепкаво тромаво разтегливо
То е коса коса като всяка космата коса която нищо не ще покоси Миналото
Неизмамена буря chewing-gum
Напразно опитвам да се освободя

Трети месец е вече от годината за която ни обещаха златни хълмове

Златна е нищетата
Нейните ръце са от злато
Нейните устни са от злато
И зениците й са от злато
Тя е светла и сляпа
Тя е няма
И докато плете и извива потоци от злато
Сама се губи в мрака на дъното на глада
Разчорлено дърво без корени в бурята
Кон изправен на задни копита на брега на обезумялото море

Заради корабокрушението словото загуби своя смисъл
И думата земетресение
Заради корабокрушението не принадлежи на нито една нация
Земетресението не принадлежи на нито една нация
Нито анахронизма
Нито бурята нито коня нито дървото нито морето
Става дума за думата нация
Става дума за нацията

Време е
Корабът се казва Европа 1943
Крайно време е
При корабокрушението се удави човек който не принадлежи на нито една нация
Това не е притча
Нито песен нито вопъл нито корабокрушение нито роден край
Нито нация нито дума нито победа нито соната
Нито монолог нито моноглогов стрък нито Nosferatu Vampir¹
Нито печатна грешка
Нито ликантропски солилоквиум²

Това не е нито ендофазия нито отчет на върховното командване
Нито делириум на четиримоторен бомбардировач
Това е анахронизъм
Има ли надежда?
Тук
Над тези руини вътре и вън и след всичката тая кръв
След това минало след тази слуз кървава
След този прах след тази болест
Има ли надежда?
Ще се сбъднат билките бръшляна по-верни от епилепсия
Щом се пръсне тази гладка лепкава очна мембрана
На брега където тръпките милват прохладно по гърба
В новото утро
Да погледне тоя RANGER от ужас необходим в голото гърло на
утрото в мокрото гърло на утрето в сивия гръклян на изтичането на вековете в мрачните турбини
В сивия ситен дъжд
Топовете повече не питат не отговарят вече
Има ли надежда за Питър Иббетсън³

Облечени в бяла и розова пяна
В дантелената снежна и румена пяна на беса
На морския бряг в съдраната риза от водорасли и пяна
Отмъщение в юмрука
По тялото пълзи бръшляна на истината гърчи се
Враснал в тялото
Малдорор⁴ гледа
Знае

Има ли надежда да се прегърнем гмурнем сграбчим заиграем
Мъртви и живи заедно
За Солвейг Градива или Анабел Ли
За Турпитуда⁵

..."Кой иде?
Новото време.
Какво носи?
Ръце без пръсти.
Да, остатъци от отрязани крайници сами, ала цигулка ще си намерим.
Искаме да обновим много мелодичните концерти
На италианските ангели от 15. век:
Нека музиката е безкрайно проста и танцът още по-прост -
Щом приспивните песни са малко смешни.
Хора без един крак и жени без половин глава
Ще се спуснат по полето след плуга да тръгнат
В зеленикави одежди, в червеникави потури,
След синкаво рало, след шарени волове по
Безкрайни полета.
Един нов живот ще започне с един нов балет на потърпевшите сили:
По-хубаво ще бъде сега щом затанцуваме куци,
Отколкото преди когато не се сещахме за танци.
Войната, свършено е, механичната сила ми омръзна.
Надявам се всичко да продължи като в шарените картинки
По земеделските календари,
Където в единия край копаят лозето а в другия край
Кошниците гроздето отнасят.
Кой иде?
Новото време.
Какво носи?
Ръце без пръсти.
Да, остатъци от крайници сами, ала сърпове хубави ще си намерим.
Искаме да обновим времето, по ливадите, на увеселението пролетно."
.............................................................
Така Растко Петрович вчера пееше ВЧЕРА И ДНЕС
Има ли надежда за утре за нас за увеселението още веднъж
Сега когато наистина още веднъж отново всичко е свършено и всичко когато почне наново
Сакати да заиграем
Без глави и излекувани
Сред поляната на новото утро да обновим времето
Кървави и дионисийски замаяни

Има ли надежда?

Насекомо кафкианско насекомо в свой собствен пашкул и между книгите
Полумъртво творение и болестта ти сама е болна и безнадеждна и гнила
Тлее в шала пенюарена и пантофеста както и ти сам
37' 3
Болестта ти е като Пруст в неговото неизчерпаемо спрежение
Целият в някакъв апатичен, плетен, потен шал
от който е щръкнал сополив мек опушен мустак и нос по следите на загубеното
време

Търсиш да намериш да обновиш да създадеш да победиш да родиш
ВРЕМЕТО
Новото време
Искаше да се счепкаш с времето

Но това може само онзи който за времето не мисли а гради времето защото
Новата дума за времето
Новото корабокрушение на времето
Новата лодка на времето
Новата нация на времето
Новата дума на земетресението и увеселението
И новата дума на истината и новата истина на съня и новия сън на речта и новата реч на човека
И новия човек на времето и новото време на нацията и новата нация на свободата и новата свобода
И новата свобода
Защото новата мисъл на времето и самото ново време
не се създава на дивана между камината и BBC-и
Между три различни репродукции на една и съща картина
           на Chirico, която се нарича Le Cerveau de l'Enfant
           и принадлежеше на Андре Брьотон, който помести първата й
           репродукция през 1922 в списание Litterature, след това шест
           години по-късно през 1928, след това в книгата Le
           Surrealisme et la Peinture и след това единайсет години
           по-късно в последния брой на списание Minotaure
           и всеки път репродукцията бе все по-добра и хартията
           все по-луксозна и форматът все по-голям...

Не
Не
Не
Това наистина е декадентство и тук новото време със сигурност не се създава
Както не се създава на маргиналиите на Huysmans
Но не и на Бранислав Нушич
А може и не на Vache
Не се създава между спомените на така недалечното и така милото
           и може би така празното и всякак така ялово и винаги така
           сладко и така разпаднало се минало каквато е La Mariee mise
           a nur par ses celibataires meme на Marcel Duchamp със запетая
           или без запетая пред "meme" със s или без s на "meme"

Пази пуйка за тате той е болен
Не се създава между това изречение и Locus Solus
Нито с държане на чаена лъжичка в равновесие върху плешивата глава
Нито със спомените за меланхоличната Мелпомена
Нито с промени на идеите
Нито с темите на смеха
Нито със схемите на смяна на генерациите
Не се създава с хумор естествено нито с умора естествено нито с мрачност
Нито с химери нито с парафин
Нито с огледало се хваща на дъното на плитките езера
Не се лови с мишеловката на логиката
Нито с батериите на параноята
Нито с триумфалния капилярен крем карамел на асоциацията и дисоциацията
Новата концепция на времето и едновременна и на явния сън
Новата действителност на времето и на нацията и на щастието
Сънят и истината на новото време
Нашата действителност без мяра от щастие и от сън
Не се създава от нощ в нощ нито с несъвременни възгледи
Не я създава театралният субект
Не се създава под микроскопа на интроспекцията нито на кунстдрукпапир
Нито в кожа с Философия на мебелите на Edgar Allan Poe
А се създава на Донец или на Неретва
Край Гламоч или край Дървар
В Прозор а не на прозореца

11 март 1943

1. Заглавието на популярен филм, гледан от Марко Ристич в Париж през 1927 година (бел. прев.). [обратно]

2. Ликантроп - човек вълк; солилоквиум - самотно говорене, вътрешен монолог (бел. прев.). [обратно]

3. Герой от едноименния роман на английския писател Дюмурие (1834-1896). Иббетсън е несправедливо осъден на доживотен затвор и в тъмницата бълнуванията му се превръщат в действителност (бел. прев.). [обратно]

4. Намек за произведението на Лотреамон (бел. прев.). [обратно]

5. Известни имена на героини на Ибсен, Йенсен, Едгар По и самия Марко Ристич (бел. прев.). [обратно]

© Марко Ристич
© Моника Янева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2006, № 10 (83)