БИБЛИОГРАФИЯ

Пламен Павлов

web | Бунтари и авантюристи...

ОБЩА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелов, Д. История на Византия. Т. I-III. София, 1972-1974 [Ангелов. История].

Ангелов, Д., Кашев, Ст., Чолпанов, Б. Българска военна история (От античността до втората четвърт на X в.). София, 1983 [=БВИ, 1].

Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история (От втората четвърт на X до втората половина на XV в.). София, 1989 [=БВИ, 2].

Андреев, Й. Българските ханове и царе (VII-XIV в.). София, 1987 [=Андреев. Ханове и царе].

Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България? (Исторически справочник). София, 1994 (1995, 1997) [=ККСБ].

Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография. София, 1985 (1995) [=Божилов. Асеневци]

Божилов, Ив. Българите във Византийската империя. София: БАН, 1995 [Божилов. Българите].

Божилов, Ив., Билярски, Ив., Димитров, Хр., Илиев, И. Византийските василевси. София, 1997 [=Виз. василевси].

Византиjски извори за историjу народа Jугославиjе. Т. III-VI. Београд, 1966-1986 [=ВИИНJ].

Гръцки извори за българската история. Т. III-XI. София [=ГИБИ].

Гюзелев, В. Самият Търноград ще разтръби победите (Средновековни поети за България). Антология. София, 1981 [=Гюзелев. Антология].

Гюзелев, В. Извори за средновековната история на България (VII-XIV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1994 [=Гюзелев. Извори].

Гюзелев, В. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (краят на XII-началото на XV в.). София: Борина, 1995 [=Гюзелев. Очерци].

Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. Т. 1-2. София, 1943-1944 [=Дуйчев. СБК].

Дуйчев, Ив. Българско средновековие. София, 1972 [=Дуйчев. Средновековие].

Еnkyklopaidiko prosopografiko lexiko byzantinis istorias kai politismou. I-III (Под ред. на Алексис Савидис). Аthina, 1996-1998 [=ЕПЛВIП].

Златарски, В. Н. История на българската държава през средните векове. Т. I. Част 1. София, 1918; Т. I. Част 2. София, 1927; Т. II. София, 1934; Т. III. София, 1940. Фототипни издания: София: БАН, 1971-1972; 1994 [Златарски. История].

Иречек, К. История на българите (С поправки и добавки от самия автор). София, 1978 [Иречек. История].

История на България [Многотомна история на България в 14 тома, издание на БАН]. Т. II. Първа българска държава. София, 1981; Т. III. Втора българска държава. София, 1982 [=МИБ].

История Византии. Т. I-III. Москва, 1967 [=ИВ].

Коледаров, П. Политическа география на средновековната българска държава. Т. 1. София, 1979; Т. 2. София, 1989 [=Коледаров. ПГ].

Лазаров, Ив., Ив. Тютюнджиев, Пл. Павлов. Документи за политическата история на средновековна България (XII-XIV в.). В. Търново, 1992 [=ДПИ].

Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Тютюнджиев, Ив., Палангурски, М. Кратка история на българския народ. София: Просвета, 1993. Ново преработено и допълнено издание. София: Анубис, 1999. Тук книгата е цитирана по новото издание [=Кратка история].

Латински извори за българската история. Т. III-IV. София, 1965, 1981 [=ЛИБИ].

Мoravcsik, G. Byzantinoturcica, vol. I-II. Berlin, 1958 [=Моravcsik. BT].

Мутафчиев, П. История на българския народ [Т. I-II под ред. на В. Гюзелев]. София, 1986 [=Мутафчиев. История].

Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т. I-II. София, 1973 [=Мутафчиев. Избр. произв.].

Острогорски, Г. Историjа на Византиjа. Скопjе, 1992 [=Острогорски. История].

Oxford Dictionary of Byzantium. I-III (Под ред. на Александър Каждан). New York-Oxford, 1991 [=ODB].

Петров, П., В. Гюзелев. Христоматия по история на България. Т. I-II. София, 1978 [=ХИБ].

Тъпкова-Заимова, В. Долни Дунав - гранична зона на византийския "Запад" (Към историята на северните и североизточните български земи: краят на X-XII в.). София: БАН, 1976 [=Тъпкова-Заимова. Долни Дунав].

Тъпкова-Заимова, В., Димитров, Д., Павлов, Пл. Хронологична енциклопедия на света. Т. VI (Византия и византийския свят). В. Търново: Елпис, 1995 [=ХЕС, 6].

БИБЛИОГРАФИЯ ПО КОНКРЕТНИТЕ ТЕМИ В КНИГАТА

I. Заговорници, бунтари, въстанически водачи

Към очерка Интриги и преврати в "ханския стан" Плиска:

ГИБИ, III, 273-277, 297-302; ХИБ, 1, 91-93; Чичуров, И. И. Византийские исторические сочинения ("Хронография" Феофана, "Бревиарий" Никифора). Москва, 1980, 45-46, 68-69, 157-158, 166-167; Златарски. История, I/1, 151-192; Мутафчиев. История, 120-127; Pritsak, O. Die bulgarishe Furstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955; Moravcsik. BT, II, S. 164, 230, 239, 262,304, 316; Острогорски. Историjа, 208-220; Бешевлиев, В. Първобългари (История). София, 1984, 81-105; МИБ, II, 120-129 (Б. Примов); Москов, М. Именник на българските ханове (Ново тълкуване). София, 1988, 288-336; Василевски, Т. България и Византия (IX-XV в.). София, 1997, 13-19; БВИ, 1, 201-213; ККСБ, с. 57, 223-224, 304, 329, 359-361, 382, 387; ХЕС, 6, 140-141, 556-557; Виз. василевси, 188-193.

Братята на цар Петър и техните заговори:

ГИБИ, V, 137-138, 168, 182; ХИБ, 1, 245-246; Златарски. История, I/ 2, 513-514, 800-804; Дуйчев, Ив. Проучвания върху българското средновековие (=Сб. на БАН, XI). София, 1945, 8-11; Коледаров. ПГ, 1, 50-53; Йорданов, Ив. Още веднъж за печатите на Йоан Багатур. // Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989, 390-399; Йорданов, Ив. Сфрагистични паметници от ранната българска държава. // Проблеми на прабългарската история и култура. Т. II, София, 1991, 40-41; Георгиев, П. Титлата и функциите на българския престолонаследник и въпросът за престолонаследието при цар Симеон. // Исторически преглед, 1992, кн. 8-9, 3-21; Павлов, Пл. Цар Борис II. // Преслав. Т. 5. София, 1993, 46-51; Попконстантинов, К. Епиграфски бележки за Иван, Цар-Сименовият син. // Българите в Северното Причерноморие. Т. III. В. Търново, 1994, 71-80; ККСБ, с. 127, 266-267; Божилов. Българите, с. 308.

Иван Владислав срещу Гаврил Радомир (1015 г.):

ГИБИ, VI, 284-288; ВИИНJ, III, 113-116; Златарски. История, I/2, с. 744 и сл.; Мутафчиев. История, 230-232; [Тъпкова] Заимова, В. Иван Владислав и неговият надпис. // Заимов, Й. Битолският надпис на Иван Владислав, самодържец български. София: БАН, 1970, 97-112; МИБ, II, 416-422 (П. Петров); Антолjак, Ст. Средновековна Македониjа. Т. I. Скопjе, 1985, 537-596; БВИ, 2, 46-50; С. Пириватриh. Самуилова држава. Београд, 1998, 120-132; Павлов, Пл. Залезът на Първото българско царство (1015-1018). Велико Търново-София: Gaberoff, БАН, 1999; Кратка история, 59-61.

Заговорите на "магистър Пресиан Българина:

ГИБИ, VI, 297-299; ВИИНJ, III, 165-166; Златарски. История, II, 33-36, 60-61; Cheynet, J.-Cl. Pouvoir et contestations `a Byzance (963-1210). Paris, 1990, 39-42; Павлов, Пл. Княз Пресиан II (Последният владетел на Първото българско царство и претендент за византийската корона). В. Търново, Ст. Загора, 1993; Божилов. Българите, 251-252; ИВ, II, 267-268; Виз. василевси, 272-275; Йорданов, Ив. Печати на потомците на цар Иван Владислав (1016-1018) във Византия. // Трудове на катедрите по история и богословие (Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"). Т. 1. Шумен, 1997, 75-101; Павлов, Пл. Залезът на Първото българско царство (1015-1018). В. Търново, София, 1999.

Самозванецът Петър Делян и царският син Алусиан:

ГИБИ, VI, 302-306; ВИИНJ, III, 50-53, 140-155, 206-210; Гюзелев. Извори, с. 50, 56; Златарски. История, II, 41-88; Благоев, Н. Делян и неговото въстание в Моравско и Македония против византийците. // Македонски преглед, IV, 1928, кн. 2, 1-22; Петров, П. Въстания против Византия. София, 1960, 19-27; Цанкова-Петкова, Г. Петър Делян през погледа на неговите съвременици. // Истор. преглед, 1966, кн. 4, 97-106; Диниh, М. Из наше раниjе прошлости. // Прилози за кньижевност, jезик, историjу и фолклор. Т. XXX, 1964, кн. 3-4, 310-315; Литаврин, Г. Г. България - Византия (XI-XII в.). София, 1987, 288-302; Илjовски, Р. Потеклото на (О)Делjан (Прилог кон критичката обработка на византиските изворни податоци). // Гласник (Институт за национална историjа - Скопjе). Т. XXXI, кн. 2, 1987, 161-194; ККСБ, 14-16, 314-315; ODB, I, p. 70; 601-602; БВИ, 2, 54-58; ЕПЛВIП, 269-270; Божилов. Българите, 236-239.

Георги Войтех от "рода на Кавханите:

ГИБИ, VI, 334-338; ВИИНJ, III, 177-186, 237-239; ХИБ, 1, 382-385; Златарски. История, II, 137-147; Петров, П. Въстания против Византия. София, 1960, 33-37; Лишев, Стр. Към въпроса за неуспеха на въстанието в Македония през 1072 г. // Исторически преглед, 1956, кн. 1, 74-79; Петров, П. Извори за въстанието на Георги Войтех. // Векове, 1972, кн. 5, 43-50; Кратка история на България. София, 1981 (В. Гюзелев); МИБ, III, 78-82; БВИ, 2, 60-61; ODB, II, p. 505; ККСБ, 69-71.

Бунтът на "граничаря" Нестор:

ГИБИ, VI, 182-185; ХИБ, 1, 385-387; Oiconomides, N. A Collection of dated byzantine lead Seals. Waschington D.C. (Dumbarton Oaks), 1986, № 95; Мутафчиев. Избр. произведения, II, 80-81; Златарски. История, II, 155-159; Diaconu, P. Les Petchenegues au Bas-Danube. Bucuresti, 1970, 103-109; Тъпкова-Заимова. Долни Дунав, с. 69 и сл.; Божилов, Ив. Гранична област на Византия. // Кратка история на Добруджа, Варна, 1986, 55-56; БВИ, 2, с. 62; Павлов, Пл. Бележки за някои личности от българското средновековие с оглед историята на Добруджа (XI-XIII в.). // Добруджа. Т. 9, 1992, 169-172; Божилов. Българите, 345-346; ККСБ, 291-292.

Травъл и въстанието на павликяните в България (1084-1086):

Анна Комнина. Алексиада (Пер. В.Я. Любарского). Москва, 1965 (1995); ГИБИ, VIII, 52-54; Златарски. История, II, 179-186; Острогорски. История, 429-432; Ангелов. История, II, 160-161; Anastasiou, I. Oi Paulikianoi. Athinai, 1959, 112-120; Петров, П. Въстания против Византия. София, 1960, 45-49; Тончев, Ал. Алексий I Комнин срещу българите Борил и Травъл. // Векове. София, 1972, 209-212; БВИ, 2, 62-65; ККСБ, 382-384.

Съперничества и кървави борби за престола на Асеневци:

ДПИ, 8-17, 29-30; ГИБИ, VIII, 155-156, 172-176, 204-205; т. X, 128-132, 153-154, 166-167, 171 и сл.; т. XI, 50-53, 84-85, 1290-130; Златарски. История, III, passim; Kazdan, A. La rupture entre Pierre et Asen (vers 1193).- Byzantion, t. 35, 1965, 167-174; Лазаров, Ив. Междуособици в България през 1256-1257 г.- Военноистор. сборник, 1987, кн. 4, 144-155; Андреев. Ханове и царе, 140-175; Божилов. Асеневци, 37-38 (бел. 29), 104-118; ККСБ, с. 138, 165-167, 195, 210-212, 270-273, 310-311; ODB, I, p. 204, III, 1639-1640; Кратка история, с. 65, 76-84.

Съратници и последователи на Ивайло:

ГИБИ, X, 143-146, 186-188, 203-204; ХИБ, 2, 344-359; Гюзелев. Антология, 105-108; Златарски. История, III, 543-575; Петров, П. Въстанието на Ивайло. // Годишник на СУ "Св. Климент Охридски" (Философски-истор. ф-т), т. 49, 1956, 173-200; Ангелов. История, III, 66-68; Андрееев, Й. Въстанието на Ивайло (Изследвания и проблеми). // Трудове на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Т. 17. 1980, 9-27;БВИ, 2, 119-127; ККСБ, 154-155, 235, 237, 244-245, 352-353.

Авантюристът-скит" Алдимир и Теодор Светослав:

ГИБИ, X, 183-209; ДПИ, 63-66, 121; ВИИНJ, VI, с. 127, 139-141; Moravcsik. BТ, 2, с. 124; Дуйчев. СБК, 2, с. 164; Ников, П. Рец. на Табаков, С. Бележки за югоизточна България през епохата на Тертеровци. // Периодическо списание, кн. 70, 1909, 563-588; Mavromatis, L. La fondation de l'Empire serbe. Le kralj Miloutin. Thessalonique, 1978, 115-119; Цветкова, Б. Българо-византийските отношения при царуването на Теодор Светослав. // Известия на семинарите при историко-филологическия факултет (СУ "Св. Климент Охридски"), 1948, кн. 3, 40-46; Божилов, Ив. Бележки върху българската история през XIII в. // Българско средновековие (Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ив. Дуйчев). София, 1980, 78-81; Павлов, Пл. Теодор Светослав, Ногай и търговецът Пандалеон. // Историко-археологически изследвания (В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов). В. Търново, 1994, 177-186; Патриарх Йоаким III, татарският хан Чака и цар Теодор Светослав. // Духовна култура, 1992, кн. 6, 27-33; Матанов, Хр. Нови сведения за родственици на деспот Елтимир/Алдимир. // Годишник на СУ "Св. Климент Охридски" (Научен ц-р за славяно-византийски проучвания "Ив. Дуйчев"). Т. I (1987), 107-114; Кратка история, 83-84; ККСБ, 9-10, 349-350; 364-367.

Метежници и претенденти за търновската царска корона през XIV век

ГИБИ, Х, 205-206, 208-209, с. 221 сл., 270, 278-280, 282-284; XI, с. 161; Коледаров. ПГ, 2, 94-96; Льубинковиh, Р. Црква светог Николе у Станиченьу. // Зограф, XV, 1984, 76-84; Андреев, Й. България през втората четвърт на XIV в. София, В. Търново, 1993, 249-258; Божилов. Асеневци, 134-136, 142-144; ККСБ, 32-33, 63-64, 395-396.

Родопският юнак Момчил и цар Иван Александър:

ГИБИ, X, с. 348, 360-368, 370-373; XI, 179-182, 185-186; ВИИНJ, VI, 253-262, 452-458, 472-477; Lemerle, P. L'Emirat d'Aydin. Byzance et l'Occident (Recherches sur "La Geste d'Umur Pacha). Paris, 1957; Гюзелев. Антология, 144-147; Кyriakydis, S. O Momitzilos kai to kratos tou. // Makedonika. T. 2 (1941-1950), Thessaloniki, 1950, 332-345; Гюзелев, В. Момчил юнак. С., 1967; Ангелов. История, III, 102-104; МИБ, III (В. Гюзелев); Коледаров. ПГ, 2, с. 98; ODB, II, 1390-1391; Радиh, Р. Време Jована V Палеолога (1332-1391). Београд, 1993, 150-152; Гагова, Кр. Тракия през българското средновековие. С., 1995, 195-196, 199-200; Павлов, Пл, Ив. Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на XIII-средата на XV в.). В. Търново, 1995, 34-35; Божилов. Асеневци, 154-155; Божилов. Българите, 1995, 333-335; БВИ, 2, 147-152; ХЕС, 6, 286-288.

II. "Варвари", наемници, "мъже на кървите"

Скитски вождове в "полетата на България (XI-XII в.):

Moravcsik. BТ. T. 1, 87-90, 87-90 (библиография); Т. 2, 167-168, 247-248, 279-281 (посочвания за "печенези", "кумани", "скити"); ГИБИ, VI, VII, VIII, X, XI (многобройни сведения за печенези и кумани - вж. показалците в края на всеки том); Pritsak, O. The Polovcians and Rus'. // Archivum Eurasiae Medii aevi, II. Wiesbaden, 1982, 321-380; Златарски. История, II, passim; Василевский, В. Г. Избраные труды. Т. I. Санкт Петербург, 1908 ("Византия и печенеги"); Diaconu, P. Les Petchenegues au Bas-Danube. Bucuresti, 1970; Същият. Les Coumans au Bas-Danube aux XI-XII siecles. Bucuresti, 1978; Острогорски, Г. Jош jедном о прониjарима куманима. // Зборник Владимира Мошина, Београд, 1977, 63-74; Тъпкова-Заимова. Долни Дунав, passim; Бибиков, М. В. Византийские источники по истории Руси, народов Северного Причерноморья и Северного Кавказа (XII-XIII вв.). // Древнейшие государства на територии СССР (1980). Москва, 1981, 5-151; Рашев, Р. Късни номади в Плисковското поле. // Преслав. Т. 3. Варна, 1983, 242-253; Атанасов, Г. Към историческата география на Добруджа. // Добруджа, 4, 1987, с. 29-41; Атанасов, Г. Етнодемографски проблеми в Добруджа (X-XIV в.). // Истор. преглед, 1991, кн. 2, 78-82; Al. Savvidis. Oi Tourkoi kai to Byzantio. T. I. Athina, 1996, 64-95.

"Варяги", нормани и англичани на българска земя:

Снорри Стурлосон. Круг земной (Под ред. на А.Я. Гуревич и др.). Москва, 1980, с. 404 и сл., 485-487, 551-552; 653, 658; Василевский, В. Варяго-русская и варяго-английская дружина в Константинополе в XI-XII вв. // Журнал Министерства народного просвещения, ч. 176 (1874), 105-144; ч. 177 (1875), 394-451; ч. 178 (1876), 76-152; Ciggaar, K. L'emigration anglaise `a Byzance `apres 1066. // Revue des etudes byzantines, t. 32 (1974), 322-326; Тъпкова-Заимова. Долни Дунав, 132-133; Руссев, Н. Българи, византийци и руси по долното течение на Дунав през 968-971. // Българите в Северното Причерноморие. Т. V. В. Търново, 1996, 175-188; Стоянов, П. Някои исландски саги като източник за българската история. // Сб. България в света през вековете. София, СУ "Св. Климент Охридски", 1983, 14-19; Spinei, V. Moldavia in XI-XIV C. Bucharest, 1986, 55-56; Дуйчев. СБК, 2, 144-145; ХЕС, VI, 620-625, 640-650.

Руски "бродници", политически бегълци и военачалници през XII-XIV в.:

ДПИ, с. 11, 17-18, 52-53, 58-59; Успенский, Ф. И. Образование Второго болгарского царства. Одесса, 1879 (Приложение № V, 35-36); Гюзелев. Извори, 76-80; Иречек. История, с. 455; Брун, Ф. Черноморье. Т. II. Одесса, 1880, 359-362; Мутафчиев. Избр. произв., II, 152-194; М. Ф. Котляр. Хто таки бродники? // Украiнський iсторичний журнал, 1969, кн. 5, 99-95; Павлов, Пл. Древноруските бродници в българската история (XII-XIV в.). // В: Сб. Българо-украински връзки през вековете. София, 1983, 219-237; Къде в земята на русите е бил Иван Асен II? // Епохи, 1997, кн. 3-4; Иван Русина - български военачалник и политически деец от първата половина на XIV в. // Известия на Института за военна история. Т. 36, 1983, 223-232; Papacostea, S. Romanii in secolul al XIII-lea. Bucuresti, 1993, 22-23; ККСБ, 153-154, 327-329, 397-398; ХЕС, 6, с. 626; Бубенок, О. Ясы и бродники. Киев, 1997. Хр. Димитров. Българо-унгарски отношения през средновековието. С., 1998, 208-209.

Военачалници и съюзници кумани, татари и алани във Второто българско царство:

Moravcsik. BТ. T. 1. 92-94, 102-108 (библиография); T. 2. 167-168, 279-283, 301, 329 (посочвания в изворите на "кумани", "скити", "татари" и "тохари"); ГИБИ, VIII, Х, XI (вж. многото сведения според показалците в томовете); Дуйчев. СБК, 2, с. 166; ДПИ, с. 7 и сл., 39-40, 47-53; Гюзелев. Антология, 124-125; Мунтанер, Р. Хроника (Превод и коментар Р. Панова). София, 1994, с. 62 сл.; Златарски. История, III, passim; Расовский, Д. Роль половцев в войнах Асеней с Византийской и Латинской империями в 1186-1207 гг. // Списание на БАН, т. 58, 1939, 203-211; Savvidis, A. Oi Tourkoi kai to Byzantio. T. I. Athina, 1996, 64-95; Гюзелев. Очерци, с. 25 сл.; Павлов, Пл. Куманите в българската военна история. // Военноистор. сборник, 1990, кн. 7, 14-23; Средновековна България и куманите (1186-1241). // Трудове на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". T . 27, кн. 3, 1992, 5-59; Просопографски бележки за някои български военачалници от XII-XIV в. // Военноистор. сборник, 1992, кн. 5, 3-15; Монголо-татари на българска военна служба в началото на XIV в. // Военноистор. сборник, 1987, кн. 2, 112-120; ХЕС, 6, 657-671.

© Пламен Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.03.2005
Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005.

Други публикации:
Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000.