ВАНДА СМОХОВСКА. МОСТ НА ДУХОВНОСТТА

Вера Деянова

web

Тя отвори за мнозина от нас вратата към освещаването ни. Общуването с човека Ванда Смоховска и с нейните текстове носи винаги усещането за духовен растеж.

Всяка година Ванда заминаваше на своето тримесечно "зимно пилигримстване" до първата си родина, откъдето донасяше необикновен плод - всичко най-ново, излязло в Полша, ни беше представяно след това с простотата и искреността на човек, градящ мостове между култури, за които се чувства отговорен. Тя беше убеденият селекционер на ценности, които, както вярва - след като са важни за поляка, не може да не вълнуват и българина. Тази мисия на интелектуалеца едва сега започва да се разбира.

Делото й придоби публичност и размах през 90-те години на страниците на любимите й "Литературен форум" и "Литературен вестник". Отначало текстовете й - "чаршафи" - се посрещаха с учудване, примесено с редакторска изнервеност (на деликатния все пак намек на главния редактор Атанас Свиленов: "Вашите статии са интересни и ценни, но имат един недостатък: много са дълги...", Ванда с присъщия си навик да държи на своето, но винаги с усмивка, каза: "Ами детето се ражда такова, каквото е, не можем да го подкастряме оттук-оттам..."). После свикнахме да четем тези предълги статии. За пристрастените към завоалираното с наукообразност говорене тези текстове изглеждаха прекалено прости и ясни. Някои от "младите" дори възнегодуваха... Но други, като уважавания културолог от средното поколение Светлозар Игов, признаха: "Ванда постоянно ме изненадва." Разбира се, нейният стремеж да отключи у нас нов поглед към нещата не беше нито преднамерена "стратегия", нито намери последователи. Защото и това е въпрос на манталитет. Да се обявиш за християнин у нас е непрестижно. Българският интелектуалец обича да теоретизира върху религията, но винаги с дистанция, малко отстрани и отгоре, защото - нали са го учили - религията е "опиум за народа"... Разбира се, той може и да е вярващ, не атеист (или модното "агностик"), но едва ли ще седне да разсъждава "откъм себе си" за християнските ценности (единственият, който чух да призовава да признаем и изповядваме публично своето християнство, беше философът Калин Янакиев). За Ванда Смоховска "гледането" и "разглеждането" на нещата с християнски очи е органично, затова и текстовете й привличат с тежестта на казаното, а не с внушителността на формата.

Тя откри елементи на християнски порив в прозата на Димитър Коруджиев. Потърси ги и в творчеството на Константин Павлов и установи, че са така дълбоко прикрити, че чак "закрити". Дали имаше право да съди така поета, е може би спорно, но не породи ли този неин "непремерен" жест мислене и в тази посока?

Донка Паприкова признава, че нейното дело по изграждане на дома "Майка Тереза", а по-късно и на Сдружението "Хоспис Милосърдие", не би изявило дълбокия си вътрешен характер на отваряне към християнските добродетели без духовното участие на Ванда Смоховска. "Аз съм ръката, тя е душата на това дело", признава Донка.

Като учен-изследовател Ванда изтегли нишката, тръгваща от Боян Пенев с неговия култ към полския романтизъм. За новите поколения полонисти, изкушени повече да демитологизират и приземяват, да разрушават "схемите" на предишните поколения, нейното обожание на Мицкевич и Словацки вероятно изглежда старомодно и отхвърлено от времето. Тя не се стеснява да го проповядва. Култът към романтизма е за нея въздухът, с който диша полската нация. Невъзможно е да го игнорираш. Консерватизъм ли е това? Или трябва да го наречем автентизъм - сливане с битието на нацията, на отделния човек, на света (на Божия свят такъв, какъвто е, дори и да не го разбираме).

Живот с полската, а следователно - и с европейската ценностна нагласа, защото Полша и поляците никога не са си задавали въпроса дали са част от Европа или не. Ванда Смоховска олицетворява полския патриотизъм в онова негово измерение, което не забравя, че духовните водачи на народа са предупреждавали сънародниците си да не поставят Отечеството по-горе от Бога. Не е ли това урокът по родолюбие срещу всяко национално самозаслепяване и не е ли точно това днешният императив за мислещите хора в обединяващия се свят?

Въплъщение на този полски дух през ХХ век е делото на Карол Войтила. Всяка новоизлязла книга на Папата поляк намираше в лицето на Ванда Смоховска своя проникновен интерпретатор. Напълно непознати по-рано за по-широката публика у нас (освен може би на Службите и тесен кръг изследователи), идеите на тази забележителна личност станаха достояние и на мнозина българи. Паралелно с излизането им или преди още книгите му да се бяха появили на български език, те намираха в нейно лице своя задълбочен тълкувател.

В литературата на Българското Възраждане Ванда Смоховска разчете християнските първопослания за нашето духовно строителство. Не е преувеличено усещането на прочелия днес книгата й за възрожденеца Неофит Бозвели: "Ванда е повече българка от нас." За това, че България е не само "втора родина", но и "втора идентичност" на Ванда Смоховска, говори неизменното "ние", присъстващо във всичките й текстове. Ванда не може без България и България не може без Ванда... На въпроса ми коя българска поговорка обича най-много, тя отговаря: "Всяко зло за добро" - защото в нея открива надмогването на "вечния" български песимизъм.

Безкрайно е нейното съпричастие и търпение в ролята на alter ego за преводачите от всички поколения. Когато през 80-те години отивах да се консултирам с Ванда Смоховска по преводите ми на Збигнев Херберт, от нейния дом на ул. "Милин камък" излизаше Първан Стефанов, току-що получил поредното зареждане за интерпретацията на поезията на Карол Войтила. Сърце и интелект е вплела тя и в епохалното дело по превода на "Пан Тадеуш" на Мицкевич, ръководено от академик Петър Динеков и осъществено блестящо от голямата българска поетеса Блага Димитрова, която отбелязва: "Дължа благодарност за добросъвестната, дълготърпелива изследователска работа, която извършиха върху първото издание на превода Дора Габе и Ванда Смоховска, посочвайки ми редица слабости, неточности и неволни отдалечавания от оригинала. Взех под внимание техните компетентни забележки, като се стремях при преработката да не наруша единната поетична струя, така характерна за поемата на Мицкевич, сякаш тя е била изпята на един дъх."

... През 1993 г. Ванда ми подари новото издание на Библията с посвещение: "да намериш Любов над всяка любов". Когато изгубваме незрелите въжделения за съвършената земна любов, ни се отваря врата към другата Любов, за да приемем нови благодати. Призовани сме да открием и да се стремим към библейската Премъдрост. Ванда Смоховска ни подарява това откровение и този стремеж.

© Вера Деянова, 2002
© Издателство LiterNet, 20. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.