89 СТИХОТВОРЕНИЯ НА ЗБИГНЕВ ХЕРБЕРТ

Вера Деянова

web

Забележителното творчество на Збигнев Херберт умножи световното признание за Полша. Справедливо и единодушно той бе признат за голям, а може би и най-големия полски поет на ХХ век - универсален и в същото време необикновено вкоренен в реалиите на собствената си страна. Не можем да познаем и докрай да разберем съдбините на Полша и полския дух в пространството на ХХ век без извисената и класически ясна поезия на Херберт. Благодарение на нея много хора (не само в Полша) можаха да осъзнаят, че стоят пред избор - между конформизма и отговорността за по-висши ценности, за човешкото достойнство, навсякъде там, където то е застрашено.

В нашите страни е имало и има много талантливи творци, на малцина са дълбоките мислители. Херберт създаде не само гениална поезия, но и собствена система на мислене върху проблемите на индивида и общността, наречена Народ. В ролята на императив за всекидневния живот и непосредствения опит той призова ценностите, лежащи в основите на европейската култура. Възкреси древногръцката калокагатия - единството от красота, истина и добро; позоваваше се на рицарския етос; в стоическата нагласа забеляза ценности, които могат да спасят човека сред поробващия го хаос. Отхвърляйки всеки утилитаризъм и прагматизъм, Херберт показа, че "награда за рицаря е рицарската му добродетел, награда за мъдреца - самата мъдрост, за артиста - красотата на неговите творби и постигнатата благодарение на творенето вътрешна красота". На тези дълбоко премислени ценности поезията на Херберт дължи своята популярност в света. В наши дни този, който се чувства отговорен за нещо повече от собственото си благополучие, рискува да изглежда смешен. Сътворената от Збигнев Херберт прочута фигура на Пан Когито - героична и иронична в едно и също време - ни учи как, стоейки над пропастта, да се борим с чудовището. Що за чудовище е това? За поколенията от втората половина на ХХ век то имаше една физиономия, за поколенията, които ще дойдат след десет, двайсет години, ще има друга. Но това, което заробва човека, винаги ще изисква съпротива, затова "хербертерианската нагласа" не ще залезе от хоризонта на идващия свят. Към поезията на Херберт можем да отнесем собствените му характеристики по адрес на любимите му полски поети, прозвучали по време на последната му авторска вечер: "...в него са всички отгласи на тази земя... ще остане свързан с нас с тайния пакт на верността..." (за Кохановски), "сам себе си е причислявал към poetae minores... материята на словото му е шепотът от ръмяща роса на разсъмване... замряла камбана на mezzogiorno" (за Франчишек Карпински), "...цветната гама на бездомника: глад, жажда, евангелска убогост, напразно странстване. Като воденичен камък носи на сърцето си Vade-mecum" (за Норвид).

Поетичната сбирка "89 стихотворения" е забележителен опит за създаване на "собствен канон", дестилация на най-значимите елементи от поетическата материя. Тя предоставя на преводача рядката възможност да свери собствените си премисляния и интуиция при осъществяването на подбора сред една толкова богата поетична материя. В петте раздела на този подбор, сякаш в Библейски Книги, заблестява целият универсум на поета - от макрокосмоса на обществените дела до най-интимните струни на любовта и страданието. Можем да бъдем само благодарни за това усилие на тежко болния поет, както и за всеотдайността на друг поет - Ришард Криницки, който чрез своето издание ни подари тази необикновена книга - Хербертовото завещание.

© Вера Деянова, 2002
© Издателство LiterNet, 20. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.