ВАЗОВ В РЕДИЦАТА НА ФИБОНАЧИ

Добринка Корчева, Лъчезар Лозанов, Васил Прасков

web | web | web

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Зала с конструкция на обърната стъпаловидна пирамида. Нишите на стълбата са ковчези, които имат външен вид на луксозни томове книги. В дъното на сцената елипсовиден отвор, който има вида на рога на изобилието. Като пързалка от него се изхлузват един по един героите. Подът се събира в един център с орнаментиран капак, върху който е изписана формулата на Айнщайн. Залата представлява подземната част на Мавзолея.

Герои:

Пешо и Краси.

Жени (Евгения Марс), която съжителства с духа на Артемизия. Две души в едно тяло. - Е.М.

(Тина) Атина - А.

Иван Вазов - В.

Чехов-Менгеле - Ч.М. - разполовен черно-бял, военна униформа и интелектуалец, със слушалка

по-късно се включват (Мавзол) поп Кръстьо. - М.п.К.

В.: Пак се натресох на Атина! Нищо не й оставих в завещанието. За да оцелея, би трябвало да съм въоръжен...

П.: Най-после попаднах на хора... Като вапцан съм!

В.: Во стаичката бръсне автомат...

К.: Дядо Вазов, дядо Вазов, дойдохме тук заради философския камък.

В.: Приятно ми е, Дядото.

Е.М.: Обладана съм от духа на Артемизия! Усещам се разполовена! Какво му е на моя? (на себе си) Пак тараши нещо!

А.: Квото му е било винаги! Отвътре нещо го е напълзяло!

Е.М.: Ти да мълчиш и ако можеш не цапай, където седнеш. Олимпийско канапе няма тука! Ни капитени! Сополанка!

И.В. (разчувствано): Тия сълзи и течове са за мен...

Ч.М. (изтърсва се през шахтата): Ох, натъртих се. Бе т'ва да не е шахтата на Медицинска академия? Ааа, не, тука опити не съм правил. Пък и стъклария подредена нема... Май не сте клонинги, близнаци поне?

П.: Ааа, не... (имитира го) Лъв съм. Ей го! И Дядо Иван.

Ч.М.: ...Менгеле.

В.: Не съм оня Дядо, дето търсеше има ли почва. Събирам отпадъчна хартия и от нея създавам народ, държава, дух.

А.: "Дух! Дух!" (имитира го) Аз бях богиня, а от мене направи пачавра. Откакто майка ти ме изгони, все по капитени си падам! Не получавам оргазъм! А тоя държава ще прави...

Е.М.: Аз пък получавам. И от брат ми царя, и от патриарси на литературата. Т'ва ще е от възрастта, да знаеш!

А.: Т'ва ще е, щото изкльопа Мавзол, а не от друго.

Е.М.: Но после заспах на гърнето. Кофти разстройство. Но г-н Чехов, какво правите? И в този вид!

Ч.М.: Имате предвид този изверг! (удря си шамар) Тази престъпна мутра! (нацелва се с юмрук) Това копеле, изрод! (бие се в бъбреците)

Е.М.: Но какво правите?

Ч.М.: Подреждам собствените си същности, малките неща. Където и да попадна, виждам света по нов начин. Морално и хирургически. Ще сглобим всичко в един идеален организъм. Нравствен. Прав сте, Вазович! Дух! Държава! Бог! Къде сме всъщност?

П.: Мавзолеят на Георги. Светеца Джагъра. Димитров му викаха и т'ва патаклама беше, докато го разповият. В крематориума горя цел ден като кандило.

Ч.М.: Крематориум! Мавзолей! Идеално място за държава. Палеолабиринтът, геометричните фигури на Духа!

К.: К'ва държава бе, чиче! Отиваме към федерация! Европейски съюз - това чувал ли си го?

Ч.М.: Бех санитар на Райха! Ти на мене големи идеи искай! Правач съм аз! Правач!

В.: Да бъдеш или не, туй е въпросът! Не ме надцаквай. Изобретих бронирания гардероб. Ключалката му е с оптичен мерник. Цел живот зяпах сърбите през нея. Лигите ми изтекоха. Албанците подучих. От тия мебели продадох два макета в Косово. С плексигласова манивела.

Ч.М.: Да бъдеш... Туй е проблемата. Е това не могат да разберат сополанковците днеска. Но има лек! Скалпелът! (Реже един портрет на Левски. Щом го изрязва, отвътре изскача поп Кръстьо с образа на Мавзол)

М.п.К.: Опалааа, ти да не си Дякона?

Ч.М.: Не, ама и аз като него съм тръгнал да оправям света! Катетър имам, бичкийка също! Бързичко ще стане.

П.: Абе, пенсии, то "Стелт"-чета не ви оправят, та катетри! Съвсем сте изкукали.

М.п.К.: Опалааа, продадох единия с вървите и цървулите. Търговийка ще врътнем тука. Дека си, Мазхар паша? Аферим! Най-си падам по комити. (Избелва очи. Транс.) Я-а-а, Артемизио, що щеш тука? И ти си сред тях! Желая те както в самото начало. Ай да си ходим ей до оня том. Мекичък, удобен!

Е.М.: Не ща кръвосмешения! Дядова съм. Чиста, Вазова изгора! Вътрешният глас! По старци си падам! По-модно е. По патрави, патриоти и пикаенето в секса. Специализация с брюкселско зеле! Вълнуващо е!

К.: Ебати лигата!

В.: Ама аз като патриарх трябва да ви изповядам. Мавзолеят на литературата също има нужда от светии! Ти бре, що си ем Чехов, ем немеца?

М. и К.: Тука аз изповядвам!

Ч.М. (Разтреперан. Патетично): Свръхсветлото прави свръхтъмното. Просто не трябваше да ставам лекар, да записвам медицина. Друг съм, вече не съм същият. Започнаха да идват едни дворяни, едни бедни дечица. Чувствителен човек съм аз, господа - на онзи пункция, на този клизма. Сахалин, Сахалин...

В.: И аз съм за захарин. А там имаше ли жени?

(Ч.М. се навежда и му казва нещо на ухото. Вазов се засмива високо. Прави се на дисидент. Тина се преструва, че му вярва.)

Ч.М.: Пич си, Вазович!

В.: Аз вече не съм стареца Вазов! Измислих Русиян, не помниш ли...

П.: Тия двамата се сдушиха. Тинче... пардон, Атина, мани и Краси, и дедото, ела да се кефим! И на Олимп не си сънувала такова нещо...

А.: Не маскари Вазова. Като се запознахме, бяхме още деца, той имаше тежко детство. Да кажа ли...

Глас.: Кажи го!

В.: За това трябва добра разказвачка.

Е.М.: Най-вече талантлива, да може да се подпира по дуварите. По две униформи да подпира...

А.: А така, ядосай ме, да го кажа! Когато моя бил на 13...

Ч.М. (към Вазов): Бяха ли ви правили всички имунизации?

В.: Нали бяхме на "ти"? Нещо отмалявам...

А.: ...та ви казвам, заварил баба Съба с Марко съседа. В сеното. Тейко му бил на дюкяна...

В.: К'ви ги хортуваш? Бех в гардероба, та ме втресе...

Ч.М.: Било е кофти, ама пък си прописал. Тъй стават тия работи...

В.: Немаш на представа. Марко я насили, дотогава бе само симпатия. Заедно ходеха на извора, миеха си краката...

К.: То почти библейски сюжет бе (имитира го), "миеха си краката...". Пеше, тия двамата са от Канарските острови. Не чуваш ли що канарчета им чуруликат в главата! (Сочи М.поп Кръстьо и Чехов-Менгеле) Предлагам да ги предадем на Интерпол.

П.: По Интернет. (въодушевено)

Ч.М.: Аз отдавна съм мъртъв за света!

М.п.К.: А мене все се мъчат да ме забравят, ама не могат. Жив съм!

А.: Ханчев! В училище ме насилиха!

П.: И мен! (радостно )

Ч.М.: Така се оправдаваха и в Баденвайлер накрая. Мама ме водеше там на бани...

В.: Свещена скръб, свещена скръб...

А.: А пък на мен майка ти ми беше симпатична! Като разгонена амазонка.

В.: Ма нали тя те изгони...

А.: И ти веднага пипна срамна болест.

К.: Чел съм... То и по поручиците е вървяло тогава. Леле, леле, Тинке, че нали спеше и с мене, ма... Да не си ми натресла нещо!

А.: Ти к'во мислиш, дрънкало. Всеки Господ се износва. Само Зевс от всички ни имаше право да прихване божествена болест. Така си се скапва, а няма да умре. Никога. Ще се превърне в купчина хлебарки, глисти, лайна, но после пак шава и се събира отново. Като при Прометейчо, като при Тантала - всичко си почва отначало. Ама като се усети спинозен, прати Исус. Лебед, непорочна работа... Тъй почва спина - божествено е!

К.: Не ща да ставам поет! Тоя дядо, и той ли пипна от божествения Спин!?

Е.М.: Той е проклет поет.

Ч.М.: Като Маяковски.

В.: Ще се оттегля с мойта скръбна лира. Да влезе техното, порното, Интернет! Пандора е отворена. Това, дето беха божествени работи, днеска е достъпна перверзия за всекиго. Ай, сиктир, бе! Водопроводчик ще ми реди стихове...

К.: Не го вземай навътре, старче! Тоя път не уцелих с конспекта - падна ми се Вапцаров, и ме скъсаха. Не тоа, македонеца, а оня, дето БКП-то го излъгало...

В.: Серсеми.

А.: Чакай сега, тоя ли го убиха фашистите?

Е.М.: Да, ама и на Луков му светиха маслото...

В.: Това е криворазбраната цивилизация.

Ч.М.: И мене ме преследват. Нравствеността ще спаси света. И другарството.

Е.М. (подсказва): Красотата, красотата.

П.: Абе голем бардак е там горе. Червени фенери... а аз се чудя, защо това са часовете за самоубийците. Залезите...

Ч.М.: "Красотата, красотата..." Който не издържа на нагона, ще го кастрирам. Ще го регистрираме в рая на земята. Ще направим федерация на раевете... Ама ще изчакаме работата със стандарта. И тоя Дунав мост - втория. Ще си измият и краката, и срамотиите там. Само да не изтровим рибата, а...

(Чува се силен взрив, от тавана падат парчета тухли, мазилка.)

К.: Ние сме в долната част на Мавзолея. Тия ще ни изтрепят! Ще ни затрупа!

М.п.К.: Нема страшно! Това е виртуално пространство. Мавзолеят е безсмъртен. Колко отвън, толко вътре в нази си. Върха му е най-отдоле. Никой нема да ни намери, само дето левичарчето Димитров отнесоха. Беше се окъркал по това време. На върха отдоле има каляска. С моята Евгения-Артемизия и коне. Бели коне.

Е.М.: Що ли го изядох навремето. Мавзол, Мавзол, отърване нема! Като татуировка...

Ч.М. (към Вазов): Такива са женските. Ако ще правим нова държава, да правим! Нема усукване! Имаш опит, помагай! Ще режем, ще наставяме. Ей на тая кракът й я какъв е бял. Арийска работа.

В.: Какъв опит? Аз зидах духа на България!

Ч.М.: Тъй де, Мавзолея! За да излезе нещо, на върха трябва да сложим философския камък.

П.: Стой! Нищо не слиза до върха без парламентарен избор. Що сме тука все сме парламент! Ще гласуваме!

К.: Ама първо да отрежем главата на тоя предател (сочи М. поп Кръстьо)

А.: Ама на мене ми дай малката, за абажурче! Ще ми напомня щастливите дни. Докато светът беше млад, това все още беше перверзийка. Сега вече не е! "Не дълбай с длетото дебело..."

Ч.М. и В. (едновременно): Сакън!

В.: Предателят е най-ценният човек за правенето на държава! Най-важният чарк е! Без него не мавзолей, компютърна фирма не става.

Ч.М..: Няма вяра без него, няма герои, няма инструмент! Ще го клонираме в масов тираж.

А.: Но за идеална държава трябва нещо нелечимо в колесницата: божествения вирус. Истински СПИН в тая мухлясала гробница няма. Без него държава не става. Зевс го хариза на американците...

К.: Шансът е в младите учителки. Не се вълнувайте, г-н Вазов, по-бурните ученички ви четат, но най-вече учителките. Като дрога сте. Продават ви и под щанда. По-гот е от хероин.

Ч.М.: Като бях млад, една гимназистка се влюби в мене. Ама фина, тънка, интелигентна. Умря щастлива...

В.: Не им е лесно сега на младите. Цигарите забранени, бегат в чужбина. Спасението им е да ме четат. Аз на тяхната възраст всяко утро се събуждах в Банкя.

Е.М.: ...и в Чамкория.

В.: Е, тогава бях по-стар и спях по-малко...

А.: Стана нещо много задушевно.

В (към нея): - Не те ща. Опропасти ми младините.

А.: Всичко на тоя свят се връща.

П.: Краси, тия са изперкали, ние как ще се измъкнем оттука? Тия са си изтървани идиоти като от Достоевски. Или патриарха ще ни направи Мунчовци. Да се омитаме!

К.: Що бе, на мен ми е интересно. Яко сме се надрусали, оная алхимия на Йоан Екзарх е върхът. Никой няма да ни повярва, ако излезем оттук. Скийш Жени що е назомбена по дядото. Аз тая перверзия със стари баби - не ми става...

Е.М.: Ей, младежи, дръжте се пристойно!

К.: Ай сиктир, ма. Опъна ли тая екскурзоводка. Вчера в музея цял час ми се лигави на секс телефона, а сега: "Младежи", "пионерчета".

Ч.М.: Не се тревожете, вас първи ще ви нарежем...

П.: Пенсиите, айде по-кротко. Ще се преглеждаме друг път. Засега само книги ще четем. Я колко са нахвърляни тука.

Ч.М.: С антични сюжети замисъла ни не става! Да вземем например "Три сестри"...

А.: Я, и какво се получи?

Ч.М.: Ами стана малко по-интересно. Две от тях умряха... Ти защо мислиш станах гинеколог? Изродих ги, а по-късно се усетих, че по-интересно беше да са сиамски близнаци! Пардон тризнаци! Заших ги като троица. А сега едната стана адвокат. И носи другите две на гърба си...

А.: Гнусен женомразец! Експлоатираш женската омекналост. Да омекнеш дано! Жени, дай да се отделим връз оня ковчег, да си направим едно феминистко общество легнали! Казват Карима всяка нощ допълзявала до "Спартакус". Що да не й шитнем и стареца. Сещаш ли се за оная туршия на баба Съба, дето три седмици втасваше.

Е.М. (загрижено): - Мани, ще си види витошкия камък и ще издивее.

В.: Ще се накефя!

Ч.М.: На вашата възраст такива вълнения...

В.: Пуста женска злоба, пак се вкиснаха...

П.: Краси, в оная драскулица на оня дядо с "Шестоднева" какво пишеше за философския камък. Нищо не пишеше за СПИН! Дай да го потърсим в тия ковчези тука. Може да има шанс да се измъкнем.

К.: Ощипи ме! Дрогирани сме! Тоя път излезе много силна. В тия ковчези най-много нечии кокали да има. Не сме канибали, не сме кучета. (Мърморейки, отваря една от книгите. Отвътре се надига мълчаливо статуята на Стамболов.) Тоя ще му сцепят главата! Не ни трябва!

П.: Глей, по-интересно е... (отваря се ковчег, излиза Ботев!)

К.: Недей, тоя е непредсказуем! Ще ни завлече, да ни изкълват по върховете!

П: (Пипа го по непредпазливост и той оживява): Втасахме я, може пък да ни отведе на ски в Пампорово...

(Чува се звън на звънчета. Идва Буратино с вълшебното ключе, пее песничка и го завърта в ключалката на орнаментирания капак с формулата на Айнщайн. Всички замръзват по местата си. Завеса.)

Трето действие >>>

© Добринка Корчева, Лъчезар Лозанов, Васил Прасков, 2000
© Издателство LiterNet, 14. 04. 2003
=============================
Публикация в сп. "Страница", 2000, бр. 4.