Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Същото езеро, пясъкът!...
В охра и злато е всяко дръвче
Плискат вълнички, играят отблясъци.
Лятото свърши. Животът тече.
Лодка едничка полюшва се сънна.
Зима сърцето е взела във плен.
Вляво блата, вдясно - есенен клен,
а посред тях - твойта бездна бездънна.
Крият ли нещо недрата, не зная.
Гледам в дълбокото с жадни очи.
Кая се. Искрено аз съм разкаян.
Гледа в очите ми то и мълчи.
© Навум Галпярович
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
03. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|