Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МИЕНЕ НА ПРОЗОРЦИТЕ
web
Ще измия стъклата до блясък,
ще ме блъсне от слънце глава.
Как е топъл денят, как е ласкав:
чезнат преспите, никне трева!
Ледоходът мостовете срина,
но защо ми е друга съдба?
О, небето до болка е синьо:
чезнат преспите, трепка върба!
Златно жито ще зрее в полята,
ще отмине встрани всяко зло.
Като пролет съм светла и млада
до широкото чисто стъкло.
Само вис, само вейки смолисти,
само мътна от ласки глава!...
Търсиш пътя към мен? Откажи се.
Пада сняг и умира трева.
1987
(c) Яугения Янишчиц
(c) Христо Попов - превод, 2000
(c) Издателство LiterNet,
13. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|