АЛЕКСЕЙ РЕМИЗОВ
=============================

Алексей Михайлович Ремизов е роден на 24.06.1877 г. в Москва. Следва естествени науки в Московския университет. Заради участието си в студентски вълнения е изселен и прекарва шест години в Пенза, Вологда, Уст-Сисолск. Дебютира през 1897 г. с книгата си “По посока на Слънцето”, която включва обработки на народни приказки и апокрифи. Със следващата си книга, романа “Вир” (1908), авторът си спечелва репутацията на наследник на Достоевски. Ранното творчество на Ремизов е силно повлияно от символизма, но за оформянето му като писател най-голямо значение има неговият интерес към духовното наследство на древната Рус, народната митология, старопечатните книги и паметниците на народната култура. Известни негови произведения са сборникът с легенди “Патерик” (1907), пиесата “Дяволско въздейство” (1907), романите “Кръстни сестри”, “Нестихващо дайре” (1910) и др., автобиографичните “Развихрената Рус” (1927) и “Слово за гибелта на Руската земя”. Ремизов напуска Русия през 1921 г. През емигрантския си период пише повестта "Оля" (1927) и романа “В розов блясък” (1952), “Русия в писмена” (1922), “Огънят на вещите” (1954). От този период е и автобиографията му “С подстригани очи” (1951). През 20-те години на XX в. стилистиката на Ремизов оказва съществено влияние върху мнозина руски творци, привърженици на “орнаменталната проза” (М. Пришвин, Л. М. Леонов, Вяч. Шишков и др.). Умира в Париж на 26.11.1957.

ПРОЗА

В превод на Илиана Илиева

  Чайка