|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧАЙКА Алексей Ремизов Стоях на брега на шумящата река. Гледах в далечината, там, където вълните лизваха облаците и щом изплуваха, се прокрадваха през небето като гладно стадо. Сред реката, пред очите ми, се извисяваше забулена в облаци скала, жива, без край, без начало. Нагоре и надолу по нея вървяха върволици от хора, наметнали тежки савани. Хората светли излизаха от дълбокото дъно и сиви се спускаха в сивите вълни. И скалата още се изрязваше и подсичаше всеки път. Изведнъж едно безшумно облаче се полюшна и хиляди потискани желания се разпиляха с вик. Тогава отнейде долетялата чайка се стрелна в страшната далнина. Пророчески се мяркаха белите криле. Чайката летеше... превръщаше се в топяща се топчица мокър сняг, в бяла искрица... пухче. И тогава ме обзе страх: стори ми се, че заедно с нея отлиташе последният миг на моята радост.
Около 1900 г.
© Алексей Ремизов |