ТРАДИЦИЯТА ЗАДЪЛЖАВА...

(1)

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Цветан Тодоров, "Дълг и наслада"

Хубавото и трудното на традицията е, че тя съществува само когато наистина има нужда от нея. Само тогава обществото търси и намира у себе си онези градивни и общополезни сили, които го тласкат към действие. Действието от своя страна формира позитивната оценка на обществото и някъде в тази взаимовръзка се създават механизмите, по които възниква и се утвърждава традицията.

В този смисъл Радио Варна като 70-годишна културна традиция само по себе си и като институция, въплътила обществения порив към нови хоризонти, би било немислимо без варненската общественост. Тя го подкрепя и залага смисъла на неговите, а може би е по-правилно да се каже - на общите традиции. Тези, които свързват обществените потребностите от духовност и съизмерване в история. Каквато е всъщност цялата история на радиото в България.

То започва биографията си като мечта, умножава я като конфликт(и) и - макар и по-бавно в сравнение с централноевропейските страни - придобива в един момент по-конкретни и разпознаваеми очертания. Както обикновено, противоречията съпътстват, направляват, видоизменят, преформулират и детайлизират реалните сюжети. И реалните човешки съдби. Защото, ако перифразираме Гюстав Флобер, радиото - това е човекът, или още - радиочовекът, според крилатата фраза на проф. д-р Веселин Димитров. Просто човекът като “...едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”, както би допълнил с всепровиждаща и всеопрощаваща мъдрост Йордан Радичков.

В радиото като “чудото на XIX век“ първи се влюбват и правят всичко за появата му в България личности с адекватна на световното време култура. После иде ред на родолюбиви обществени организации и най-накрая се намесва държавата със сложните си законодателни и икономически съображения, които слагат някакъв ред в хаотичното практикуване на радиотелеграфията. Оттук обаче произтичат нови “правописни” грешки - може да ги разбирате освен като писмени, законови и като политически, пропагандни, идейни, програмни, манталитетни, правоговорни и всякакви други. Казвам това, не за да се впиша в модната днес критичност (от и към медиите), която нерядко и доста артистично подменя местата, произхода и смисъла на греховете и грешките, а за да предпоставя Радичковото разбиране за грешките като необходимото условие, за да се случат любовта и вдъхновението. Мечтата.

Мечтата за едно “ново оръдие за предаване на человеческите мисли” може би най-напред е занимавала ума на д-р Петър Берон... Той съди за хората не по дрехите, както в онази поговорка, а по умението да общуват: “...и птичетата се познават по цвърченето, а хората по хортуването.” Българският енциклопедист разсъждава в своя “Панепистем” още през 1864 г. над безжичната връзка по суша и вода. Прилага дори технически чертежи по един от първите проекти в света за безкабелно електрическо съобщение. Една прозорливост, която причислява българския учен към безспорно важен етап в предисторията на радиото, но и не го прави негов откривател. Категоричен е в тези си заключения основоположникът на академичната радиожурналистика и радиоистория у нас проф. д-р Веселин Димитров, който с присъщия си изследователски нюх изведе от забрава този отраден за нас исторически факт с д-р Берон (вж. кн. “Българите и радиото”, изд. 1988 г.).

Изобретателят на радиото, всички знаят, не е българин. Но дали всички знаят, че спорът за първенството на Александър Степанович Попов (1859-1905) пред Гулиелмо Маркони (1874-1937), подхванат от съветските историографи срещу останалия свят, отдавна би трябвало да е надживян...

Предшественици на Маркони и Попов в научния радиоказус са Фарадей, Ампер, Морз, Бел, Волт, Ом, Сименс, Едисон, Тесла, Максуел. И Хайнрих Херц - немският физик, професор в Бонския университет, открил начин за проявление на невидимите радиовълни - Херцовите вълни.

Италианецът с ирландска кръв Гулиелмо Маркони усъвършенства вибратора на Хайнрих Херц (две медни пръчки с по едно месингово топче в края, между които при протичане на ток прескача искра), резонатор (огъната в кръг медна жица с 3-милиметрова цепнатина - в единия край с топче, а в другия с острие) и кохерер (тръбичка за приемане на електрически сигнали), свързва ги с морзов апарат и предава с негова помощ безжични съобщения. Прагматичният италианец кандидатства и получава през 1895 г. патент в Англия за “Усъвършенстване в предаването на електрическите импулси и сигнали, както и за апаратурата за тази цел” - отбелязва съответната английска енциклопедия. Маркони основава в началото на века фирма “Wireless Telegraph and Signal”, която фигурира в английските регистри. Авторитетното списание за физика “Electrician” коментира въпроса дали резонаторът на Херц не може да се използва за създаването на безжичен телеграф. В една своя статия за списанието през 1987 г. Попов признава, че “Маркони пръв застава на практическа основа” и поставя себе си до Херц, Бранли и Лодж - учените, предшествали откритието. Същото списание съобщава за опитите на руския физик и електроинженер, професор и директор на Електротехническия университет в Санкт Петербург, като уточнява, че те датират от 1892 г. На знаменателния 7 май 1895 г. Попов демонстрира пред Санкт Петербургското физическо дружество изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник, т. е. трансмисията на Херцовите вълни. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга зала думите “Хайнрих Херц”, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така - и в съвсем буквален смисъл - името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Проблемът е, че изобретението не е обявено публично поради засекретяването му за нуждите на руския флот, както пише съветският биограф Головин. Първоначално, в края на своята схема, която е същата като при Маркони, Попов свързва електрически звънец. По този повод в една друга своя статия за списание “Новое время” ученият сам твърди: “Приемникът на Маркони по съставните си части е еднакъв с моя уред, построен миналата година.” При следващите си експерименти руският учен създава ново устройство, което има в края си писец, поставен върху диск с разграфена хартия. При струпването на атмосферно електричество писецът реагира с трептения, които се фиксират върху хартията. Когато честотата им се увеличава, това е сигурен знак, че наближава буря. Оттук и първото наименование на уреда - “буреизвестител”. Няколко години по-късно асистентът на Попов - Рибкин, заменя морзовия апарат с телефонна слушалка и така се ражда първият радиотелефон, от който води началото си мобифонът. Извадил поука от конкурентната надпревара с Маркони, този път професорът веднага патентова изобретението си в Русия, САЩ и Англия. Признание получава също за откритието на антената, която усилва сигналите, изпращани от вибратора към резонатора, и увеличава чуваемостта на приемника.

Галеник на съдбата обаче е Маркони, чието име става сензация през 1899 г., когато поканва журналисти от Ню Йорк на борда на два американски кораба, откъдето те проследяват с помощта на неговия радиотелеграф презокеанската регата. На следващата година Маркони вече притежава американски патент с № 7777 за “способ и апарати за радиотелеграфия”, патентова още редица свои изобретения, които увенчава с Нобеловата награда за физика. Завидната обществена кариера го прави маркиз, сенатор и президент на Италианската академия на науките. Любопитен факт е, че като пълномощен представител на Италия в Париж Маркони поставя подписа си до този на министър-председателя Александър Стамболийски в злополучния Ньойски договор, който лишава България от земя, армия и флот и я принуждава да плаща репарации на съседите.

Гулиелмо Маркони е погребан в църквата “Санта Кроче” във Флоренция - пантеон на великите италианци Микеланджело, Данте, Петрарка, Бернини, и всеки, който е бил там, познава невероятното въздействие на това енергетично място, внушаващо еднозначно преклонение към миналото и творческия потенциал на човека.

Александър Попов също получава своя дял слава. Неговото име носят първите френски радиоапарати, защото първоначално Франция, Германия и САЩ отказват да патентоват изобретението на Маркони. А на 7 май 1945 г., 41 години след смъртта на професора, в Болшой театър се организира внушително тържество, на което присъства дъщеря му. Съветска Русия обявява пред света своите претенции към радиото и засвидетелства за пръв път уважението си към своя съотечественик като негов откривател. В чест на проф. Попов Седми май е провъзгласен за Ден на радиото в СССР.

Руският учен също има историческа връзка с България - по силата на договореност между руското и българското правителство, тъкмо на него е поръчано да изработи проект за радиомост между Варна и Севастопол. Това става през 1903 г., когато основополагащата идея за радио в България се свързва с възможността “да се инсталира първата българска безжична станция във Варна”. Определя се мястото на морската станция до с. Франга (дн. с. Каменар), северно от Варна, отпускат се средства, доставя се апаратура от английската фирма “Маркони”, към която първоначално българската приемателна комисия предявява основателни забележки. Въпреки ентусиазма се множат споровете и преписките, а заедно с тях и годините. Важното е, че през 1907 г. България е 41-та държава в света, която строи своя държавна радиостанция, и то във Варна. Следващите по важност исторически факти се отнасят до появата на първата корабна и първата брегова радиостанция в България и отново са с варненски адрес. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера “Надежда” започва да работи първата българска радиостанция. А на следващата година, на 1 май 1912 г., най-сетне влиза в редовна експлоатация и споменатата вече радиостанция на север от Варна, до с. Франга. Тя “се открива за публична служба: за приемане и предание на телеграми от странство и България“, както е отбелязано в окръжно №86/24024 до началниците на телеграфо-пощенските и железопътните станции в България. Този официален документ, според проф. д-р Веселин Димитров, бележи началото на гражданското радио в България. Неговият наследник, Варна-радио, продължава да осъществява морските радиовръзки и все още се случва да объркват Варна-радио с Радио Варна. Още повече че през 90-те години на XX век Радио Варна излъчва на къси вълни специализирано предаване за българските моряци в Световния океан, което се подготвя в активно сътрудничество с Варна-радио, но за това ще разказва не тази, а втората книга от нашата радиобиография - “Традицията е модерна”. Тук държа да отбележа всичко това, за да откроя историческия принос на Варна към радиоделото в България. Най-напред радиото се поставя в служба на военноморския флот, после идват радиолюбителите, които всъщност създават общественото радио, а следващите поколения продължават започнатото от тях с помощта на държавата и Варна има най-пряко отношение към тези три етапа в зараждащата се у нас радиокултура. Несъмнена е и оценката на историографията за Варна като “люлка на радиото в България”.

В началото все още неясната представа за новия културен феномен намира словесен израз в различни обяснителни наименования като “безжичен телеграф”, “радиофон”, “радиотелефон” и чак през 1906 г. прагматично избират само “радио” - думата връща етимологически до латинския radius (лъч) и придобива обяснима гражданственост в почти всички езици. В емоционален план отношението към радиото е еуфорично, както заради техническата, така и заради комуникативната му същност. То представлява “едно от най-великите и полезни открития в света”, “което разпръсква с мигновена бързина по всички посоки живата реч, най-добрия израз на мисълта и приятните звуци на музиката”, като в същото време е “нов способ за пряко сношаване в ефир” и “малкият професор”, защото “засяга цялото човечество и туря модерната наука за общо добро”.

Сред известните личности, оставили ни разсъжденията си върху явлението, се откроява проф. д-р Асен Златаров, който залага първите високи критерии за радиото като мисия - мисия културна и обществена. Също и родолюбива, тъй като приобщаването към модерното постижение се подразбира като цивилизационен знак. “Родно” назовава проф. Златаров радиото, което не само трябва да се роди в България, но и да бъде наистина българско. Патриотичният заряд на понятието е толкова присъщ на времето, че възторжените радиолюбители го възприемат като свое верую. Затова “Родно радио” присъства нееднократно в нашата история - като сдружение, съюз, списание или радиостанция и винаги като една красива, национално отговорна и поради това обединителна идея, характерна за 20-те и 30-те години на миналия век. И докато бюрократичната държава за години напред, та чак и досега, се заплита в неумението си да организира и постави на ясна основа взаимоотношенията между държавния монопол върху телеграфните съобщения, собствеността на предавателите, разпространението и създаването на радиопрограми, радиолюбителите започват активен организационен живот. В столицата той е белязан от противоречията на времето, но във Варна картината е различна. Варненската общественост - от кмета и различните културни и държавни институции до повече и по-малко заможните граждани - всички подкрепят морално и материално начинанието “да си имаме и ние свое радио”, както патриотичн се изразяват варненци по страниците на тогавашната преса. Името, което тук непременно трябва да се запомни, е на Димитър Кулев.

Като ученик в горните класове на Варненската мъжка гимназия и активен участник в кръжока по физика през 1933 г. той конструира първия радиопредавател във Варна. Автентичният разказ на завършилия по-късно инженерни науки в Германия Димитър Кулев е съхранен в Музея за история на Варна (инв. № 1735).

“Учителят Божилов бръкна в библиотечния шкаф и ми подаде една книга със схеми. Останах изненадан, когато видях, че тя беше издадена в Съветския съюз. По това време съветска литература почти не можеше да се набави, а аз за пръв път виждах такава. На книгата пишеше “Радиопередачи”. Направи ми впечатление, че всички схеми бяха описани с най-големи подробности, а западната литература отбягваше да прави това. С голямо усърдие се заех с изработването на предавателя и в скоро време започнах да правя първите си предавания от нашата къща на ул. “Братя Миладинови” 74. За целта поставих голяма чадърообразна антена на покрива, която правеше впечатление на всички минувачи. Така над града се разнесе за пръв път българска песен и слово.”

Излъчванията са успешни, демонстрацията в гимназията също, но учителят заключва предавателя в същия онзи библиотечен шкаф, откъдето е извадил преди време книгата с радиосхемите. Причината е, както вече стана дума, в неизяснения радиостатут и забраната да се притежават, а камо ли да се изработват предаватели и още по-малко - частни лица да осъществяват с тях излъчвания. Така или иначе началото е поставено и то е повече от насърчително. Кулев сглобява втори, по-мощен предавател, като използва предавателна лампа RS 241. “Първото живо предаване направих на 06.01.1934 г. Беше Бъдни вечер (по стар стил). По предварителна уговорка с диригента на хор “Морски звуци” Иван Стефанов (баща на известния наш диригент Васил Стефанов), хорът дойде у дома и пя коледарски песни около час. Излъчвах на вълна 235,1 м, дадена на Варна от Конференцията по международно разпределение на радиовълните в Швейцария. Мина много добре. Баща ми почерпи коледарите, които бяха много развълнувани от тяхното първо участие в радиопредаване. По време на изпълнението диригентът от време на време отскачаше до съседната стая, за да чуе предаването.”

Полицейските служители не закъсняват да конфискуват предавателя, съблюдавайки закона, но варненската общественост е въодушевена от коледния музикален поздрав в ефира на родния град и не само прегръща идеята за свое, варненско радио, но и в рамките на само няколко месеца я довежда до успешен край. Тъй като само едно сдружение на радиолюбителите има право да изиска официално разрешение за построяването на градски предавател, на 25.05.1933 г. като секция към “Родно радио” се учредява Радиоклуб Варна. Уставът на клуба е утвърден от МВРНЗ на 25.12.1933 г., а клубът е регистриран във Варненския окръжен съд под № 449 от 09.06.1934 г. Целите на клуба са две: “1) официална - културно и обществено повдигане на Варна и окръга, и 2) неофициална - разпространение на българска реч и музика за нашите братя - добруджанци, които са под робство на кралска Румъния съгласно Ньойския договор”. На корицата на устава пише “Радио клуб Варна - независимо обществено-културно сдружение”. В Управителния съвет на клуба влизат: председателят Софрони Георгиев - адвокат и бивш помощник-кмет, подпредседателят Христо Попов - учител в Мъжката гимназия, инж. Димитър Котаров - секретар, инж. Пр. Атанасов - касиер, Игнат Пенев - домакин и представител на дружество “Тelefunken”. Членове на Радиоклуб Варна са: инж. Асен Иванов и Петър Турлаков - механик в ТП-станция, а контролният съвет се състои от: Александър Гандов - председател, инж. Димо Николов и Георги Щ. Георгиев.

Клубът има печат с надпис “Радиоклуб Варна” и е украсен с емблема, съставена от инициалите РКВ, микрофон и две светкавици. С този, бих казала, професионален PR-подход, радиоклубът тръгва по йерархията на съответните инстанции.

България може да загуби вълната 235,1 м, дадена на Варна като регионална радиостанция на 15.01.1934 г. от Международната конференция в Люцерн, Швейцария, ако не се побърза с построяването на варненски предавател. Аргументът, напълно основателен, изиграва своята роля и Министерството на ЖПТТ разрешава строежа на станцията с документ №143664 от 19.07.1934 г. Тези събития се случват, както забелязвате, в кратък период от време и в известен смисъл представляват индиректен упрек към “протакането и играта с постройката на радиопредавател в София”. Очевидно варненските радиолюбители смятат, че вътрешносъюзните ежби в “Родно радио” би трябвало да се избягват в името на националните приоритети, а създаването на българско радио е безспорно е такъв приоритет. Поради тези си разбирания те напускат радиосъюза и се залавят за работа. Димитър Кулев и Игнат Пенев конструират 36-ватов предавател, тип “Майенер”, по схема от сп. “Щайрлес уикли”. Софроний Георгиев и Христо Петров уреждат студиото и канцеларията, а Георги Георгиев изгражда електрическата инсталация. Постройката на радиостанцията започва на 15.08.1934 г. с опъването на антена от върха на градския часовник до отсрещната къща на ул. “Русе” 27. Общината откликва на молбата на радиоклуба от 01.08.1934 г. и веднага предоставя зала “Съединение” (сега филиал на Драматичния театър) за нуждите на Радио Варна, а като допълнителен жест го освобождава от таксата за електроенергия. За предавателя се използва часовникарското ателие в подножието на часовниковата кула, където е работил героят от Априлското въстание Отон Иванов.

Две от предишните гримьорни на театъра се преустройват за нуждите на предавателя и студиото, предстои театралната сцена да се превърне в основно място и на радиосъбитията. Техници от пощата монтират безплатно телефонни връзки със София, управата на фабрика “Принц Борис” осигурява вата за изолация на студиото. Акустичната обработка и интериора довършват завеси, килим и един роял. Основният проблем със студийната техника също се разрешава благоприятно, като от столичното “Родно радио” изпращат на варненци един “Бендхен” - вносен микрофонен предусилвател с концертен графитен микрофон, по обясненията на Димитър Кулев. За говорителка е назначена една хористка от Катедралния хор, а ролята на говорители изпълняват Георги Муховски и Георги Трошев, които едновременно с това осъществяват и студийните предавания. Защото предавания Радио Варна вече излъчва. И те започват с удара на градския часовник - в точния час и на същото място. Направо идеален вариант. Съвпадението по Станиславски ми напомня и един от любимите постулати на проф. д-р В. Димитров за радиото, което отброява минутите на живота. Е, в случая с първото Радио Варна твърдението, може да се каже, е повече от вярно.

Пробните изпитания започват през септември 1934 г. от 9.00 ч, 11,00 ч, 12,00 ч или 19,00 ч с различни по продължителност емисии, които съдържат: “Български народни песни - соло, класическа музика - вокал и цигулка, грамофонни плочи с оперна музика и - забележете - новини”. В. “Черно море” например отпечатва програмата на Радио Варна за неделя, 02.12.1934 г.:

“9 ч. Предаване на църковната служба от Катедралната църква; 11. ч. Концертъ на Катедралния хоръ: 11 ч 30 м. Соло чело съ съпроводъ на пиано - изп. А. Коенъ; 12 ч. Соло пение съ съпроводъ на пиано, пее г-ца Линка Сокерова; 1 ч. сл. об. Камерна музика; 5 ч сл. об. Концертъ на духовата музика на 8-а пех. д-на, 1. Д. Христовъ - Тутраканска епопея, 2. Сарасатъ - Николовъ - Андалуски романсъ, 3. Георгиевъ - Делчо Войвода - народна китка.”

Идеен вдъхновител и пръв програмен ръководител на Радио Варна е един от първите български композитори и музикални критици, основател на първото частно музикално училище във Варна и в България - Александър Кръстев (1879-1945).

Роден във Видин, завършил със златен медал Загребската консерватория, прекарал живота си във Варна, той отстоява “народностната основа на музиката” и с тази кауза проправя не една пионерска пътека - за създаване на радио, на музикално училище, на национален оперен театър. Александър Кръстев е автор и на музиката за химна на Радио Варна по текст на Георги Щ. Георгиев. За първи път химнът е публикуван в радиоисторята на проф. д-р Веселин Димитров.

В помощ на Александър Кръстев са били не по-малко ерудирани и талантливи музиканти като Георги Попов от Велико Търново, завършил Консерваторията в Прага, капелмайстор на Осма приморска дружина, и учителят по музика от Варна Найден Найденов, брат на композитора Асен Найденов. Да даваш най-доброто от себе си и да си сред първите, е житейски принцип. Цялата наша дейност беше безвъзмездна - всеки имаше своята работа и използваше свободното си време за предаванията на Радио Варна. Необходимите средства набирахме от членски внос - по 5 лв. на месец, а за особени заслуги към радиоклуба ние давахме звание "почетен член на Радиоклуб Варна", спомня си Георги Муховски (Архив №3271, Музей за история на Варна). А когато финансите не достигат, Александър Кръстев и Софрони Георгиев не се притесняват след заседание на клуба на 30.11.1934 г. да влязат в ресторант “Морска звезда” и с “прочувствени думи” да потърсят помощ от съгражданите си. Дарената “за нуждите на радиото” лепта тази вечер е 512 лв., както удостоверява в. “Черно море” от 01.12.1934 г. Радиоклуб Варна развива за пръв път и рекламна дейност, от която също постъпват средства в касата. Първите рекламодатели, които популяризират дейността и производството си чрез ефира на Радио Варна, са Матей Недков - химическо чистене, фабриката за боза “Пчела”, също представителствата в града на “Telefunken”, “Philips”, “Siemens” и др.

Освен студийните предавания, оформени с музика от грамофонни плочи, звучи предимно музика на живо, включваща цялата позната жанрова палитра. Пред микрофона се сменят различни състави и отделни изпълнители, от Народния театър се препредават спектакли и се чува танцовата музика от бар “Одесос”, излъчват се официални празнични паради, предават се мачове с участието на варненските футболни клубове “Тича” и “Владислав” - национални първенци по онова време, и т.н.

Ако транспонираме това радио от 1934 г. в 2004 г., като че ли няма да ни липсват много неща. В този смисъл се налага изводът, че в програмно, музикално, жанрово и дори рекламно отношение първата концепция за радио във Варна е подчертано амбициозна, интелигентна и недвусмислено българска - прекрасно начало за едно радио, създадено с общата воля, любовта и възрожденския дух на един цял град и на най-добрите негови представители.

Точно такова е било настроението в деня, когато мечтата на варненци за свое радио се сбъдва. Девети декември 1934 година. Знаменателното събитие е било очаквано още от октомври:

“В неделя, 9 декемврий 1934 г., в 10,30 ч ще стане официалното откриване на Радио Варна с отбрана програма...”, отбелязва в броевете си от 16.10. и 30.10.1934 г. в.”Варненски новини”.

Програмата наистина е “отбрана”, както свидетелства запазеният в Музея за история на Варна оригинал с инв. № 8704 на “Покана до Господина Х. (вероятно “Хаджи” - б.а.) Василъ Боневъ, Рачинска 23, Тукъ “.

Адресатът е упоменат на четвърта страница. Самата покана - дело на печатница “Варненска поща”, е издържана в цветен печат, с елегантен графичен дизайн, носещ подчертан символичен подтекст.

На първата страница се вижда емблемата “РКВ” на Радиоклуб Варна със светкавиците, едната от които напуска стремително определения кръг, за да проблесне в ефира като Радио Варна. Стилизираното име е вписано в динамичен светлинен лъч, който се разпръсква паралелно на разположения в горния ляв ъгъл национален трибагреник. Това образно внушение за изключителността и националната значимост на предстоящото събитие се подсилва от словесното определение - “Тържествено откриване на 9 декемврий 1934 г.”

По-нататък вътрешната лява страница уточнява:

“П. Г. Поканвате се да присътствувате въ неделя на 9 т. м. 10 и пол. часа преди обедъ на молебена и концерта по случай тържественото откриване на Радио-предавателната станция въ града ни.” В края на същата страница може да се прочете съществената забележка: “Вечерьта въ 9 часа се урежда радио-любителска среща въ семейния локалъ “Одесосъ”. Свири оркестра на г. Папанчевъ”.

На трета страница стигаме и до музикалната програма за тържественото откриване, която прави впечатление, както с амбициозния си замисъл да представи различни музикални жанрове и много изпълнители, така и с продължителността си. Концертът включва цели девет части:С

I.

а) Шуми Марица - народенъ химнъ
б) Химнъ на Н. В. Царя
в) Мила Родино - солист Ю. Чифудовъ
г) Маршъ на Радио Варна - текстъ Г. Щ. Георгиевъ - музика Ал. Кръстевъ

II.

а) Quo Vadis - увертюра
б) Българска китка - Г. Поповъ - изп. флот. орк. под дир. на Г. Поповъ

III.

а) Ария из операта “Снежанка” - Римски Корсаковъ
б) “Кито моме” - П. Стефановъ - пее г-ца Пенкова, на рояла Н. Найденовъ

IV.

а) Prelude - ор. 15 - Панчо Владигеровъ
б) Ungarische Rapsodie № 12 - Franz Liszt, изп. на рояла г-ца Л. Сокерова

V.

а) Робска земя - Новакъ
б) Вила се и гора - Д. Христовъ - изп. нар. хоръ “Морски звуци” - дир. В. Поповъ

VI.

а) Cante il grillo - неапол. песень
б) Caro mio ben - хор. песень, пее Г. Вълковъ - на рояла г-жа Вълкова

VII.

а) Клавирно трио - оп. 11 ла бемолъ мажоръ
Бетховенъ въ три части - изп. пиано Н. Найденовъ, цигулка В. Янишевски и чело А. Коенъ

VIII.

а) Селски скици а) На хорото б) Идилия в) Въ кръчмата отъ Д. Младеновъ - клавиръ квинтетъ - изп. г-да Ат. Бонев, Л. Димитровъ, Л. Маджаровъ, В. Младеновъ, Хр. Сариянъ, Б. Боневъ и Д. Младеновъ

IX.

а) Valse triste - Сибелиусъ
б) Легенда - Зорахайда - изп. дух. музика на 8 пех. дружина подъ дириг. на П. Николовъ
в) Тутраканска Епопея - Д. Христовъ

Тази програма, съставена от Александър Кръстев и неговите съмишленици, положително е съобразена, в смисъл ограничена от техническите условия за радиоизлъчване, но в същото време тя представлява и един любопитен документ за музикалната култура в началото на 30-те години на миналия век. Очевиден е също стремежът да бъдат задоволени и разнообразни музикални вкусове - от симфонична до хорова и духова музика, от Бетовен, Сибелиус, Римски-Корсаков, Лист и Владигеров до Христов, Букурещлиев и дори неаполитанската песен. Подобаващо е степенуването на химните, които в изброената последователност би трябвало да са повдигнали патриотичния дух на присъстващите на най-високо ниво.

И така - часът е 10,30 на Девети декември 1934 г. Предстои не просто Ден първи, а един истински радиоден, ако използваме една по-сетнешна терминология, защото Радио Варна ще излъчва непрекъснато чак до 23,00 ч. Но сега е все още 10,30 ч.

Предварително добре информирани и заредени с големи очаквания, родолюбивите варненци, начело с градските първенци и столичните гости, са изпълнили зала “Съединение”, а и Градската градина. Дамите са с най-красивите си шапки, носят се ухания на парфюм, всички са облечени празнично, атмосферата е приповдигната, със светски привкус и подобаваща тържественост заради “Освещаването на Радио Варна ”, както озаглавява репортажа си в. “Варненска поща” в броя си от 10.12.1934 г. (Както по-горе, така и в сл. цитат са спазени изписването и пунктуацията от 1934 г., доколкото една съвременна клавиатура за компютър го позволява, разбира се - б.а.)

“Въ 10 и пол. часа въ студиото на Радио Варна, помещаващо се в обширната сцена на зала “Съединение”, заеха места официалните власти, начело съ кмета Станчо Савовъ, ген. Герджиковъ и полиц. комендантъ Б. Германовъ. Присътствуваха още полков. Димковъ, (комендант на Осма приморска дружина, по-късно народен лечител), полков. Крушевъ, кап. I р. Тодоровъ, пом.-кметовете Трайковъ и Димитровъ, представителите на разните организации и др.

Салонътъ на зала “Съединение” бе препълненъ съ публика, която чрез радиоапаратъ слушаше цялата церемония на тържеството.

Преди извършване на водосвета, епископъ Андрей съ прочувствено слово изтъкна голямото значение на Радио Варна за духовното, културно и национално издигане на нашия народъ, а така също и за подкрепяне националния духъ на българите извънъ България.

Отслужи съ водосветъ от епископъ Андрей въ съслужение от двама свещеници и съ участието на Катедралния хоръ.

Следъ водосвета кмета на града г. Ст. Савовъ произнесе речь. Той между другото заяви:

- Днесъ Варна, съ освещаването на Радио Варна, туря началото на едно културно дело. Вярно е, че нашата станция въ сравнение с други е малка, но за насъ варненци тя е голяма, защото е дело на варненския Радиоклубъ и на наши добри граждани, които не пожалиха нито трудъ, нито средства за създаването. Те не се ръководиха от някакви користни цели и не търсеха печалба, а се ръководеха от съзнанието, че изпълняватъ своя граждански и отечественъ дългъ.

- Поздравявамъ дружеството и инициаторите на това хубаво дело. Нека то носи звучна българска песень и трезвата родолюбива мисъль на длъжъ и на ширъ, нека повдига любовта на българина къмъ отечеството и да стопли сърдцата на българите подъ чуждо робство!

Катедралниятъ хоръ изпя “Шуми Марица”.

Следъ това официалните власти се отправиха при входа на предавателните помещения, където беше поставена лентата. Кметът г. Ст. Савовъ съ ножица разряза лентата и обяви радиопредавателната станция за открита, като пожела следъ 1-2 години да открием една силна и мощна станция, каквато трябва да имат България и Варна.

Следъ него говори председателятъ на радио-клубъ г. Софрони Георгиевъ. Той направи едно обстойно изложение за дейностьта на Радио-клуба и усилията, положени за създаването на Радио Варна.

Стремежътъ на станцията и на радио-клубъ - продължи г. Георгиевъ - е преди всичко да издигне Варна, а чрезъ Варна - за България.

Накрай г. Георгиевъ изказа благодарностъ за голямата подкрепа на Варненската община и на всички ония, които съ допринесли за реализирането на това голямо културно дело.

Последенъ говори председательтъ на софийския радио-клубъ г. Вл. Мутафчиевъ, столиченъ адвокатъ, който от името на Радио София възхвали делото на варненските радио-любители.

Присътствующите разгледаха помещенията и уредите на предавателната станция. Всички бяха изненадани отъ добрата уредба и отличното обзавеждане на станцията, направено от преизпълнените с ентусиазъмъ варненски радио-любители.

Накрай Катедралния хоръ изпълни “Химна на Радио Варна”, съ текстъ от Георги Щ. Георгиевъ, музика отъ Ал. Кръстевъ.

Снощи въ семейния локалъ “Одесос” Радио-клубъ Варна устрои среща, която бе много добре посетена.”

За съжаление репортерът от в. “Варненска поща” не се е подписал, но за нас е по-важно, че той е проследил добросъвестно и подробно празничното събитие, оставяйки ни една незаменима историческа хроника за официалния първи ден на Радио Варна. Концертът, продължил 5 часа, с който варненци освещават своето радио, е първото им, при това много сериозно, участие в радиопредаване на живо. Това впрочем е напълно естествено за един град, който познава най-добрите образци на съвременната музика и сам създава музика. А доколкото в културния контекст музиката и радиото се развиват паралелно, то е немислимо такъв град да остане без радио. Още едно потвърждение на известната закономерност, според която няма нищо по-силно от идеята, чието време е дошло.

В исторически документирания първи ден на Радио Варна се случва още нещо за пръв път - 5-часовият тържествен концерт е препредаван и от “Родно радио” в София, така че музикалният празник на варненци и радостта от приобщаването им към радиоцивилизацията са споделени от много българи в цялата страна.

Списание “Радио София”, брой 51 от 1934 г., помества специален репортаж за откриването на Радио Варна, а първият брой за 1935 г. излиза със снимка на зала “Съединение” на корицата, помества също снимките на управителния съвет на Радиоклуб Варна и на Димитър Кулев като конструктор на варненския предавател.

Съзидателното начало и чувството за съобщност от деветия декемврийски ден на 1934 г. и първия ден за Радио Варна намират израз още в “Поздравленията по откриване на Радио Варна”, отправени от висши държавни служители, видни гости и личните хора на града, цитирани от всички варненски вестници, запазени в архива на РБ “Пенчо Славейков” от декември 1934 г. Ето някои от телеграмите:

До Станчо Савовъ - кметъ Варна

Поздравявам васъ и варненското гражданство съ новата културна придобивка, която желая да разнася далечъ задъ пределите на родината българската речь и песень.

Попзлатевъ - главенъ директоръ на Обновата

До Радио Варна

Пожелавамъ в близко бъдеще Радио Варна да стане мощенъ факторъ за обновление на българския народъ и изразителъ на идеите на новата държава. Нека вълните на варненския предавател работят за укрепването на българскиятъ духъ, за единение и дисциплина, така необходими в днешния момент.

Попзлатевъ - главенъ директоръ на Обновата

До Радио Варна

Поздравявамъ радетелите на Радио Варна и пожелавам тяхното високо благородно дело да пребъде за благото на родината. Чувствувам се гордъ, че в страната се издига още единъ културенъ факторъ, паметникъ на идеализъмъ и себеотрицание. Моето пълно съдействие съ скорошното построяване на мощна радио-станция във Варна. Дерзайте.

Никола Захариевъ - министъръ на съобщенията

Впечатляващото начало на Радио Варна със сигурност удовлетворява очакванията на варненци, защото архивите не помнят други, освен възторжени реакции. Оттук нататък новата културна придобивка, родееща Варна с модерния свят, се превръща в непресекващ извор на самочувствие за неговите граждани. Те, както и всички в градивните тогава за България години, не изпадат в криза на идентичността поради желанието си да заприличат на по-напредничавата част от света, както, за съжаление, се случва на българите в началото на XXI век. Предците знаят, че могат да получат нещо ново, нещо по-добро с единствената цена на личното, общото и общественото усилие, което не се съмнява в националните и духовните ценности. В този ред на разсъждения Радио Варна е адекватно на духа на времето още при самото си създаване. Всичко, което се прави за и чрез Радио Варна, е насочено към изгубените за родината българи в Южна Добруджа. Както вече бе споменато, една от целите на радиоклуба е: “Разпространение на българска реч и музика за нашите братя-добруджанци, които са под робство на кралска Румъния, съгласно Ньойския договор.” Радио Варна следва неотклонно тази цел, като започва всеки ден програмата си с химна “Добруджански край” по музика на Александър Кръстев и текст на Любомир Бобевски.

О, Добруджански край!
О, Добруджански край,
ти наш си земен рай -
в теб златно жито зрее,
в теб вакло стадо блее.

Орлите от възбог,
просторът ти широк
и слънце, мощний Феб,
си спомня все за теб.

Под чужди днес си крак,
ще дойде ден кой пак
да бъдеш кът наш ти,
тъй както и преди.

С напредък светлина,
ний твойта бъднина
ковеме всеки час,
храни надежда в нас.

Художественото внушение на химна е било - и все още е - силно, защото текстът и музиката се вдъхновяват от единен творчески порив, който излъчва енергията на съпричастието и искреността. Патриотично въздействие върху поробените добруджанци, а и сред цялата радиоаудитория, имат също редовните изпълнения в Радио Варна на самобитни певци и инструменталисти от Североизточна България.

На живо и нерядко без хонорар, както сочат спомените на говорителя Георги Трошев (Радиоархив в Музея за история на Варна), пред микрофона застават училищни оркестри и хорове, пианистката Линка Сокерова, челистът доц. Георги Димов, пианистът Найден Найденов, цигуларят Атанас Бонев, а Катедралният хор с диригент Александър Кръстев, както и Флотският оркестър с капелмайстор Касабов редовно участват в програмата. Нима е чудно, че в крайна сметка Радио Варна създава и първия камерен радиооркестър. Под диригентството на банковия чиновник Шишков веднъж месечно се организират концерти с участието на професор Великов - виола, доцент Димов - чело, адвокат Маринов - флейта, Атанас Бонев - цигулка, на пианото е учителят по музика Найден Найденов. Приходите от концертите, излишно е да уточнявам, отиват в касата на радиоклуба за поддръжка на неговата дейност. Най-новата културна институция на Варна демонстрира за пореден път новаторство и предприемчивост, като печели подкрепата на обществото с откритостта си към неговите актуални духовни потребности. Да отбелязвам ли, че този поведенчески модел е доказано най-перспективен за една институция и неговият първообраз проличава в действията на Радиоклуб Варна. Междувременно към неформалния радиокръг се присъединяват все повече съмишленици от най-образованите среди. С интелигентност и ентусиазъм те формулират завладяващи каузи, които дават живот на не една общественозначима културна традиция. Точно такова развитие предопределя съдбата за оркестъра на Радио Варна - след първия оркестър се създава нов, камерен симфоничен оркестър към второто Радио Варна, което е част от новата национална радиомрежа. В такъв порядък културните натрупвания правят немислимо развитието на Радио Варна без сериозната музика, създавана и интерпретирана за и заради него от специален оркестър, чието естествено продължение е Варненската филхармония. Но това се случва малко по-късно. Първият ръководител на Радио Варна Александър Кръстев очевидно търси разнообразие при музикалното програмиране, за да обхване максимално разнородната публика - дали това е интуитивен подход, или резултат от специална радиокултура, сега е трудно да съдим. Фактът е, че Радио Варна тръгва от концептуалната позиция “радио за всеки” и това предопределя съдбовно неговата мисия в служба на обществото - от епохата на радиолюбителите до електронната епоха, в продължение на вече 70 години. А ако продължим да разсъждаваме над присъствието в програмата на Радио Варна на трите основни функции на медията - да информира, образова и забавлява, ще установим, че в годините те остават константни, изменя се само съотношението между тях. В началото преобладава развлекателният аспект, макар че, вече стана ясно, музика в Радио Варна не само се слуша, тя се композира, тя се изпълнява на живо и става първопричина за появата на първата радиоформация за класическа музика в България. Следователно тук става въпрос не за пасивно слушане, а за култивиране на висок музикален вкус, за творчески, програмни и бих добавила, управленски предизвикателства. А това е много повече от образователна функция.

Образователният аспект присъства силно в програмата на Радио Варна и в многобройните беседи, сказки и новини на здравна, морална, спортна тема. Тези профилирани предавания се подготвят от най-уважаваните професионалисти в съответната област - лекари, юристи, треньори. На 11.01.1935 г. в. “Черно море” известява, че в 13 ч д-р Кирил Йорданов - дядото на сегашния кмет на Варна Кирил Йорданов - ще прочете по Радио Варна сказката “Изкуството да дишаме”.

Завършилият медицина в Австрия д-р Йорданов развива широка просветителска дейност в полза на природосъобразния начин на живот и лечение, прилага за пръв път в България оздравителни процедури с горещ пясък, вода, лечебна кал, издава заедно с лечителя Петър Димков популярното списание “Природен лекар”. Освен д-р Кирил Йорданов беседи на здравни теми по Радио Варна четат д-р Ганев, д-р Дечев и др. Преподавателят по литература в Мъжката гимназия Христо Петров разработва различни литературни теми, а журналистът от в. “Варненска поща” Александър Бегажев сътрудничи с материали на политическа тема. Програмното съдържание непрекъснато разширява тематиката си, включват се и първите рубрики като утринна гимнастика, неделни детски часове с участието на ученици, духова музика всеки петък следобед и др.

Разбира се, не всичко върви гладко, възникват немалко проблеми, които пространно се обсъждат на заседанията на клуба. Съвременно звучат например споровете за съотношението между рекламните текстове и музиката, в които финансовите съображения се оказват по-важни от програмните. През 1935 г., поради недостатъчния брой грамофонни плочи за музикално оформление в радиото, рекламодателите носят своя музика с блудкави шлагерни песнички, които съпровождат тяхната реклама. По този повод, в знак на протест, че се намалява програмният дял на българската и народната музика, учителят по български език Христо Петров дори подава оставката си като заместник-председател на радиоклуба.

Независимо от трудностите събитията следват своя ход във възходяща линия. На 07.01.1935 г. Варненската телефонна станция отделя една линия за връзка и препредаване на програмата на столичното радио. Идеята за партньорство, започнала още с освещаването на варненското радио, е двустранна и без никакви елементи на субординация. Транслирането става вечер след края на варненската програма, която е с различна продължителност, според актуалните възможности. Същественото е, че от 09.12.1934 г. Радио Варна излъчва редовна програма - обикновено от 11,30 ч до 13,30 ч и вечер от 19 ч до 22 ч. Естествено, извънредните предавания започват според началния час на събитието, да речем от 9 ч в неделя, когато Катедралният хор въвежда църковната служба. На 09.01.1935 г. Радио Варна излъчва пряко тържеството по повод електрифицирането на с. Кестрич (дн. кв. “Виница”), а на 12.08.1935 г. Радио Варна предава и Радио София препредава тържественото откриване на Мемориала на Владислав Варненчик.

Днешният критерий за създаване у аудиторията на динамичен стереотип за слушане на определено предаване в точен час тогава е невалиден по простата причина, че радиото е единствено. Нещо повече - самото то е най-важното събитие, носи патриотичен характер и стои неотлъчно в центъра на вниманието - всички вестници и всички варненци, които държат на културното си равнище и съпричастието си към радиоцивилизацията, следят своето радио със завиден интерес. В тази връзка е известен един интересен факт, в който - по усмотрение - може да видите рекламен, образователен или чисто човешки жест. За да удовлетворят желанието и на недотам заможните свои съграждани да слушат радио (притежаването на радиоапарат е лукс), радиолюбителите решават да поставят в зала “Съединение” един радиоапарат, за да може “всеки желаещ да влезе безплатно и да слуша програмата на Радио Варна”, както уведомява в съобщението си в. “Черно море” от 11.01.1935 г. Научаваме още, че се търси съдействието на представителството на фирмата “Philips” в града за отпускането на безплатен радиоапарат.

Аудиторията проявява не само любознателност, но и веднага се включва в програмирането и предявява своите изисквания с телефонни обаждания, писма с въпроси и музикални желания. Те пристигат от Варна и региона - Шумен, Попово, Добрич, Бургас, Ямбол, Айтос, дори от Кюстенджа и Дарданелите, където моряци слушат радиостанцията на определената от упоменатата вече Люцернска конференция честота - средни вълни 235,1 м.

И без социологически изследвания става ясно, че обратната връзка е на висота. Ако ли този, появил се по-сетне, професионален термин, ви се струва привнесен, вземете по-подходящия - взаимност. Нали взаимният и общ стремеж “да се подигне Варна, а чрез нея и България”, както се казва още при освещаването на Радио Варна, е доказаното благодетелно качество на онова родолюбиво време.

И като най-видни негови представители варненските радиолюбители замислят поредната си пионерска идея в историята на българското радио.

На заседание на Радиоклуб Варна на 17.01.1935 г. се говори за пръв път в България за радиопредаване на чужди езици. Васил Бандев предлага да се излъчват лекции с уроци по немски и френски език по един час седмично, като след 20.03.1935 г. се започне най-напред с френски език. Традицията на Alliance Franaise и Deutsche Schule във Варна е силна и тепърва предстои да изиграе своята роля за утвърждаване на българските радиопредавания на чужди езици. Идеята тръгва от любителското Радио Варна, но се осъществява от държавното Радио Варна и това е само един от белезите за приемственост и логическо продължение на вдъхновеното радионачало във Варна.

За изкушените в радиоисторията ще обобщя и споменатите дотук други белези. Началото на 09.12.1934 г. е исторически доказано с официални държавни документи - разрешение за строеж на предавател и използване на дадената на Варна честота - средни вълни 235,1 м - от Международната конференция по честотите в Люцерн (Швейцария) през 1934 г. Нещо повече - благодарение на радиолюбителите България не загубва тази честота. Радио Варна е открито официално от най-висши представители на правителството, приветствано и поддържано от цялата варненска културна общественост, за което съществуват пространни архивни материали в Държавния архив - Варна, Музея за история на Варна, Регионалната библиотека “Пенчо Славейков”, Военноморския музей - Варна.

Радио Варна се превръща в обединител на родолюбивото гражданство и изразител на общата воля за техническо обновление и приобщаване към чудото на XX век.

В Радио Варна работят всеотдайно най-образованите и уважавани личности във Варна.

В Радио Варна се правят първите стъпки за професионално програмиране, като се отразяват различни страни от обществено-политическия живот и се използват различни музикални и информационни жанрове, въвеждат се рубрики, представяни от трима говорители, осъществяват се студийни и външни предавания, които изпълняват основните и днес функции за медията - информационна, образователна и развлекателна.

Радио Варна развива редица пионерски идеи в историята на българското радио като партньорство с други радиостанции и транслиране на чужди програми, рекламна дейност, използва сътрудници от печатни медии, замисля предавания на чужди езици.

Радио Варна не само излъчва предавания, не само отразява събития, но има огромни заслуги за развитието на музикалния живот във Варна и създава първия в българската история радиооркестър.

Радио Варна е създадено от обществена организация, то се прави от и за обществото както в творчески, така и във финансов аспект.

В този смисъл изключителната обратна връзка на Радио Варна с всички обществени публики, при това не само във Варна, но и в региона, е напълно естествена.

Радио Варна подготвя програма, която въздига българския национален дух и излъчва патриотични послания към добруджанци, останали след Ньойския договор в пределите на Румъния.

ИЗВОДЪТ: Според произхода, статута, управлението, според програмните си идеи и тяхната реализация, всъщност

РАДИО ВАРНА Е ОБЩЕСТВЕНО РАДИО.

Разбира се, актуалният контекст сега е друг, но теоретичните разсъждения, както и практиките на съвременните обществени електронни медии, се движат в същата концептуална и програмна посока, която показва, че

ОБЩОТО между 1934-та и 2004-та е МИСИЯТА.

Затова днес, 70 години по-късно, Радио Варна изразява признанието си към предшествениците. Към съзнанието им за мисия. И към начините, по които култивират мисията като обществена ценност.

В първото Радио Варна ние припознаваме миналото и примера за бъдещето.

Държим на това наше разбиране за приемственост в епохата на интернет, заложихме го и в нашето мото - “Традицията е модерна”.

А радиобиографичната или - тъй като я пишем всички - автобиографичната книга “Традицията задължава...”, както и продължението с “Традицията е модерна”, са само един от начините да изразим тази своя позиция. Тя не бива да се разглежда като някакъв криворазбран опит за историческа реабилитация на радиолюбителите - първо, защото позицията е подплатена с неоспорими исторически факти и второ, защото радиолюбителите просто нямат нужда от каквато и да било реабилитация. Те са пионерите, те са изобретателите, те са мисионерите, те са авторите на радиото в България. Правото им е неприкосновено. Авторско. И това a priri го различава от правото на държавата да организира системата за радиоразпръскване според своите съображения.

>>>

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.