Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
Жесток и просълзен,
или дете без детство,
един измислен клен
е моето наследство.
Когато сред злини
замръкна в живи рани,
намирам топли дни
в прохладните му длани.
Там някога живях
с езическото чувство,
че който го е страх,
е праведник напусто.
Един красив орел
гребеше нашироко
и всяка светла цел
поставяше високо.
Когато си без мен,
качи детето горе
на този мъдър клен,
за който ти говоря.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|