ИВАН ДИНКОВ
=============================

Иван Динков е роден на 26.08.1932 г. в с. Смилец, Пловдивско. Завършва гимназия в Стрелча и право в Софийския университет (1954). Дълги години работи като редактор в сп. "Младеж" и изд. "Партиздат", по-късно е директор на изд. "Христо Ботев". Още с дебютната си стихосбирка "Лична карта" (1960) получава висока оценка от литературната критика. Следват стихосбирките "Епопея на незабравимите" (1963; 1969; 1973), "Антикварни стихотворения" (1977), "Лична карта. Избрани стихове" (1982; 2002), "Признания пред Бела Цонева" (1988; 2002), "Маски" (1989), "Повторения" (1990), "Славянски псалми" (1991), "Поетични самоубийства" (1993), "Шепа срички" (1994), "Живот по памет" (1996), "Урна" (1996), "Дневник" (1997), "Спазми от Отечеството" (1999) и "Табакера" (2003). Интерес предизвиква и прозата на автора - повестите "Хляб от трохи" (1970) и "Софийски атентат" (1976), романите "Моминството на войниците" (1983), "Цветя за махалата" (1984) и "Покрай кадифето" (1993), както и неговите книги с размисли, фрагменти, спомени - "Докосвания до България" (1974), "Почит към литературата" (1980) и "Навътре в камъка" (1986). Автор на пиесата "Комисия за погребение" (1990). Носител е на националните литературни награди "Иван Вазов", "П. К. Яворов", "Никола Вапцаров", "Никола Фурнаджиев", "Иван Николов" и "Златният ланец" на в. "Труд". Умира на 23.01.2005 г.