 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания пред Бела Цонева
След края на едно турне
в една небивала мъгла
пресичат пътя ми коне
под траурни наметала.
Файтон без тромба е лафет
и в неговия тъмен скут
един неоценен поет
лежи като снаряд в барут.
В трагичния прощален път
единствено една жена
изптаща гордата му смърт
сред пълна градска тишина.
Градът се прави на зает
или се прави на умрял,
щастлив, че вече без поет
ще гази градската си кал.
Такива ги видях в един
следобед нашите души,
а кой ще изрече "Амин!",
като съпруга ти реши.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.