Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
Труден рецитал
след една въздишка
търси в твоя шал
ябълки и вишни.
Траурният ямб
сякаш преоткрива
конник глухоням
в бяг след самодива,
В този ядрен век
или в този термос
близкият човек
е от друга ера.
Без да са добри
или много лоши,
нашите съдби
вече стават пошли.
В случая съм роб
и през нещо бяло
виждам своя гроб
в младото ти тяло.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|