Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
Из текстовете ненаписани
са текстовете ми написани
или представата ми сладка
за златна стихотворна ядка.
Трагични гларуси над бездните
крещят след времето изчезващо,
че само раните са равни
на плодовете неоприбрани.
По близките тревожни хълмове
или под падащите мълнии
по къси роклички тополки
облизват женските си болки.
Едва загатната през облаци,
луната спи в случайни полози
и може би сънува спомен
от среща с облак вероломен.
Да се притиснем над случайното
и да повярваме сред стаята,
че само любовта ни бедна
е шансът ни да сме легенда.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|