Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
Страстта из леглото
трагично говори,
че всяка самотност
е разказ за хора.
Макар и да правят
от фактите басни,
олтарите стари
с това са съгласни.
Иконите жълти
и белите свещи
привнасят навътре
не думи, а вещи.
Добър е живота
или е монтиран
от паж безработен
пред цар детрониран.
Които се любят
съвсем осъзнато,
поне се изгубват
без чувство за блато.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|