Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
На път за своя рай
или за своя пъкъл,
в последния трамвай
стихът ми плахо тръпне.
Край мътното стъкло
съблечени дървета
през моето око
отлитат към небето.
Тълпи от трети пол
след дневната улора
с най-лошия глагол
за любовта говорят.
Един добър живот
по всяка вероятност
за цял един народ
е вече безвъзвратен.
И в този труден час
в едно далечно време
умирам като страст
и страстно се възземам.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|