* * *

web | Признания пред Бела Цонева

Припомнянето е съдба
за болните и оскърбените,
или последната борба
за връщане при неродените.

След паяци и след мухи,
или след радости измислени,
в едно пространство от лъжи
стихът ми търси стари истини.

И в този неописан лов
едно съзнание обречено
пресича и една любов
или минава и над бездните.

По всяка вероятност там
живее нещо от предишното
или се плези един срам
като заглавие на нищото.

След спазмите от гняв и страх
или след трудното прераждане
финалът се превръща в старт
за нови бягства след миражите.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.